Кратък азбучник и описание на най-популярните и ефективни билки – А – В

• Аир: билката представлява многогодишно блатно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище, дълго до 1, 5 м и до 3 см в диаметър. Съцветието на растението е цилиндрично, към върха леко заострено, обагрено в жълто и разположено сякаш странично на стъблото. Цялата билка, особено коренището имат силна и приятна миризма. Цъфти в периода от юни до август и се среща най- често в блатата в Казанлъшко, Софийско и Варненско. За лечебна цел се използва коренището, което се събира през есента. Растението има апетитовъбуждащо и стимулиращо стомашната секреция действие, но също така се прилага при широк спектър от здравословни проблеми- коремни спазми, чернодробни, бъбречни и сърдечни.
• Алое: алоето е многогодишно растение. Цъфти през ранна пролет с красиви, разположени в съцветие жълти и червени тръбопроводни цветчета, излизащи от върха на стъблото. Листата му са мечовидни и месести. Цветът на листата е разнообразен при различните видове от сив до светлосин. Само зрелите листа притежават всички лечебни свойства на растението и се намират от най- външната му страна. Те съдържат успокояващ, хладен гел.
• Анасон: анасонът е едногодишно тревисто растение с изправено цилиндрично стъбло. Цъфти в периода юни и юли а от него в медицината се прилагат плодовете и полученото от тях етерично масло. Растението е от семейството на целината и магданоза- Сенникоцветни. Листата му са използва за подправяне на салати, а семената- в сладкарството. Вкусът му е сладникав и има приятен аромат.
• Артишок: Многогодишно тревисто растение с метър и половина, в някой случаи до два метра стебло. Действието на билката е холерично, жлъчогонно, холекинетично, диуретично, хепатопротективно, хипотензивно, хипохолестеролемично, стимулантно и тонично. Прилага се успешно при чернодробни и жлъчни заболявания. Листата на билката са богати на калиеви соли, провитамин А и много ензими.
• Блатняк: многогодишно тревисто растение с коренище и кухо, гладко, полегнало или изправено, слабо разклонено стебло, високо до 40- 80 см. Листата са последователни, лъскави, голи, сърцевидни до бъбрековидни, по ръба назъбени или напилени до почти целокрайни, при основните са по големи с дълга дръжка, стъблените са по малки с къса дръжка или дори приседнали. Цветовете са единични или по няколко на върха на стъблото. Околоцветникът е съставен от жълтообработени листчета. Растението е отровно!
• Босилек: известен още като царска билка и представлява едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто стебло. Разклонено, достига височина 60 см. Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво- бели или червени. Плодовете са сухи, и след като узреят, се разпадат на четири малки семенца. Цъфти от юни до септември. Има широко приложение в кулинарното изкуство- незаменима съставка е в много ястия и е в основата на прочутия сос Песто.
• Боянка: двугодишно до многогодишно сиво- зелено тревисто растение. Цветовете са жълти, събрани в гъсти многоцветни гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6. Плодът е четириръбеста шушулка. Цъфти април и юни. Растението е отровно! Да се има в предвид че билката е силно токсична!
• Брей: представлява тревисто многогодишно растение. Листата са последователни, едри, а цветовете са с дълга дръжка. Плодът доста прилича на червена ягода и е силно отровен. Както коренът, така и стеблото съдържат лютиво вещество, което дразни кожата. Растението вирее из храсталаци и гори, предимно в по топли райони.
• Бръшлян: бръшлянът е увивен  и катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален може да достигне до 25 метра. Растението е отровно! Бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителни вещества на растението, за което се закрепват, а го използват само за упора. Цъфтежът е през септември и октомври, като самите цветове са зеленикаво- жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на повечето други растения. В народната медицина се използват листата му.
• Бял имел: представлява вечнозелено полупаразитно храстче. Прикрепва се най често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите. Цветовете са малки жълто зелени, събрани на групички. В съвременната медицина се използват листата заедно с клонките или само листата, които се берат през март и април. Билката има успокояващо действие и спомага за нормализиране на сърдечния ритъм и подобряване на сърдечната дейност. Внимание! Да се има предвид, че в големи дози белият имел е отровен и не трябва да се употребява дълго време.
• Бял равнец: съцветията на билката са плоски, съставени от по няколко дребни цветове. Често се използват свежи или изсушени в букети. Белият равнец расте най добре на ярко слънце и предпочита почви с добри дренажни свойства. Във фитотерапията се използват цветните кошнички и надземната част. Расте по тревистите места и такива с над 1000 метра надморска височина. Тази билка намира широко приложение и има благоприятен ефект при доста разпространени заболявания. Тъй като от древността белия равнец е наричан ( избавление от всички беди), то той може да се използва там където сякаш всичко вече е загубено. Чрез своята натурална сила той би могъл да изцери от тялото дори дългогодишни и хронични болести.
• Бяла акация: тази билка се нарича още салкъм, цветовете на растението се изсушават добре и се прилагат при лечение. Вирее из цялата страна, издържа на сухи, бедни на азот и киселини почви. Отглежда се и като културно растение. Акациевият мед укрепва целият организъм и намира широко приложение във всекидневието.
• Водно пипериче: едногодишно тревисто растение, което достига до 60 см височина, със зелено или червеникаво цилиндрично стебло със слабо разширени възли. Цветовете са дребни зеленикаво розови, събрани във връхни редкоцветни, увиснали, класовидни съцветия. Вкусът е парлив. Но изчезва при сушене. Цъфти през периода юли- август. Фитотерапията използва трева от водно пипериче състояща се от цветноностни и блодостни облистени стебла, събрани през периода на цъфтеж. Билката е разпространена по край реките, влажните и мочурливите места в страната.

Продължение …

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!