Сифилисът е невидимият враг на нашето време

Разпознаването на тази страховита болест може да бъде трудно. Сифилисът умее да чака и може да напомни за себе си дори 20 години след заразяването

Отхвърляне, страх, срам… Сифилисът винаги е бил смятан за „срамна“ болест. Познат е от стотици години, но учените все още не са успели да установят откъде точно се е появил. Французите наричат ​​сифилиса „неаполитанската болест“, поляците – „германска“, а руснаците – „френска“. Явно сифилисът е многонационален.

Сифилисът: проблем от векове

При древни разкопки са открити следи от специфична костна лезия, характерна за това заболяване. Бумът в разпространението на болестта настъпва през Средновековието. Отначало сифилисът се лекува с живак, арсен и йод. Сами по себе си токсичните лекарства водят до тежки усложнения. Когато се установи, че причинителят на болестта се размножава при 37 °C, пациентът умишлено е заразен с малария, за да може телесната температура да се повиши до 40-41° C и причинителят на сифилиса да умре или да се забави.

Пробив в терапията е изобретяването на пеницилиновите антибиотици. Те все още са част от лечебния протокол на пациентите, заразени със сифилис.

Оттогава много неща са се променили: заболеваемостта е намаляла, открити са нови ефективни лекарства, но сифилисът продължава да представлява сериозна заплаха. В световен мащаб това заболяване е на първо място по отношение на заразност, степен на заразяване, вреда за здравето и трудност на лечението. Въпреки това, в ерата на тоталната употреба на антибиотици, клиничната картина на сифилиса става все по-размита. Често се бърка с алергии или болки в гърлото. И колкото по-дълго заболяването остава недиагностицирано, толкова по-трудно е да се борим с него, казва д-р Елена Березина, дерматовенеролог, кандидат на медицинските науки .

Сифилисът е заболяване, предавано предимно по полов път, причинено от бактерията Treponema pallidum (бледа трепонема). Размножава се много бързо, засяга кожата, лигавиците, сърдечно-съдовата, централната нервна и храносмилателната системи, както и опорно-двигателния апарат. Ако сифилисът не се лекува или се лекува некомпетентно, той продължава с години. Екзацербациите се редуват с периоди на скрито протичане, поради което хората не придават голямо значение на болестта. А сифилисът през това време все по-усърдно превзема тялото.

Основният път на заразяване е полов

Мястото на най-голяма концентрация на причинителя на заболяването са всички течни среди. Един контакт със заразен партньор е достатъчен, за да ви се „лепне“.

Много по-малко вероятно е да се заразите със сифилис по време на целувка. Но ако партньорът има увреждане на устната кухина (рани или микропукнатини), инфекцията е възможна.

Най-редкият начин е домакинството. Тъй като патогенът остава активен във влажна среда, прибори за хранене със слюнка от заразен човек или мокра кърпа също представляват риск.

ВАЖНО! Почти 100% вероятност от заразяване със сифилис е предаването на болестта, по време на бременност и раждане, от майка на новородено. Спонтанните аборти, мъртвородените бебета и децата със сериозни органни увреждания са резултат от нелекуваната болест на майката. Ето защо е толкова важно заболяването да се диагностицира навреме и да се лекува (дори по време на бременността), за да се предпази бебето.

Диагностика и лечение

Най-честите изследвания са скрининговия тест Rapid plasma reagin (RPR) и RW (реакция на Васерман. Въпреки това, в ранните и късните етапи тези анализи могат да бъдат неинформативни.

За диагностициране на латентен сифилис се използват изследователски методи като RIF (имунофлуоресцентна реакция), TPHA (тест за трепонемни антитела за Treponema pallidum) и ELISA (ензимен имуноанализ). В допълнение към основните изследвания, лекарят може да насочи пациента към КТ (компютърна томография, магнитно-резонансна томография и ултразвук на вътрешните органи.

Терапията на сифилис е комплексна и се избира индивидуално от квалифициран венеролог. Но в ранните стадии заболяването е напълно лечимо. Основата на терапията са антибиотици от пеницилиновата серия. Ако заболяването е напреднало, се назначават йод, бисмут, имунотерапия и др. Всеки преболедувал сифилис остава дълго време под диспансерно наблюдение.

Етапи на развитие на болестта

Инкубационен период

Продължава от 10 до 90 дни, безсимптомно. Първите признаци се появяват, когато патогенът достигне определена концентрация в тялото. Дори и да няма външни симптоми, телесната температура се повишава, появяват се слабост и болки в ставите, главоболие.

Първи етап (първичен сифилис)

В зоната на проникване на заболяването се появява неоплазма. Най-известната е шанкър на гениталиите (язва или ерозия с диаметър до 10 мм. със синьо-червен оттенък). Въпреки това, шанкърът може да се появи и на други места – между пръстите, в областта на ушната мида, във влагалището, в ануса. Най-трудното нещо за диагностициране е шанкърът при жените, защото може да се намира вътре и да не се усеща по никакъв начин: не сърби и не боли и след около 2 седмици изчезва без никакво лечение. По това време започва вътрешният възпалителен процес в лимфните възли. Преди началото на втория етап температурата може леко да се повиши – до 37–37,2°C.

Втори етап (вторичен сифилис)

По тялото се появяват множество кожни обриви, които периодично изчезват. С всяка нова вълна обривът става по-блед. Подобно е на алергия, за което често се бърка. Въпреки това, тези обриви не сърбят и не изчезват след приемане на антиалергични лекарства. Тъй като болестта вече е проникнала в лимфата, лимфните възли се възпаляват – образува се сифилитичен бубон. Тъй като е безболезнено, пациентите не го забелязват.

На втория етап от развитието на заболяването се появява видима лезия на лигавиците. Ерозията може да бъде разположена на сливиците, във фаринкса, на гласните струни. И отново, възпалението е лесно да се сбърка с тонзилит или възпаление на сливиците. Ако имунитетът е намален, могат да се появят симптоми като неравномерна загуба на коса, болки в мускулите и умора.

За съжаление, сифилисът често протича в латентна форма и заболяването може да бъде открито само след лабораторни изследвания.

Трети етап (третичен сифилис)

Заболяването се проявява 15-20 години след заразяването и на този етап може да доведе дори до смърт.

Без лечение сифилисът има тенденция да се разпространява в мозъка и нервната система (невросифилис) или в очите (очен сифилис). Това може да се случи на всеки етап от заболяването.

Превенция на сифилис

Превенцията на сифилис включва здравно образование, скрининг на определени групи от населението, както и пълноценно специфично лечение, последвано от клинично и серологично наблюдение.

Можете да намалите вероятността от инфекция, ако използвате бариерни контрацептиви; в случай на незащитен полов акт със случаен партньор трябва незабавно да се проведе спешна антивенерическа профилактика (третиране на кожата и лигавиците на гениталните органи със специални дезинфекционни разтвори- хлорхексин, мирамистин).

Източник: www.invitro.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!