В по-леките случаи на високо кръвно се прилагат методи, свързани с промяна в начина на живот: ограничена консумация на сол и мазнини и сваляне на излишните килограми.
Ако предприетите мерки нямат резултат, следващата стъпка е лечение с антихипертензивни медикаменти. Видът на предписаното лекарство за високо кръвно зависи от възрастта и придружаващите заболявания. Установяването на най-подходящото лекарство или комбинация от препарати може да отнеме известно време.
Съществуват следните групи медикаменти за високо кръвно налягане:
- АСЕ-инхибитори или инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим – тези медикаменти блокират действието на вещество, наречено ангиотензинконвертиращ ензим, който превръща ангиотензин I в ангиотензин II, предизвикващ свиване на кръвоносните съдове и повишаване на кръвното налягане. Освен това ангиотензин II допринася за задържането на сол и вода в организма. Най-широко проучените АСЕ-инхибитори са рамиприл (тритейс), еналаприл (ренитек), ли- зиноприл (диротон) и каптоприл. Много лекари предписват тези лекарства като първи терапевтичен избор. Международната организация HOPE (Heart Outcomes Prevention Evaluation) след проведени изследвания е установила, че рамиприлът може да понижи с 22% риска от внезапна сърдечна смърт, инфаркт без фатален изход и инсулт при хора с хипертония.
- Блокери на ангиотензин II рецепторите – те блокират действието на ангиотензин II рецепторите и така понижават кръвното налягане. При тях липсва кашлицата, която е често срещан страничен ефект на АСЕ-инхибиторите. Въпреки че блокерите на ангиотензин II рецепторите понижават кръвното налягане, не е известно дали имат същото положително влияние върху сърцето и бъбреците, както АСЕ-инхибиторите. Сред тях са лозартан (козаар), валзартан (диован), епросартан (теветен).
- Диуретиците стимулират излъчването чрез урината на излишните течности и соли, като с това общият обем на кръвта намалява и тя оказва по-малко налягане върху стените на артериите. Тиазидите като хидрохлоротиазид (дехидратин нео) и ин- дамапид (индипам) водят до отделянето на по-голямо количество калий, затова вероятно ще имате нужда да си набавяте този елемент допълнително, макар че съществуват група диуретици, които запазват калия в организма – спиронолактон (алдактон) и триамтеренс (триампур). Диуретиците като фуроземид (фурантрил) са най-мощните лекарства от тази група; често се предписват на хипертоници, които задържат течности поради сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване. При хипертония в начален стадий диуретиците са първият избор за лечение.
- Бета-блокери – забавят сърдечната честота и намаляват натоварването на сърцето. Включват пропранолол (индерал), метопролол (беталок) и атенолол (тенормин).
- Калциеви антагонисти – блокират навлизането на калция в мускулните клетки на съдовете, което води до разширяване на кръвоносните съдове и понижаване на кръвното налягане. Включват дилтиазем и верапамил. Тези лекарства могат да провокират проблеми със сърцето, затова рядко се изписват като първи избор на лечение.
- Алфа-блокери – действат, като разширяват кръвоносните съдове. Включват празозин (минипрес) и доксазозин (кардура). За разлика от диуретиците и бета-блокерите те не водят до повишаване нивото на холестерола.
- Вазодилататорите отпускат мускулните клетки в стените на кръвоносните съдове. Включват хидралазин (апресолин) и миноксидил (лонитен).
- Лекарства с действие върху централната нервна система – оказват косвено влияние върху кръвното налягане. Включват централни антиадренергични средства като клонидин (хлофазолин), метилдопа (алдомет) и антагонисти на периферните адренергични неврони като гуанетидин.
Как да опазим сърцето си здраво?
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!