Как да разпознаем перикардита?

Първият признак за заболя­ването е гръдната болка – най- често остра, пробождаща болка зад гръдната кост, понякога разпространяваща се към врата, рамото или гърба. Тя се усилва при дълбоко дишане, но може да нама­лее, когато пациентът е седнал и приведен напред. Други признаци за перикардита са високата тем­пература и мускулните болки. Те се появят най-често когато при­чината е вирусна инфекция.

Много важни за диагнозата са изчерпателният разказ на пациен­та и прегледът. Освен това може да се наложи:

• електрокардиограма (ЕКГ);
• рентгенова снимка на гръдния кош;
• ехокардиография (ултразвуково из­следване на сърцето);
• изследване на кръвта.

Обикновено лечението започва с нестероидни противовъзпали­телни средства – аспирин, ибупрофен. Те в повечето случаи са достатъчни да намалят възпале­нието и да елиминират болката. Рядко се налага краткотраен при­ем на обезболяващи от групата на опиатите (например кодеин).

При тежки случаи може да е необходима по-мощна противовъз­палителна терапия – използват се кортикостероиди. Когато перикардният излив е много голям и има опасност да „притисне“ сърцето, се предприема специална хирургична интервенция (вкарва се тънка куха игла в сърдечната торбичка за източване на част от течността).

Сърдечната тампонада е едно от най-често срещаните усложне­ния при това заболяване.

При нея се наблюдават следни­те симптоми:

• задух (недостиг на въздух);
• лесна умора, понякога и при всеки­дневни дейности, отоци;
• подути шийни вени.

Състоянието обикновено е спешно и изисква незабавната намеса на специалист, предупреждават специалистите от в-к „Доктор”.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!