Хиперфункция и хипофункция на щитовидната жлеза – какви са симптомите?

Много жени на различни възрасти страдат от нарушена функция на щитовидната жлеза.

Нека да видим заедно кои са най-характерните симптоми при отклонения от нор­малната й дейност.

Участие във всички физиологични процеси

Това е една от най-важните ендокринни жлези в човешкия организъм и най-голямата – около 30 г. Съставена е от десен и ляв дял, които са изградени от мехурчета (фоликули) с течно съдържание, богато на йод. Тя произвежда хормоните тироксен (ТЗ) и трийодтиронин (Т4), които играят основна роля в обмяната на веществата (метаболизма) и в развитието на нервната система на организма.

Ако липсата на щитовидна жлеза е вродено, децата страдат от кретенизъм и имат непоправимо умствено изоставане. Хормоните, отделяни от щитовидната жлеза, контролират дейността на главния мозък, нервната система, сърцето, работата на белите дробове и др. Когато нормалните функции на щитовидната жлеза се нарушат, настъпва патология както в самата нея, така и в други органи и систе­ми. Често засегнати са сърдечносъдовата, нервната, костната и имунната система.

Хипер- или хипофункция – тревогите започват

При заболяване на щитовидната жлеза може да се стигне до увеличено производство на нейните хормони (хиперфункция) или напротив, до недостиг на хормони (хипофункция).

При хиперфункцията симптомите са:

• учестена сърдечна дейност,
• ускорен пулс,
• обилно изпотяване,
• рязко намаляване на теглото,
• чупливост на ноктите и косопад,
• треперене на ръцете,
• прилив на енергия, след който настъпва бърза умора.

При хипофункцията се наблюдава:

• лесна уморяемост,
• рязко наддаване на тегло,
• световъртеж,
• главоболие,
• стягане в областта на жлезата,
• забавена сърдечна дейност,
• болки в ставите и муску­лите,
• нервност, раздразнител­ност,
• отслабване на паметта,
• сутрешна подпухналост,
• нарушен сън.

Достатъчно е да се проявят само 2 – 3 от симптомите, за да имате съмнения, че щитовид­ната ви жлеза не функционира нормално и да отидете при ендокринолог. Най-важно при прегледа е ехографското изследване. Освен това се прави хормонален тест, сцинтиграфско изследване и накрая, ако се налага, се взима биопсия.

Три основни метода за лечение

Най-простият от тях е приемането на медикаменти, които регулират производството на щитовидни хормони.

Ако този начин се окаже недостатъчно ефикасен, се налага оперативно лечение, при което се отстранява значителна част от жлезата. Третият начин се състои в радиотера­пия – лечението с радиоактивен йод е по-безопасно от операцията, йодът се пие във вид на течност или капсули.

Най-ярката проява на хиперфункция на щитовидната жлеза е базедовата болест

Това е автоимунно заболяване, при което има ненормално засилена функция на щи­товидната жлеза и се отделят големи ко­личества щитовидни хормони.

Болестта е наречена на немския лекар Карл Адолф фон Базедов, който я описва за първи път през 1840 година. Жените боледуват 7-8 пъти повече от мъжете, като от значение е наследствено­то предразположение.

От­ключващи фактори могат да бъдат тежки нервно­психични преживявания – силна уплаха, смърт на близък човек, лични или професионални конфликти и неблагополучия, а също така хронични инфекции, травми на главата. Базе­довата болест се проявява чрез т.нар. токсичен аденом (горещ възел).

Увеличената щитовидна жлеза обикновено се забе­лязва на женската шия, очите също са характерно изпъкнали (т.нар. екзофталм) и блестящи.

Болните от Базедова болест стават превъзбудени, избухливи и раздразнителни, имат упорито безсъние, изпотя­ват се обилно без причина, появяват се силно сърцебиене и треперене на ръцете, забелязва се нервно-психична нестабилност.

С течение на времето настъпва силно отслабване (въпреки добрия апетит), лесна умора и болки в костите.

Протичането и изходът от заболяването зависят от клиничната форма, възрастта на пациентката, наличието на усложнения и най-вече от правилното лечение. То започва с прием на медика­менти, потискащи свръхпроизводството на щитовидни хормони.

При неуспех на първоначалното лечение се налага оперативно отстраняване на жлезата п последващо заместително лечение с щитовидни хормони.

Хипофункцията се проявява най-вече като тиреоидит на Хашимото

Това е типично автоимунно заболяване, характеризиращо се с намалена функция на щитовидната жлеза, при което се син­тезират по-малко щитовидни хормони, отколкото са необходими на организма.

Имунната система атакува органа и вре­менно го разрушава. Развива се постепен­но, като първите 5 години не причинява никакви оплаквания, симптомите се поя­вяват, когато бъдат унищожени 30 – 40 % от тъканта на щитовидната жлеза.

Първоначалните симптоми са стягане в долната част на шията и понякога затруднено гълтане. При опипване жлезата е с много плътна консистенция, неравна повърхност, възможно е да има разра­стване на фиброзната тъкан.

По-късно се появяват типичните симптоми на понижената функция – намалява се об­мяната на веществата, концентрацията, на заболелите им е студено, спи им се постоянно.

Смята се, че това заболяване се причинява от генетичен дефект в имунния контрол, който се отключва от някаква бактериална инфекция. Ранното му от­криване и провеждането на заместително лечение с щитовидни хормони води до отзвучаване на симптомите при проблеми с щитовидната жлеза.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!