Д-р Цветан Пешев: Инфекцията на зъбите провокира болести на сърцето и бъбреците!

• Д-р Цветан Пешев, специа­лист по дентална медици­на, е потомствен зъболе­кар. По-големият му брат, д-р Георги Пешев, развива успешна стоматологична практика във Великобритания. След като завършва Стоматологичния факултет на Медицинския университет, д-р Пешев започва да практикува в семейната клиника в София. Тя се състои от два каби­нета, оборудвани с най-модерна техни­ка, където основно се използ­ват мате­риали от американ­ски, герман­ски и японски компании.

–          Д-р Пешев, може ли зъбите да са винов­ни за някакви неразпо­ложения или болести на други органи и човек да не подозира за това?

–          Да. И влиянието върху организма става по два начина. Първият е директ­ното увреждане, причинено от инфекция от зъбен про­изход. Всяка инфекция води освен до локални и до общи прояви в тялото – повиша­ване на температурата, отпадналост, главоболие, сънливост и др. Директно могат да бъдат увредени и някои други органи. Така например доказана е връз­ката между зъбните инфек­ции и някои заболявания на сърцето, бъбреците, стави­те, очите. Другият механи­зъм, по който проблемните зъби влияят на организма, се случва по пътя на на­рушаване на т.нар. биоелектрическо равновесие на процесите в тялото. Това е създаването на патоло­гична доминанта в болния зъб и на т.нар. фокално огнище. Фокалното огнище нарушава баланса в тялото, което от своя страна може да доведе до лесна умора, главоболие, болки с неясен произход и др.

–          Това означава ли, че след излекуване на зъби­те, след отстраняване на проблемите с тях, засег­натите органи ще започ­нат да оздравяват?

–          В първия случай, т.е. след излекуване на проблем­ния зъб, оздравяването на засегнатия орган е пълно, разбира се, ако не са на­стъпили трайни промени в него. Една стрептококова инфекция от зъбен произход по пътя на автоимунната реакция може да доведе до ревматоиден артрит. Но санирането на зъба най- често не води до пълно оздравяване. По втория механизъм нещата са по-сложни. Когато даден зъб се умъртви заради възпаление, той автоматично се пре­връща във фокално огнище, но не всяко фокално огнище влияе в такава степен, че да предизвика реакция в организма.

–          Каква опасност крие израстването на мъдрец, придружено с възпале­ние?

–          Заради еволюцията мозъковият череп е пораснал за сметка на лицевия череп. Това води до липса на място за пробив на всички зъби. Най-засегнати са долните два мъдреца. За тях или няма място в челюстта, или зародишите им са за­ложени накриво. НЕПРОБИЛИЯТ МЪДРЕЦ Е ПРЕДПОСТАВКА за фокална инфекция, а мъ­дрецът, който се опитва да пробие и няма къде, винаги води до възпаление. Възпале­нието в тази зона е доста неприятно и е съпроводено с болка и трудно отваряне на устата. Освен това в та­кава ситуация е невъзможно оперативно премахване на зъба заради подуването и лошия достъп.

–          Д-р Пешев, вие сте коментирали за наши чи­татели т.нар. артрит в устната кухина. Да при­помним какви са провокиращите фактори за това състояние и най-вече как­ва е профилактиката.

–          Като всяка става в човешкото тяло и долночелюстната става може да бъде засегната от артрит и артроза. Уникалното в тази става е, че това всъщ­ност са две стави – лява и дясна, и те движат долната челюст. Възпаленията и претоварването са най- опасни. Като говоря за претоварване, искам да при­помня един доста подценя­ван фактор – дъвченето на дъвка. Дъвченето е полезно за зъбите и венците, но не бива да продължава повече от 5 минути, иначе става безсмислено и претоварва.

–          Знаем, че възпаление­то на венците провокира някои от най-тежките болести в устната кухина. Каква е причината или как­ви може да са причините за такова възпаление?

–          Възпалението на венци­те се нарича гингивит и се провокира от понижената устна хигиена. Среща се и една много тежка форма на това заболяване, нарича се улцеронекротичен гинги­вит, който прераства в за­боляване, подобно на рак на устата. Но за развитието на толкова тежък гингивит роля играе и сривът на иму­нитета, и недохранването също.

–          Без да се впускаме в подробности, ще посочи­те ли някои по-важни пре­поръки относно пародонтита и пародонтозата? За тези две болести се говори най-често, затова предлагам – в общи линии.

