Първият признак за заболяването е гръдната болка – най- често остра, пробождаща болка зад гръдната кост, понякога разпространяваща се към врата, рамото или гърба. Тя се усилва при дълбоко дишане, но може да намалее, когато пациентът е седнал и приведен напред. Други признаци за перикардита са високата температура и мускулните болки. Те се появят най-често когато причината е вирусна инфекция.
Много важни за диагнозата са изчерпателният разказ на пациента и прегледът. Освен това може да се наложи:
- електрокардиограма (ЕКГ);
- рентгенова снимка на гръдния кош;
- ехокардиография (ултразвуково изследване на сърцето);
- изследване на кръвта.
Обикновено лечението започва с нестероидни противовъзпалителни средства – аспирин, ибупрофен. Те в повечето случаи са достатъчни да намалят възпалението и да елиминират болката. Рядко се налага краткотраен прием на обезболяващи от групата на опиатите (например кодеин).
При тежки случаи може да е необходима по-мощна противовъзпалителна терапия – използват се кортикостероиди. Когато перикардният излив е много голям и има опасност да „притисне“ сърцето, се предприема специална хирургична интервенция (вкарва се тънка куха игла в сърдечната торбичка за източване на част от течността).
Сърдечната тампонада е едно от най-често срещаните усложнения при това заболяване.
При нея се наблюдават следните симптоми:
- задух (недостиг на въздух);
- лесна умора, понякога и при всекидневни дейности, отоци;
- подути шийни вени.
Състоянието обикновено е спешно и изисква незабавната намеса на специалист, предупреждават специалистите от в-к „Доктор”.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Pingback: Какво е лечението на перикардита? | Лекува нет