Защо е трудно да забравим бившия? Ето какво казват психолозите!

Усилието да забравим бившия много често може да ни докара емоционални проблеми като депресия, невроза или панически атаки. Има ли как да си спестим неприятните душевни терзания?

За да забравим бившия ще трябва да разберем причината, поради която спомена за него или нея е все още жив. Разберем ли защо, ще знаем и как…

Всеки ден взаимодействаме с голям брой хора. С някои от тях ставаме приятели или близки, а други избираме за свои партньори. Но с течение на времето голяма част от отношенията се разпадат. Дори след много години спомените за тях носят радост или болка. Защо е трудно да оставим всичко в миналото?

Семейните психолози казват, че спомените за отношенията не означават, че сме запазили чувства към бившия си партньор. Има обективни причини, поради които не можем да ги извадим от главата си и изпитваме желание да научиме нещо за живота му без нас.

Защо ни е трудно да забравим бившия?

1. Нереализирани планове

Имали сме определени очаквания от тази връзка, мечтали сме за сватба, меден месец, чудили сме се колко деца искаме да имаме и какви завеси ще окачим в общата спалня. Много по-лесно е да забравим човек, който не е изпълнил нашите очаквания, отколкото неосъществените мечти, в които е участвал. Психолозите смятат, че подобна „нереализирана“ нужда може да предизвика отрицателни психологически нагласи и дори невроза.

За да разрешим този проблем, трябва да го осъзнаем, конкретизираме и освободим. Вместо това ще е добре да си поставим по-реалистични цели, които да не включват вече бившия партньор. Не всичките ни желания се сбъдват, а другият човек изобщо не е длъжен да ги изпълни само защото на нас така ни се иска.

2. Грешни приоритети

Има категория хора, които изграждат живота си в зависимост от взаимоотношенията, които смятат за върховния смисъл на своето съществуване . Естествено, след разпадането им, те усещат срива не само на надеждите за съвместно бъдеще, но и на целия си свят. Те са готови да направят всякакви жертви и дори престъпления, за да си върнат загубеното.

Психолозите предупреждават, че това е не просто болезнена зависимост, а началото на едно бавно самоунищожение. В една връзка и двамата партньори са равни. Никога не трябва да поставяме желанието на някой друг на първо място и да жертваме приоритетите си, за да се съберем отново.

3. Зона на комфорт

В дългосрочните отношения се формират съвместни навици и характеристики, като се започне от ежедневната рутина и прекарването на уикенда и се завърши с общите приятели и пътуванията до роднини. С времето наистина искаме да се върнем обратно там, където всичко е удобно, познато, уютно и стабилно.

Но, трябва да помислим за новите перспективи и планове. Сега никой и нищо не ни задължава да вършим това, за което отдавна сме мечтали, но не сме смеели да направим.

4. Не е поставена „точка“, краят изглежда неясен

Усещане за неизказано негодувание, необясними противоречия, желание за пореден път да обясним или да ругаем на воля – емоциите по никакъв начин не ни напускат. От време на време се оказва, че водим на ум безкрайни диалози с бившия партньор. В психологията това явление се нарича „непълен гещалт“, който изскача в мислите ни и ни трови живота.

Добре ще е, ако по време на раздялата сме успели спокойно да се изкажем и да се разберем по всички точки, но това не винаги е така. Понякога бившите си тръгват „на пожар“, затръшвайки вратата и без прощална реч. В такива случаи психолозите съветват да напишем писмо до беглеца, в което да изредим всичките си оплаквания, нереализирани очаквания и т.н. Писмото не бива да се изпраща, а да се унищожи, след като е написано.

5. Любовна зависимост

Мнозина бъркат чувствата на любов и зависимост и ги смятат за едно и също. Но има фундаментална разлика: любимият може да го напуснем, а когато е налице любовна зависимост полагаме неимоверни усилия да реанимираме любовта . Психолозите смятат, че травматичните взаимоотношения с родителите могат да бъдат причина за възникването на подобна емоционална зависимост.

6. Нови отношения

С течение на времето лошото се забравя и паметта връща само хубавите и радостни моменти от миналото, особено когато възникват обичайни трудности в отношенията с новия партньор. Тогава ни изглежда, че бившият е бил най-добрия човек, най-подходящия, най-точния и т.н. Това може да ни подтикне да направим всичко възможно, за да научим повече подробности за неговия или нейния нов живот. Не трябва да правим това нито чрез приятели, нито с помощта на интернет. Най-добрият начин да не се депресираме е да се съсредоточим напълно върху онова, което ни се случва сега.

7. Ревност

Дори след раздяла някои хора продължават да тормозят бившите си партньори като ги ревнуват и не им дават свобода и спокойствие. Това желание се основава на доминиране, егоизъм и желание за контрол. Любовта няма нищо общо с подобни чувства и желания.

Източник: woman.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!