–          Днес много колеги ис­кат да обединят двете заболявания и да отрекат пародонтозата като са­мостоятелно заболяване. Разликата между пародонтоза и пародонтит е, че при първата диагноза има само атрофия без възпа­ление, а при втората има и възпаление. То води до унищожаване на тъканите на пародонта – околозъбните тъкани. Аз всекидневно се сблъсквам с признаци на пародонтоза (атрофия на околозъбните тъкани) без наличие на възпаление. Според тези лекари възпа­лението е на тъканно и кле­тъчно ниво и няма видими симптоми. Но това е като да се спори кое е първото – кокошката или яйцето, в случая – атрофията или въз­палението. Важното е да се разбере, че няма излекуване на пародонтозата, освен на някои много специфични нейни форми, докато пародонтитът е относително лечим. А още по-важно е да не се допуска наслагването на пародонтит върху вече съществуваща пародонто­за и да се търси причината за заболяването.

–          Стресът има ли от­ношение към неблагопри­ятните процеси в устна­та кухина?

–          Стресът е най-опасното състояние на организма в днешно време, защото той отключва всички бо­лести. Механизмът на вли­яние е пряк, бърз и трудно обратим. СТРЕСЪТ Е ЗАЩИТА НА ОРГАНИЗМА, която е способна да мо­билизира всички органи и системи и да ги накара да работят на 100 процента за кратко време, докато се излезе от ситуация­та. Проблемът е, когато стресът стане постоянен и организмът не може да „зареди батериите си“, а се самоунищожава. Мозъ­кът активира тялото чрез т.нар. стресови хормони. Те потискат имунитета и нарушават минералната обмяна, за да извлекат максималното от всяка клетка. Срибът на имуни­тета и загубата на калций са на Второ място сред причините за развитието на пародонтозата, след наследствеността.

–          Д-р Пешев, в една ваша статия говорите за недостатъците на така популярните металокерамични коронки. Защо спо­ред вас за предпочитане са керамичните коронки?

–          Металокерамичните коронки са като амалгамните пломби – здрави, трай­ни и евтини в сравнение с изцяло керамичните. Но както амалгамата, и те са по-неестетични, защото светлината не може да премине през тях заради металното кепе вътре. Зато­ва се различават от изцяло прозрачния естествен зъб. С годините венецът се от­дръпва от коронката и ме­талните йони го оцветяват в сиво. Понякога се развива алергичност към никела от металната сплав. Всички тези недостатъци могат да бъдат компенсирани при т.нар. прагово изпиляване на зъба.

–          Във връзка с това, да ви попитам и за амалгамените пломби. Вие не ги отхвърляте изцяло. Защо?

–          Защото тяхната ток­сичност е вредна; най-вече за зъболекаря, работещ по цял ден с живак, а не за пациента. ТРАЙНОСТТА ИМ И ЛИПСАТА НА ВТОРИЧЕН КАРИЕС около тези пломби са фе­номенални. Ако трябва да направя такава пломба, никога няма да го сторя, но ако трябва да сменя стара амалгамена пломба, без да има естетични показания – също много ще се замисля, защото тя е била токсична само в началото.

–          Има ли вредни упой­ки? Защо някои хора се страхуват от упойките?

–          Няма вредни упойки, има хора с алергии и със сърдечносъдови заболява­ния. Страхът според мен е привнесен от лекари, които не могат да слагат упойки и плашат пациен­тите, че е по-добре да ги боли.

–          Кога се налага да се умъртвява зъб? Може ли в бъдеще един умъртвен зъб да стане опасен?

–          В краен случай, кога­то всички други методи на лечение са изчерпани. Мъртвият зъб, дори добре „излекуван“, остава зави­наги място с повишен риск от възпаление и фокална инфекция.

–          Д-р Пешев, може ли човек сам да извършва диагностика на устната си кухина, за да разбере кога е време да посети своя зъболекар? Освен болката в зъба на какво друго следва да обърне внимание?

–          Когато заболи, вече е късно. Самодиагностика и аз не мога да си направя. При здрави зъби съветвам да се ходи на контролен преглед на 6 месеца, а при проблемни – на 3 месеца. Рискът да се изпусне нещо сериозно в тези интервали е минимален.

Пациент-робот на зъболекарския стол!

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!