Какво представляват заболяванията на щитовидната жлеза?

Щитовидната жлеза е орган с формата на пеперуда, разположен в предната долна част на шията, пред ларинкса.

Тя произвежда и отделя хормони, които регулират много функции в организма – метаболизма, производството на енергия, настроението, сър­дечната дейност, чревната функция, разграждането на мазнините, растежа на костите, зъбите и косата. Отделянето на щитовидните (тиреоидните) хормони се контролира от тиреоидстимулиращия хормон (TSH), който се секретира от хипофизната жлеза. Количеството му се определя от нуждите на организма от тиреоидни хормони.

При хипотиреоидизма (понижена функция на щитовидната жлеза) се отделя недо­статъчно количество тиреоиден хормон, което води до забавяне на метаболизма и об­ща отпадналост. В допълнение на това ниските нива на тиреоидния хормон водят до повишено ниво на холестерола. Жените са четири пъти по-предразположени към раз­витие на хипотиреоидизъм, а най-често засегнати са тези над 50 години. Хипотиреоидизмът често се причинява от автоимунно заболяване, известно като тиреоидит на Хашимото, при което клетките на щитовидната жлеза се разрушават в резултат на не­правилно насочена атака на имунната система към собствените тъкани.

При хипертиреоидизма (повишена функция на щитовидната жлеза) се произвеж­да голямо количество тиреоиден хормон, метаболизмът се ускорява и в резултат на то­ва се чувствате нервни. Хипертиреоидизмът е състояние, също характерно за жените, най-вече между 30- и 40-годишна възраст. Най-честата причина за него е автоимунно заболяване, известно като болест на Грейв. Понякога в щитовидната жлеза могат да се образуват един или два възела. Обикновено те са доброкачествени, но лекарят перио­дично трябва да ги изследва дали не произвеждат тиреоиден хормон, което може да причини хипертиреоидизъм.

Гушата е уголемена щитовидна жлеза. Среща се както при хипотиреоидизъм, така и при хипертиреоидизъм. Понякога нараства до такава степен, че затруднява гълтане­то и дишането, но в повечето случаи не създава проблеми и дори изчезва от само себе си. Гушата понякога се дължи на недостиг на йод (щитовидната жлеза използва йода, за да произвежда тиреоиден хормон). Но прекомерният прием на йод също може да наруши функцията на щитовидната жлеза, особено ако жлезата вече е засегната от автоимунен процес. В този случай излишъкът на йод води до повишаване на нивото на тиреоидния хормон в кръвта.

Следните тестове могат да установят дали съществува проблем с щитовидната жлеза:

• Кръвни тестове. Те измерват количеството на TSH в кръвта, както и нивата на ти­реоидните хормони Т3 и Т4.
• Сцинтиграфия на щитовидната жлеза. Приемате течност или таблетка, съдържа­щи радиоактивен йод, който се поглъща от щитовидната жлеза, подобно на обик­новения йод. В рамките на 24 часа след това се прави измерване на радиоактивност­та, за да се прецени какво количество йод е погълнала щитовидната жлеза. Пови­шената поглъщаемост е признак за болестта на Грейв.
• Биопсия. Лекарят взема тъканна проба от щитовидната жлеза с тънка игла. След това тя се изпраща за хистологично изследване, което може да установи евентуал­но наличие на ракови клетки.

Хормонално влакче на ужасите?!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!