Често угаждаме на хората, за да не ги разстройваме. Жертваме собствените си интереси, за да удовлетворяваме чуждите нужди и интереси
Не след дълго, единственото на което се натъкваме, е черна неблагодарност…
Наистина ли е толкова важно да спечелим одобрението на другите? Кога трябва да спрем да сме добри за всички останали и лоши единствено към себе си?
Днес много се говори за това, че човек не трябва да полага излишни усилия, за да угоди на всички наоколо. В крайна сметка, желанието да се харесате на хората няма да ви направи щастливи. Да бъдете известен като „удобен“, човек, когото всички обичат, е доста примамливо и приятно. Ако в детството са ви учили, че трябва да бъдете учтиви, не бъркайте учтивостта с пълна безконфликтност. В противен случай вашите усилия ще бъдат насочени не към укрепване на собственото ви благополучие, а към опит да угодите на всички, да се приспособите, да „паснете“. И нищо добро няма да последва от това.
Не е задължително, а и не можете да се харесате на всички!
Защо не е добра идея непрекъснато да се опитвате да угодите на всички наоколо?
Невъзможно е! Нереалистично е да задоволите прищявките на всички без изключение. Всеки човек има собствено мнение, собствено виждане за живота и т.н.
Затова е невъзможно и безсмислено да се опитвате да сте удобни за всички наоколо.
Онова, което другите мислят за вас, е просто мнение, а не безспорна истина.
Ако изгаряте от желание да угодите на всички, тогава априори възприемате изявленията и коментарите им за чиста монета. Това е болезнено, то влияе на настроението, кара ви да се притеснявате (най-често напълно излишно). В края на краищата, далеч не винаги е необходимо сериозно да приемате онова, което другите казват и мислят за вас. Няма как да знаете защо и какво точно стои в основата на тяхната оценка. Може би е завист или гняв. Най-вероятно дори не са положили минимални усилия, за да ви опознаят. Така че, всички мнения са субективни. Не е нужно да се приспособявате към другите. В противен случай ще живеете нечий друг живот, а не вашия собствен.
Не всички мнения имат значение.
Защо трябва да мислите, че всички хора са важни за вас? Като цяло те изобщо не се интересуват от вашия живот, от вашите проблеми. Те са готови да осъдят, но едва ли ще помогнат. Съчувствие от тях не може да чакате. Може да има укор, може да има забележка, но всичко онова, което очаквате в замяна, няма да го получите. Изхвърлете ги от главата си и не обръщайте внимание на тяхното мнение. Ако някой все пак помогне – добре. Единствено високи очаквания трябва да имате към себе си, а не към другите. Само така ще избегнете разочарованието.
Угодата не гарантира щастие
Повечето от нас отдават твърде голямо значение на оценката на другите хора. Но възхищението, любовта и доброто отношение на околните не гарантират щастие. То е вътрешното състояние, и по-скоро зависи от нас самите, отколкото от другите.
Хората са склонни да критикуват и осъждат. Това е любимо забавление за мнозина.
Колкото и да се стараете да вършите всичко правилно, каквото и мнение да имате за себе си, винаги има хора, които ще ви разбият на парчета. Всеки малък недостатък ще бъде повдигнат до десетата степен.
Има по-важни неща. Имате работа, хоби, приятели, роднини, и като цяло лични дела, които изискват внимание, усилия и време. Защо е нужно да притеснявате за онова, което не винаги зависи от вас?
Не дължите нищо на никого. Това е вашият живот, вашият опит, вашите грешки. Не може винаги да бъдете отговорни за емоциите и действията на другите хора.
Стремите се да угаждате на всички, за да „направите този свят щастлив?“ Не е нужно, това е мисия невъзможна.
Всеки е отговорен за собствените си емоции, а да правите щастливи другите не е ваша отговорност. Справянето с негативните емоции, като разочарование и гняв, е лична отговорност, а не обществено (или в случая ваше) задължение.
Угодата е пряк път към манипулацията
Желанието да угодите на всички се сблъсква челно с манипулацията. Колкото повече помагате на другите, толкова по-вероятно е да има такива, които буквално ще се качат „на главата ви“. Манипулаторите безсрамно ще експлоатират и използват вашето свободно време и възможности, приемайки ги за даденост.
Губите собствените си ресурси, докато се опитвате да се справите с бъркотията в нечий чужд живот.
Колкото повече отделяте време и енергия за другите, толкова по-малко енергия ви остава да задоволите собствените си нужди. Не занемарявайте себе си, поставяйки проблемите на другите хора на преден план.
Как да победите желанието да угодите на всички?
– Припомнете си последните 5 случая, в които сте действали по такъв начин, че да спечелите одобрението на другите. Напишете посочените случаи на хартия и си отбележете как бихте се държали, приоритетно задоволявайки собствените си желания и нужди, без да се ръководите от желанието да угаждате. Помислете и за опасностите от тези действия и си представете най-лошия сценарий.
– Анализирайте притесненията (опасностите), които сте записали и си отговорете на въпроса дали последиците от изразяването на вашата лична позиция са толкова ужасни. Разберете дали друг резултат би бил пагубен за вас и дали наистина е толкова ужасно да не се харесвате или да прекратите връзката си с някого.
Разберете – страховете са вашия въображаем затвор. Дошло е време да се освободите от ненужната тежест на всички предразсъдъци, които сте натрупали. Помислете върху това как хората реагират на факта, че демонстрирате правото да имате лично мнение. Ще забележите, че в случаите, в които сте изразявали своята лична позиция, те са били малко или много респектирани от вас.
– Анализирайте и уточнете личните си граници, сравнете ги с онези, които другите задават. Не трябва да сте толерантни към предразсъдъците и да ги приемате за норма. Не позволявайте на другите да правят това, което ви разстройва, дразни и възмущава. В началото ще е трудно, но не след дълго ще започнете да се справяте.
– Не бива да градите собственото си самочувствие на база онова, което правите за другите. Поне не винаги, и поне не за всички. Взаимната помощ е необходима, но не с единствената цел да се угоди на някого. Решете сами на кой да помогнете и на кой не.
– Научете се да отказвате. Не търсете извинения защо казвате „не“. Ясно предайте позицията си на събеседника. Представете няколко убедителни аргумента и не бъдете многословни, за да не остане той с впечатление, че се извинявате.
– Опитайте се да направите нещо въз основа на собствените си нужди, без да се интересувате какво ще кажат другите. Започнете да се ръководите предимно от вашите интереси.
– Открийте компромиса. Да бъдете арогантни и да действате преди всичко и най-вече егоистично също е неприемливо. Развийте адекватно самочувствие и грижа за себе си.
Източник: psychcentral.com
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!