С помощта на уникалната техника „ридаещо дишане“, не само ще подобрите здравето си, но и ще отслабнете, както и ще добиете много по-свеж вид
Авторско откритие през последните 30 години, което подпомага естествените механизми на здравето, присъщи на природата във всяко човешко тяло, е наистина епохално събитие!
Руснакът Юрий Георгиевич Вилунас е почти на 70 години. Той е все така здрав, весел и енергичен. Продължава да води курсове по ридаещо дишане, да пише книги, да изнася лекции и да участва в различни програми на радиото и телевизията.
Ридаещо дишане – революционен метод за общо подобряване на здравето и тонизиране на организма
В процеса на използване на така наречения ридаещ дъх се извършват следните основни елементи: вдишване-издишване-пауза. Както при вдишването, така и при издишването участие взима само устата. Дишането през носа почти се изключва. Издишването винаги трябва да е по-дълго от вдишването.
Процесът на „ридаене“ (по-скоро – накъсване) на дъха се контролира от централната нервна система, която го включва и изключва. Това се случва така: започва се ридаещо дишане, и ако издишването се извършва лесно, без никаква принуда и насилие, е сигнал, че мозъкът вече се е „включил“. В нашето тяло почти винаги има много блокиран кислород. С други думи, този процес на „отблокиране“ на кислорода е твърде плътно свързан с хемоглобина – не може да се отдели от него и да влезе в клетките на органите при условия на неправилен газообмен, поради неправилното кратко назално издишване.
За да може кислородът най-накрая да попадне в органите и мускулите, е необходимо да се прави не дълго вдишване, а по-продължително издишане. В никакъв случай не бива вдишването да се извършва с носа – може да се появи болка и виене на свят.
По време на ридаещото дишане се активира метаболизма, а вътрешните органи буквално се събуждат
След като получат необходимия кислород, вътрешните органи незабавно усвояват необходимите хранителни вещества от кръвта (захар, мазнини, протеини и други). По този начин те възстановят своите функции и се лекуват. Ридаещото дишане, като цяло, има ползи за почти всички вътрешни органи. Но то е истински подарък за белите дробове.
Ако издишването се извършва с трудност и с усилие, ако трябва буквално да изтласкате въздуха – това е сигнал, че мозъкът все още не е в режим „ридаещо дишане“, и кислородът остава блокиран.
В този случай е нужно да продължите обичайното назално дишане.
Когато издишвате, трябва да се произнесе един от следните звуци: „ха“, „фу“, „ффф“ или „ссс“. Тези звуци са по-благоприятни, тъй като дишането, благодарение на тях, е по-лесно и по-приятно.
Необходимо е да спазвате следните правила по време на „ридаещото дишане“
• Звукът „ха“: когато издишвате устата е широко отворена. По време на дишането казвате няколко пъти „ха“. По възможност казвайте „ха“ без да вдишвате.
• Звукът „фу“: когато издишвате произнасяте само „У“, с едва забележимо „ф“. Устните не бива да са прекалено стегнати. За да добият устните необходимия размер е нужно да поставите показалец в устата, без устните да са прекалено стегнати. Оформете ги леко, като тръба. Казвайте „фУ“ с едва доловимо вдишване.
• Звукът „ффф“: произнася се леко, все едно издухвате прах от лист хартия. Устните не се стягат.
• Звукът „ссс“: силата е еквивалентна на силата, с която се произнася звукът „ффф“. Произнася се накъсано, „ридаещо“, през стиснати зъби. Езикът е притиснат към горния ред зъби. Издишването е леко, свободно и шумно.
• Издишването при ридаещото дишане винаги е гладко, непрекъснато, равномерно, с един интензитет от началото на издишването до края му.
• Продължителността на издишването винаги е еднаква. Тя се определя, както следва: по време на издишване казвайте на себе си: „една кола, две коли, три коли.“ Това отнема около 4 секунди. Не се опитвайте да броите секундите, това ще затрудни изпълнението на ридаещото дишане.
• Не гледайте часовника. Постепенно, с усъвършенстване на ридаещото дишане, като цяло, ще престанете да се интересувате от времето. Важна е единствено техниката на изпълнение.
Ако издишванията винаги са еднакви по продължителност, то вдишванията може да са с различна продължителност.
Има два вида дишане: плитко (0,5 секунда) и умерено дишане (1 секунда).
Тези два вида вдишания отговарят на два вида дишане:
1) повърхностно дишане, когато кислородът навлиза в белите дробове, но в малки количества;
2) умерено дишане: кислородът в пълен обем и достатъчно количество навлиза в белите дробове.
Когато правите ридаещо дишане, можете да използвате огледало, за да наблюдавате положението на устата и устните, както и за да следите ритъма на дишането.
Източник: Книгата „Ридаещо дишане за хармония, изцеление и отслабване“ – автор Юрий Георгиевич Вилунас.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Хиляди благодарности!