Травмата на бедността

Мислите ли често за факта, че другите хора имат всичко, а вие едва успявате да отидете на почивка в Гърция?

Боли ли ви, изплашени ли сте? Чувствате ли се тъжни от това, че не притежавате и малкото, което искате? (Не от което имате нужда, а което искате!)

Навярно да. Много са онези, които в един или друг момент са се чувствали по този начин. Какви са причините за такава болка, какво да правите с нея и как да излезете от такова невротично състояние?

Напоследък все повече хора търсят помощ от психотерапевти заради болезнени преживявания („Разглеждам страниците във Facebook, гледам видеа в Instagram и виждам, че хората имат много… Те ходят на екскурзии и ресторанти, заобиколени са от луксозни стоки – скъпи коли, къщи, вили, маркови дрехи и аксесоари … „). На определена категория хора всичко това причинява силна завист и болка, защото те нямат онова, което виждат.

Защо има такова изгарящо чувство на негодувание, причинено от благосъстоянието на друг човек?

Често причината се крие в началото и края на 90-те години, когато хората са били на възраст между 5 и 15 години, и се е формирала силна податливост към обществото като цяло. Това важи основно за онези, които до края на 80-те години на миналия век са живели под друг режим – страните от Източния блок, в това число и България.

Тогава детето започва да ходи на училище и вижда разликата между себе си и другите деца, които имат лачени обувки, скъпа рокля или няколко училищни костюма. В резултат на това то изпитва огорчение и негодувание – другите имат, но аз не – и травмата се формира на дълбоко ниво в тази зона. Ако погледнете по-мащабно, има връзка в отношенията с родителите на емоционално и обектно ниво (с други думи, детето просто не може да бъде забелязано като обект, основните му потребности не са реализирани, няма емоционална връзка и т.н., и от това то страда).

Например, детето моли: „Мамо, купи ми тези обувки!“ и чува отговора: „Не! Нямаме пари!“. В същото време липсва емоционална реакция от страна на майката или бащата („Съжалявам, миличко! Мама сега е в трудна ситуация, нека изчакаме малко така, да съберем пари и ще ти купим?“). Отговорът „Няма пари!“ за дете звучи като присъда, като нещо категорично – не, няма пари, няма да имаш обувки и никога няма да бъде различно от това, независимо какво правиш! Ето защо такава болка се формира в психиката.

В зряла възраст ситуацията е леко изгладена, но благодарение на социалните мрежи, където всичко е „на показ“, тя пламва с нова сила и травмата започва толкова да задавя човека, че той почти непрекъснато си повтаря: „Искам богатство! Искам много пари! Искам да печеля лесно!“

И за какво е това богатство ? Каква нужда ще задоволи то? Опитайте се да намерите отговори на тези въпроси.

Зад желанието за богатство се крие желанието да се задоволи чувството за достойнство

Докато един такъв човек е гледал другите деца и негови връстници, които са имали всичко, а той е имал, но не съвсем всичко, навярно се е почувствал на едно по-долно ниво, все едно е безполезен, незначителен и невзрачен човек. Усетил е непоносим срам, че всичко, което има, го има заради упорита работа, а не по лесния начин. И въпреки, че уж има всичко необходимо, все нещо недостига…

Ако преди това човек по някакъв начин е работил върху себе си, проблемът може да бъде решен по-бързо. За да изглади срама, който изпитва, той се надява да спечели много пари, да си купи скъпа кола, огромна триетажна къща, хубави дрехи, като по този начин се опита да докажем на себе си (и най-вече на другите), че е достоен.

Ако обаче сравните хората от България, които са постигнали голям успех, с подобни на тях, но живеещи в Западна Европа или Скандинавието, може да видите огромна разлика. В Европа човек, който има много пари, кара същата кола като всички около него и се облича по един и същи начин. Той няма безумното желание да се откроява сред тълпата, да показва богатството си. И това предполага, че този човек живее без такава травма. В нашата реалност съществува и травмата на несигурността (ще работя още повече, защото утре може да нямам нищо!). Освен това, поради желанието за показен лукс, човек може да яде сух хляб, но в същото време да си купи кола и ултра скъп телефон на кредит.

Такова показно богатство не прави никого щастлив

Много хора, постигнали това, което другите искат, разбират, че не са щастливи. Богатството не трябва да бъде цел, това е път, награда под формата на материална изгода за вашата работа върху себе си и развитие. Веднага щом парите станат цел, това води до още по-голяма невроза.

Всъщност губите време, работейки върху нещо, което не е необходимо за вашата психика и за спокойствието на вашата душа

Трябва ли да се стремите към богатство? Да, донякъде, но е наложително да разберете какъв вид вътрешни потребности задоволявате едновременно. С други думи, фокусът ви трябва да бъде върху осигуряването на безопасност, работа върху самочувствието и самооценката (аз съм достоен човек, независимо колко пари имам в портфейла си). Няма нужда да смесвате всичко в една кошница!

Без значение колко печелите, винаги ще има някой, който е по-богат. Винаги ще има гръб отпред, след който трябва да тичате, за да наваксате. Спрете да се сравнявате с когото и да е, сравнявате се със себе си или с такива, подобни на вас. Винаги се интересувайте – щастлив ли съм, доволен ли съм, спокоен ли съм?

Ако искате да бъдете щастливи, научете се да цените и малкото, което имате, или което сте постигнали (за една година станах по-добър – стабилизирах се и не сменям работата си през месец-два, печеля повече, развивам се и т.н.). Научете се да развивате увереност във вашата способност да печелите, запазете и стабилизирайте това, което имате, фокусирайте се във вашите вътрешни ресурси. Едва когато започнете да сте доволни от онова, което притежавате и което сте, ще сте готови да постигнете и да имате още повече.

Източник: www.psychologytoday.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!