Въздухът, който дишаме: Кой етаж е по-безопасен за живеене?

Учени изследваха прах от прозорците на висока сграда, за да разберат кой етаж е по-малко опасен за здравето, от гледна точка замърсяване на въздуха

Смята се, че на колкото по-висок етаж живеете, толкова по-чист въздух дишате. Така ли е наистина? Натрупването на отработени газове е максимално на ниво 1-4 етажа, те обикновено не се издигат над петия етаж. Но с опасния прах всичко е по-сложно.

Учени от Института по екология към Руската академия на науките установиха, че съдържанието на опасни гранулометрични фракции и тежки метали не се променя с височината. Въпреки че самото количество прах намалява наполовина на всеки 4-5 етажа.

Еколозите са анализирали прах, който се е натрупал за 6 месеца по повърхността на прозорците на 17-етажна сграда с лице към натоварен булевард. Сградата има общо 41 прозорци с обща площ над 38 квадратни метра.

Оказа се, че количеството прах намалява линейно 6 пъти от 386 mg/m2 на 3-и етаж до 63 mg/m2 на 17-я етаж (разликата във височината е 42 метра). С увеличаване на височината се наблюдава рязко намаляване и на частиците, по-големи от 0,25 mm, поради увеличаване на дела на частиците 0,01-0,05 mm. Частици, по-големи от 2 mm, не се издигат над третия етаж; частици, по-големи от 1 mm трудно стигат над 9-ия етаж. Съотношението на най-физиологично опасните фини частици (под 0,01 mm) обаче не се променя с височината.

Химическият състав на праха също не се променя с надморската височина

Според състава на макрокомпонентите (органични вещества, силиций, калций, сяра, желязо, алуминий) прахът от прозорци е подобен на праха по булеварда, събран в близост до къщата. Прахът от прозорците обаче се отличава от булевардния прах с по-високо съдържание на сяра (27 пъти), натрий (15 пъти), цинк (10 пъти) и мед (6 пъти). Въз основа на елементарния състав на праха учените заключиха, че прахът от прозорци е смес от почвено покритие и фини частици гума. В същото време делът на частиците от гумата е много по-висок, отколкото този на прахът, дошъл от улицата. Най-вероятно това се дължи на по-голямото утаяване на силициев диоксид в сравнение с гумените частици.

Между другото, на етажи от 7-ми нагоре рискът от вдишване на дим от промишлени предприятия (комини на топлоелектрически централи, фабрики и т.н.) се увеличава, особено ако се намират в близост до сградата, в която се живее.

Всички данни за замърсяването на въздуха се променят опасно ако в близост има строителен обект

Така въздуха, който дишаме – както отвън, така и вътре в апартамента, става не потенциално, а действително опасен за нашето здраве.

Типичните замърсители, които предизвикват безпокойство, включват:

• Странични продукти от горенето, като въглероден окис, прахови частици и тютюнев дим в околната среда.
• Вещества от естествен произход като радон, пърхот от домашни любимци и мухъл.
• Биологични агенти като плесени.
• Пестициди, олово и азбест.
• Озон (от някои въздухопречистватели).
• Различни летливи органични съединения от различни продукти и материали.

Повечето замърсители, влияещи върху качеството на въздуха в помещенията, идват от източници вътре в сградите, въпреки че някои произхождат отвън.

Ефекти върху човешкото здраве

Въздействията върху здравето, свързани със замърсителите на въздуха в затворени помещения, включват:

• Дразнене на очите, носа и гърлото.
• Главоболие, световъртеж и умора.
• Респираторни заболявания, сърдечни заболявания и рак.

Връзката между някои често срещани замърсители на въздуха в затворени помещения (напр. радон, замърсяване с частици от улицата, въглероден окис, бактерия Legionella) и ефектите върху здравето е много добре проучена и установена.

• Радонът е известен канцероген и е втората водеща причина за рак на белия дроб.

• Въглеродният окис е токсичен и дори краткотрайното излагане на повишени нива на въглероден окис на закрито може да бъде смъртоносно. В градският въздух той е силно разреден, но все пак го има.

• Епизоди на легионерска болест, форма на пневмония, причинена от излагане на бактерията Legionella, са свързани със сгради с лошо поддържана климатична или отоплителна система.

• Множество замърсители на въздуха в затворените помещения – акари, мухъл, пърхот от домашни любимци, тютюнев дим в околната среда, алергени от хлебарки, прахови частици и други – са „отключващи астматични фактори“, което означава, че някои астматици могат да получат пристъпи след излагане.

Докато неблагоприятните ефекти върху здравето се приписват на някои специфични замърсители, научното разбиране на определени проблеми с качеството на въздуха в затворените помещения продължава да се развива.

Един пример е „синдромът на болната сграда“

Този синдром се появява, когато обитателите на сграда изпитват подобни симптоми докато са в нея, като те намаляват или изчезват, след като я напуснат. Тези симптоми все повече се приписват на различни характеристики на въздуха в сградата.

Изследователите също така проучват връзката между качеството на въздуха в помещенията и важни проблеми, които традиционно не се смятат за свързани със здравето, като представянето на учениците в класната стая и производителността на хората, които работят в предприятия и офиси.

Друга изследователска област, която се развива, е проектирането, строителството, експлоатацията и поддръжката на „зелени сгради“, които постигат енергийна ефективност и подобряват качеството на въздуха в помещенията.

За да намалите отрицателното въздействие на градския прах, можете да използвате пречистватели на въздуха в апартамента. В едно с тях е добре да озелените възможно най-добре стаите. Редовно мокро почистване и проветряване предимно нощем също е решение на проблема с мръсния въздух в стаите, който неусетно ни разболява.

Източници: kp.ru, www.epa.gov

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!