Историята на бинта и марлята

ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА – ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Отначало за спиране на кръвотечения били из­ползвани ивици кожа или козина, понякога и листа от различни растения. Този първичен пе­риод продължил доста дълго – до появата на за­наята тъкачество. Тогава тъканите изместили жи­вотинските материи. В древноегипетския трактат „Сто рецепти“ например е включена препоръка­та почистените рани да се превръзват с ивици от тъкано платно от необработен лен, върху които да се поставят различни лечебни смеси.

ДРЕВЕН РИМ

Съвсем друга била ситуацията в Древен Рим. Пат­риции и плебеи се обличали в лен и памук, но пър­воначално не им идвало наум да използват тъкани­те и за медицински цели. „Модерната“ методика за лечение на рани по онова време била върху тях да се поставят пластини от различни метали и сплави, в чийто състав задължително присъствала и мед. Смятало се, че тя спира кръвта. Употребявали се и широки кожени ремъци за пристягане на ръце или крака. Чак след няколко столетия това традицион­но лечение било заменено с превръзки от тъкани – най-често в червен цвят.

СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Тъканите вече масово са навлезли в употреба, но без претенции за стерилност. Лекарите, съпро­вождащи войски, не се обременявали с грижи за бинтове, а използвали всеки попаднал в ръцете им парцал.

XVIII ВЕК –

военнополевите доктори започнали да се запасяват с превързочни материали – обик­новено това било чисто платно, навито на руло. Първоначално този далеч по-цивилизован вари­ант на бинта се появил в Германия, а след това и в Англия. Постепенно превързочното руло за­почнало да навлиза и в бита. Всяка уважаваща себе си домакиня имала подръка тънки ленти от чиста тъкан, които използвала при порязвания и малки битови травми. Било установено също така, че леките памучни тъкани са най-подходящи за превръзване, тъй като попивали бързо кръвта. Така започнали да се използват тънките, макар и доста скъпи за онова време бинтове.

В КРАЯ НА XVIII ВЕК

била изобретена и марлята. Отначало материята, от която я произвеждали, се използвала за спално бельо. Но след няколко го­дини марлята намерила приложение и в медици­ната. Всеки лекар се стремял винаги да държи го­лям запас от тази лека и хигроскопична тъкан. За стерилност обаче все още не можело да става и дума. Често използваните марли и бинтове били пускани повторно в употреба след пране и изсу­шаване.

XIX ВЕК

Последващите етапи в усъвършенстването на превързочните материали са неразривно свърза­ни с компанията „Джонсън и Джонсън“. Основате­лите й направили изложение на производството на медицински консумативи, на която грандио­зен успех пожънали опакованите в хартия марля и бинт.

1867 г. –  

повратен момент се оказала публична лекция през тази година на доктор Листер – бри­тански хирург, който въвел антисептичните мерки в хирургията. Сред публиката бил и един от бра­тята Джонсън. Д-р Листер заявил и доказал, че ог­ромна част от следоперативните усложнения се дължат на нечистоплътност (по онова време хи­рурзите оперирали в ежедневното си облекло). Част от изказването на Листер било посветено на необходимостта от дезинфекциране на превър­зочните материали. Джонсън силно се впечатлил от препоръките на хирурга и решил да внедри химическото обезза­разяване на произвежданите от компанията бин­тове. Опитът се оказал неуспешен.

1880 г. –  

след неуспеха с химикалите бил проб­ван друг метод – обработването с горещ въз­дух, за който вече било доказано, че също уби­ва вредните бактерии. Така се появила първата асептична превръзка, а случаите на гнойни ус­ложнения след операции веднага отбелязали видим спад.

1890 г. –  

марлената тъкан вече минава през двой­на обработка – с горещ въздух и пара под наляга­не. Така човечеството получава днешния стери­лен бинт.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!