Д-р Румен Лазаров: Радиолечението не е само апаратура, важни са специалистите

Д-р Румен Лазаров е началник на отделение по Лъчетерапия и Радиохирургия в „Токуда“ болница, София. Ето какво казва той за лъчетарпията и радиолечението в интервю за „Здравен журнал“.

Д-р Лазаров, само при онкологични заболявания ли се прилага лъчетерапия?

– Не, може да се прибегне към този терапевтичен метод и при други болести, които не са злокачествени. Например при някои кожни заболявания, при редица доброкачествени тумори на глава и шия, където се използва радиохирургия, един нов за България вид лъчелечение.

Възможно ли е единствено с лъчетерапия да се преодолее туморно заболяване?

– Да, възможно е, дори злокачествено. А с методите на радиохирургията доброкачествените тумори в главата и мозъка дават идентични резултати като при стандартните хирургични интервенции. Затова в повечето водещи центрове по неврохирургия в света по-голямата част от дейността не е оперативна, а радиохирургична. В България още не сме свикнали да прилагаме толкова много това лечение – то стартира миналата година.

Защо, не се заплаща по здравна каса ли?

– По административни причини, покриваше се от касата, но по друга клинична пътека. Миналата година, когато бях национален консултант по лъчетерапия, успяхме да намерим начин със здравната каса радиохирургичното лечение да бъде заплащано. Българската здравна система, противно на повечето мнения, работи много добре. За сравнение мога да дам Холандия. Средствата, които се отделят там от здравната каса, са 20 пъти повече за само 2 пъти повече население. Но резултатите, които се получават, са може би едва 20% по-добри в сравнение с нашите.

Колко пациенти са минали и къде другаде освен в болница „Токуда“ се прилага радиохирургия?

– За първите шест месеца на тази година са направени над 100 радиохирургични лечения. Прилага се на много места у нас – в София в болниците „Иван Рилски“, „Токуда“ и Националната онкологична болница, във Варна, Пловдив, Шумен, Русе, Бургас. Около 2/3 от пациентите минават през болница „Иван Рилски“, най-голямата неврохирургична база в България и съответно с най-голям контингент.

Другата причина е, че там апаратът, с който разполагат, е последният модел на последния вариант на една от фирмите производители на такива апарати. Производителите в света са четири и по мое мнение качеството им не е съществено различно. Много по-голяма е разликата в различните класове на един апарат от една и съща фирма.

Може ли да се подобрява апаратът, за да остане по-дълго най-модерен?

– Да, но радиолечението не е само апаратура. Това е доста сложна дейност, която изисква екип, технология и умения. Апаратурата е инструмент в ръцете ни, за различните пациенти се използват различни инструменти както в стандартната хирургия, така и в лъчелечението. Търсим най-подходящия за всеки отделен случай.

А разполагаме ли с достатъчно специалисти по лъчетерапия и радиохирургия?

– Машината не е това, което лекува, както и най-скоростната кола последен модел да ви дадат, ако няма кой да я кара, ще стои на едно място. Рутината идва с практиката. Опитът се трупа с бройката на пациентите. Едно нещо, което се прави веднъж в годината в някоя болница, може би е по-добре да не се прави, а пациентите да се насочат към болници, където минават стотина болни годишно.

Кога се избира предоперативна лъчетерапия?

– Лъчелечението се прилага отдавна предоперативно. Когато аз започвах (вече 30 години работя в онкологията), се прилагаше при рак на гърдата, правото черво, женските гениталии и други карциноми.

Тогава обаче химиотерапията имаше два-три медикамента. После навлязоха много противоракови лекарства и в някои области изместиха напълно предоперативното облъчване – например при карцином на гърдата изцяло е медикаментозно.

В момента има връщане на предоперативната лъчетерапия, особено при по-напредналите карциноми, когато оперативното лечение е невъзможно, но вече се прави по коренно различни схеми. Прилага се радикална доза и когато самостоятелното лъчелечение не успее да излекува пациента, след определен период, когато се получи рецидив, се прави операция. Няма правила, практиките се променят, медицината е много динамична. Технологиите също се развиват бързо.

Лъчелечението преди 10 години, а у нас допреди 2 години, беше коренно различно. В България бяха инсталирани над 20 модерни машини за лъчелечение за последните 2 години. Те са равномерно разпределени из цялата страна, колегите се учат също много бързо. В областта ни компютризацията е една от най-силно изявените наред с образната диагностика.

Как си почива професионалистът в онкологията, при този всекидневен контакт с тежкоболни?

– Както всички останали хора. Част от професионализма при нас е да си изработиш една бариера, която да не допуска емоцията на пациента да стига до нашата емоция. Който не успее, се отказва. Екипът ми е подбран, още на интервюто за работа не ги питам какво очакват, а им казвам какво ги очаква. Срещаме се с тежкоболни хора, те са по-чувствителни, по-изнервени и колегите ми се съобразяват с това.

Вероятно избягвате лично отношение, като не назовавате пациента по име, а по номер на стая и легло, например „болният от пета стая трето легло“?

– Не, никога не го правим заради риска от грешки. Защото вероятността пациентът, който е лежал вчера в пета стая на трето легло, днес да не е същият, а съвсем друг, е голяма. Грешката да дадеш лекарство за един болен на друг може да е фатална. Лично аз назовавам двете имена и диагнозата. В 30-годишната си практика обаче имам един случай, когато две пациентки с еднакви имена, родени в една и съща година, лежаха в отделението ми по едно и също време. Добре, че едната беше слаба, а другата пълна, та ги различавах.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!