Митове и истини за Епилепсията

1. Епилепсията е психична болест

Истината. Нищо подобно. Преди 20-30 го­дини лечението на тази болест се смяташе за задължение на психиатрите. Но от едно десетилетие вече тази болест е наредена в областта на неврологията. Според водещи­те специалисти това е напълно оправдано. Защото произходът на болестта, особено при възрастните пациенти, е тясно свързан с прекарани инсулти, тумори и съдови увреж­дания на главния мозък; а също и с черепно-мозъчни травми, енцефалит, метаболитни нарушения (включително и уремия, бъбречна недостатъчност, хипогликемия) и т.н. Епилепсията се проявява в три фор­ми – симптоматична (при тази форма на болестта се открива структурен дефект в главния мозък на болния); идиопатична (когато липсват изменения, но съществува наследствена предразположеност към болес­тта) и криптогенна (когато специалистите не успяват да открият причината за забо­ляването).

2. Винаги води до припадъци

Истината. В днешно време са известни около 40 различни форми на епилепсията и различните типове пристъпи. И доста голям брой от тези форми не се проявяват с гърчове – т.нар. абсанси. Най-често те се наблюдават в детска възраст и ранното юношество. При тези състояния болният внезапно замира, очите стават стъклени, може да затреперят клепачите и леко да отмята главата назад. По принцип такива пристъпи продължават само 5 до 20 секунди и често остават незабелязани.

Не можем да кажем същото за припадъчната, конвулсивната форма на епилепсията. Болните усещат приближаването на пристъ­па няколко часа и дори дни преди той да на­стъпи. Изпитват общ дискомфорт, тревога, раздразнителност, изпотяване, чувство за студено или горещо.

При сериозните варианти на болестта страдащият човек може да получава до 100 пристъпа на ден, както и само по един годишно и дори един за целия си живот. За част от пациентите пристъпите възникват изключително нощем, по време на сън.

3. Предава се по наследство

Истината. Повечето форми на тази бо­лест не са наследствени. Рискът от раждане на болно дете е не повече от 8 процента, при условие че е болен един от родителите.

4. Това е болест на възрастните хора

Истината. В крайна сметка, при 70 на сто от пациентите епилепсията дебютира в детска и подрастваща възраст. Нивото на заболеваемост сред децата достига 7 на 1000 случая.

А при новородените най-честа причина за това състояние е кислородното гладуване по време на бременността (хипоксия), както и вродени пороци в развитието на главния мозък, вътреутробни инфекции (токсоплазмоза, цитомегалия, варицела, херпес и т.н ). И по-рядко – родовата травма.

Вторият пик на заболеваемост от епи­лепсия се пада в напреднала и старческа възраст – това е следствие от редица неврологични заболявания. И на първо място – последица от инсултите.

5. От епилепсия не се умира

Епилептичният пристъп нарушава сър­дечния ритъм и дишането, което често води до кома, а понякога, за съжаление и до летален изход.

Истината. Уви, за съжаление, епилепсия­та спада към прекалено опасните заболява­ния. И на първо място – за хората в преклонна възраст, когато епилептичният пристъп може да доведе до сериозни нарушения на сърдечния ритъм, до много лошо нарушение на дишането и в крайна сметка да завърши с кома и смърт на пациента. Да не говорим за механичните травми – удряне, счупване; разбира се, не по-малко опасно е получилият конвулсивен припадък човек да се изгори.

Една от причините за това, тези хора да се чувстват като „второ качество“ е именно непредсказуемостта на пристъпите. Живо­тът на тези болни е в постоянно очакване.

Специалистите са на мнение, че не по-малко опасни са и другите форми на епи­лепсията, при които не се стига до гърч и припадъци. Особено за формиращия се детски мозък. В него се случват необрати­ми разрушения именно заради непрекъсната епилептична активност. Обаче лечението на тази болест в детска възраст в повечето случаи се оказва по-успешно, отколкото при възрастните.

6. Пристъпът се провокира от емоционалния стрес

Алкохол, интоксикация, прегряване под слънцето са само част от факторите, които могат да провокират сериозен епилептичен пристъп.

Истината. Това далеч невинаги е така. Епилептичният припадък може да се прово­кира от приема на алкохол; от интоксикация и дори от прегряване на слънце, особено ако човек страда от фотозависима форма на болестта.

Приблизително при 50 на сто от болните в тази група пристъпите възникват дори само ако човек гледа телевизия (особено някакво светлинно шоу), ако седне на компютъра, може да получи пристъп заради мъждукането на монитора (най-вече при компютърни игри). Продължаваме с още провокиращи светлинни фактори – цветомузиката в дискотеките, карането на колело близо до линейно поса­дени дървета, мъждукането на фаровете на минаващите автомобили и т.н.

Сериозен провокиращ фактор за възник­ване може да се окаже нарушеният режим на сън – късното заспиване, принудителното бодърстване нощно време – заради нощните дежурства или „купони“. А също и прекалено ранното, принудително пробуждане.

Болният с епилепсия може да „излезе от релси“, ако реши да пътува надалече със са­молет, като се налага да попадне на място с различен часови пояс. На такива хора дъл­гите пътувания са противопоказни.

7. Това заболяване е неизлечимо

Обикновено се залага на един препарат, само в тежките случаи на болните се пред­писват повече лекарства.

Истината. По-рано епилепсията наисти­на се смяташе за неизлечимо заболяване и имаше основание за това. Но в днешно вре­ме медицината напредва. С развитието на неврофармакологията при повечето болни наистина се появи надежда.

В 60-70 на сто от случаите противогърчовите препарати позволяват на пациентите да водят напълно нормален начин на живот. Тези препарати се приемат няколко годи­ни, а понякога – цял живот. Такива хора без проблем могат да учат, да получат висше образование; жените могат да си родят здрави деца.

При някои болни, особено при децата, епилепсията може да изчезне с възрастта. Успехът от лечението до голяма степен зависи от правилно поставената диагноза и точността на приемане на препарата. Лекарите предпочитат да провеждат т.нар. монотерапия – лечение само с един противоепилептичен препарат.

Но съществуват такива форми на болес­тта, които трудно се поддават на лечение, те се наричат резистентни форми. В тези случаи на болния се назначават два или три препарата, а при необходимост – операция на патологичния дял от главния мозък.

8. Епилепсията значи слабоумие

Запомнете: умствената дейност пони­жава епилептичната активност, а не обра­тното.

Истината. Заради тази заблуда са по­страдали много болни от епилепсия – тази диагноза е попречила почти на всички тях да учат в добро училище, да постъпят във висше учебно заведение, особено трудно си намират работа.

Епилептолозите не се уморяват да пов­тарят: техните пациенти не бива да бъдат ограничавани от почти нищо. В период на ремисия, между пристъпите, повечето болни по никакъв начин не се различават от здравите хора. Затова и не бива да бъдат ограничавани повече, отколкото здравите хора.

Още повече, често пристъпите възникват в период на пасивно, отпуснато състояние. Докато, точно обратното, умствената дей­ност понижава епилептичната активност.

При епилепсия са полезни и заниманията със спорт – особено игровите видове. Плуване­то и карането на колело обаче са забранени. Нали си спомняте, че в началото на мате­риала споменахме за фотостимулиращият ефект – когато болният кара колело покрай наредени дървета, се получава този ефект и това провокира пристъпи.

Сами разбирате, че за болните с епилеп­сия са забранени дейностите, свързани с екстремни условия: карането на автомобил; работа в полицията и пожарната; охрана на важни обекти; работа с движещи се механи­зми; с химикали; както и дейност, близка до водоеми.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!