Някои съзъбия с празни места функционират без оплаквания. Мостът трябва навременно да затвори празнината, когато:
- съседните зъби се накланят към дупката, разклащат се или венецът образува джобчета
- в дупката се врастват срещуположни зъби
- празнината пречи на захапването и дъвкането или се появяват болки в челюстта или челюстната става
Различни видове мостове
По възможност мостът трябва да се състои от двете опори (носители) и една средна част, изкуствения зъб.
Идеалният от козметична гледна точка е облицованият мост. Той се излива от сплави на благородни или неблагородни метали и се облицова с порцелан. Опорните зъби трябва да се изпилят и покрият с коронки. За коронките се захваща средната част на моста. Тя може да носи повече изкуствени зъби, ако подпорните зъби на моста са здрави.
Мостът не бива да допира беззъбата извивка на челюстта, за да не уврежда венеца. Само при резците, които се виждат, изкуствените зъби трябва пунктирно да лягат върху венеца, за да симулират естествен изглед.
Само когато дъвкателният натиск е твърде слаб, може да се използва мостът Мериленд. При него страничните издатъци на изкуствения зъб буквално се залепват за малко изпилената задна страна на носещите зъби.
Изработване на мостове
Опорните зъби следва да бъдат изпилени, както бе описано при коронката. Мостът следва да се носи временно толкова дълго, докато се гарантира, че нито ще възникнат проблеми като описаните при коронката, нито ще настъпят дразнения на лигавицата под изкуствения зъб на моста. Едва тогава мостът се циментира здраво.
Зъболекарят трябва да провери точното прилягане и контакта с лигавицата.
Като част от лечението лекарят точно трябва да обясни устната хигиена в областта на моста с интердентална четка и коприна за зъби.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!