Лечение с урина – ако се осмелите

Международно проучване изнесе учудващи данни за разпространението на терапията с урина – 2 милиона японци, 1 милион холандци и 5 милиона германци се лекуват със собствената си урина! Към тях се присъединяват все повече любители на този странен метод от Италия, Испания и Франция.

Разбира се, тази терапия не е от вчера. В древни Индия и Египет човешката и животинската урина са били широко използвани. Разпростра­нени били и различни вярвания, които днес предизвикват усмивка: проверяване дали една девойка е девствена по цвета на урината й или лечение на женското безплодие с урина от евнуси, в което е вярвал дори Плиний Стари.

Големият лекар Амброаз Паре, баща на съвременната хирургия, е препоръчвал урината за дезинфектиране и зарастване на рани. Това ви­наги е било добре известно на моряци и алпинисти за лечение на наранена кожа. Науката отдавна е обяснила този ефект на урината, която при излизане­то си от уретъра е стерилна, кисела и бактерицидна.

През 19-и век, по времето на Пастьор, урината от кобила била включвана в състава на серуми и вакси­ни. Легенди се разказват за войници, изгубени в пустинята, които успявали да останат живи, само защото пиели собст­вената си урина. Всъщност животът им се удължавал само с няколко дни, тъй като урината ставала все по-концентрирана и токсична.

Урината не е панацея, твър­дят лекарите, макар и да не отричат, че тя може да замени много лекарства. Чрез нея се изхвърлят различни био­логични „боклуци“, филтрирани преди това от бъбреците, но това не й пречи да е богата на ценни вещества като минерални соли, различни киселини, хормони, витамини, ензими. Въпросът е може ли да се пие или не. Поглъ­щането през устата, приемано така драматично от нормалното човешко съзнание, всъщност просто я прекарва още веднъж през организма. Холанд­ският лекар Коен ван дер Кроон, голям привърженик и популяризатор на уринотерапията, смята, че при повторното й усвояване от организма тя може да окаже силно благотворно влияние върху храносмилателната система. Освен това съдържащата се в нея аминокиселина глутамин подсилва имунната система, а креатининът има противоракови свойства.

Ефикасността на някои съставки на урината се потвърждава от лабора­торни изследвания. Ензимът урокиназа дава добри резултати при преодоляване на артериални тромбози, а хормонът гонадотропин е надежд­но средство за лечение на безплодие, закъснял пубертет и акне.

Психотерапевтичният елемент на тази терапия не е за подценяване. Много вероятно е също в малки дози собст­вената урина да действа като автоваксина. Истината е обаче, че няма точно научно обяснение за нейния активен принцип.

Уринотерапията се свързва по странен начин с мечтата за безсмъртие и вечна младост. На нея се градят и някои ек­зотични духовни търсения. Вярно е, че сред последователите на йога има такива, които консумират собствената си урина, но не с терапевтична цел, а за по-лесно „откъсване от себе си“.

Но и без да отиваме чак в Индия, многобройни „бабешки“рецепти, запазени в нашите семейства, се бази­рат на употребата на урина – собствена, на собствените деца и особено тази на бременните жени, смятана за изключи­телно ценна.

Ако методът ви се струва подходящ за някой ваш проблем, не започвайте сами да го прилагате – първо поговорете с лекар. Има много случаи, в които самолечението с урина може да доведе до хиперуремия (прекомерно високо ниво на уреята в кръвта), както и до риск от зараза.

Урината е необичай­но, но много ефикас­но козметично сред­ство.

• Малко количество собствена урина се смесва с хума. С получена­та каша се намазват корените на косата, поставя се найлонов плик на главата и маската престоява 30 минути. След това косата се измива по обичайния начин.
• Половината от първата за деня урина се смесва със същото количество газ, сокът на 1 лимон, 2 с.л. зехтин, 1 с.л. ябълков оцет и 1 ампула витамин А. Маската стои 30-60 минути, покрита с найлон и хавлиена кърпа. След това косата се измива с мек шампоан. Внимание: миризмата от газ изчезва едва след 2-3 дни, така че по-добре да оставите тази процедура за почивни­те дни.