Нашата алчност убива любовта

Повечето раздели с любимите настъпват поради алчността: „искам повече“

И в този щастлив съюз започват да звучат думи като „омръзна ми“, „парите не стигат“, „не си изнесъл боклука“. Получава се следната схема: щастието е вчера, то е минало. Днес има претенция и недоволство. Утре ще започне да работи „омръзна ми“. Рано или късно се появява прословутият триъгълник, в който изчезва дори споменът за щастието, а вместо него се появяват ревност, обида, злост и като следствие -празнота, депресия, разочарование: „За какво ми е това? Та нали бях толкова щастлив(а)?“.

Но… няма наказание без вина. Отнема ни се това, което не ни е нужно. С думите си и дребните си постъпки изпращаме в бъдещия ден небрежност и невнимание, продължавайки да живеем в миналото. Щастието с десетилетна давност изглежда като абсолютна идилия. Миналото губи обективност и адекватна оценка…

И сред всички тези бликащи емоции почти на никого не му хрумва, че щастието е всекидневен труд. Представете си, че днес е последният ден на земята, че по някакви причини утрешният никога няма да настъпи. Вие обичате вашия партньор като за последно. Битовите дреболии започват да ви се струват смешни и се учудвате на самите себе си как сте могли да пилеете толкова време и душевна енергия в суета?

Вселената е безстрастна, тя приема вашето послание и след известно време получавате реализирано своето желание. Мнозина ще попитат: „А защо всеки ден мисля за кола, но все още нямам такава?“. Именно в това е тайната на менталните матрици. Казаното трябва да се остави на мира и да се забрави. Не мислете постоянно за него. Създайте си своя кутийка за щастие в тайниците на вашата душа. Лелейте това крехко богатство и го пазете от негатива и често от собствените си мигновени емоции. И тогава 100-те часа щастие ще продължат дълги години…

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!