Зависимост и злоупотреба с вещества – как се лекува?

Злоупотребата с вещества представлява продължителна и натрапчива употреба на наркотични вещества въпреки произтичащите от това лични, обществени и физически проблеми. Злоупотребата може да доведе до зависимост, при която са нужни големи количества от веществото за постигане на желания ефект. Или пък да се стигне до ниво на интоксикация (привикване), при което поносимостта на пациента към веществото нараства.

Проблемът със злоупотреба и зависимост от вещества засяга хора от всички раси, националности, степени на образование и социалноикономически кръгове, като не пропуска нито една група. Това е огромен здравен проблем, чиито последствия засягат цялото общество. Освен ,че уврежда физическото здраве, злоупотребата с вещества се смята за основна причина за редица обществени проблеми. Някои от тях са: престъпност, домашно насилие, болести, предавани по полов път (СПИН, HIV), безработица, бездомност, бременност на малолетни и слаб успех в училище.

Дълъг е списъкът на веществата, с които може да се злоупотреби.

Най-разпространени са следните:

– Алкохол

– Наркотични вещества със съдържание на кокаин

– Опиати (болкоуспокояващи като морфин и Demerol, както и забранени за употреба като хероин)

– Бензодиазепини (предписвани лекарства за лечение на тревожност, например валиум — диазепам)

– Успокоителни (барбитурати)

– Стимуланти

– Наркотични вещества с канабис, получени от индийски коноп (вкл. марихуана или хашиш)

– Халюциногенни вещества (LSD, РСР или „ангелски прах“)

– Инхаланти (газообразни наркотични вещества, използвани в медицината за упойка, както и обикновени вещества, като разтворител за боя, бензин и лепило). Проучване от 2002 г. показва, че използването на инхаланти е по-разпространено дори от Ecstasy.

С течение на времето една и съща доза на веществото предизвиква по-слаб желан ефект. Това явление е известно като привикване към наркотика. За да се запази същият ефект от веществото, дозата трябва да се увеличи.

Зависимостта е явление, при което човек и физически се пристрастява към дадено вещество.

Наркозависимите се нуждаят от съответната доза или концентрация на вещество в кръвта си във всеки един момент, за да избегнат неприятните симптоми, свързани с отказването от него. Обикновените наркотични вещества имат депресивен (забавящ) или стимулиращ (ускоряващ) ефект на основните функции дишане, сърцебиене и кръвно налягане. При рязко спиране на приема на вещество организмът реагира на отсъствието му. Функциите, забавяни от веществото, изведнъж се ускоряват, а досега стимулираните функции се забавят. Това причинява неприятните усещания, известни като признаци на отказването (абстинентни симптоми).

Пристрастяването засяга психичното състояние на човека, който достига етап на зависимост, въпреки че социалните, физическите и законовите последици от приема са негативни (раздяла с близки, загуба на работа, липса на дом). Силният глад за наркотично вещество е изразен до такава степен, че всъщност той ръководи поведението. Това се наблюдава при зависими и пристрастени и може да попречи на вземането на решение, свързано с прекратяването на приема. Притежаването и употребата на наркотик се превръща в най-важната цел, а другите фактори в т.ч. законът, имат много малко значение за промяна на поведението на зависимия.

Причини и симптоми

Смята се, че причината за злоупотреба с наркотици не е само една, въпреки убеждението на учените, че при някои индивиди съществува генетично предразположение към пристрастяване. Съществува теория, според която една нервна пътека в мозъка притежава химическа характеристика, която може да увеличи вероятността употребата на наркотични вещества да прерасне в пристрастяване. Тук имат значение и социалните фактори – семейни проблеми и натиск от страна на приятелите.

Първичните депресивни разстройства, разстройства на личността и ролята на заученото поведение могат да имат значение за привикването на индивида към наркотици.

Симптомите на злоупотреба с вещества се свързват както със социалните, така и с физическите последствия. Обществените последици от злоупотребата с наркотични вещества включват отпадане от училище или загубване на работа, участие в сбивания. Става дума и за актове на насилие и противозаконни прояви (от шофиране в нетрезво състояние до престъпления с цел сдобиване със средства за закупуване на скъпата дрога).

Влиянието върху организма зависи от употребяваното вещество:

– Опиатите предизвикват забавени реакции в движенията и говора, отслабване, променливо настроение и стеснени зеници.

– Бензодиазепините и барбитуратите предизвикват сънливост, забавени реакции, неясен говор, малки зеници, а понякога и обърканост.

– Амфетамините предизвикват излишна енергия, бърз пулс, повишено кръвно налягане, психотично поведение, разширени зеници, безсъние и загуба на тегло.

– Марихуаната забавя реакциите, променя настроението, зачервява очите и разширява зениците.

– Кокаинът предизвиква високо ниво на енергия, сериозни депресивни разстройства, психоза, параноя, постоянна хрема и агресивно поведение.

– Халюциногенните вещества предизвикват странно поведение, дължащо се на халюцинациите. Въображаеми гледки, гласове, звуци или миризми, които изглеждат напълно реални на индивида, и разширени зеници. LSD може да предизвика връщане към миналото.

Други симптоми на злоупотребата с вещества могат да се свържат с формата на тяхното използване. Например хероинът, някои опиати и кокаинът могат да бъдат инжектирани с игла и спринцовка. В този случай остават видими следи със зачервяване и подуване на вената, в която е инжектирано веществото. Понякога инжектирането се извършва в нехигиенични условия. Замърсяването и ползването на общи игли причиняват инфекции на мястото на инжектиране, заболявания на сърцето, заразяване с вируса HIV, който причинява СПИН, някои форми на хепатит (възпаление на черния дроб) и туберкулоза.

Кокаинът обикновено се вдишва под формата на прах през носа. Това може да предизвика кървене от носа, рани в носа и дори разяждане на септума – преградата между двете ноздри. Другите форми на кокаин се приемат чрез пушене и инжектиране – „свободна база кокаин“ и „крек“.

Предозирането на наркотика води до сериозни усложнения. То може да има за цел самоубийство или да е неволно. Предозирането може да се получи в резултат на неочаквано силно вещество, закупено от уличен търговец, което е смесено с други наркотични вещества или с алкохол. Когато наркозависимият привикне към даден наркотик, той започва постепенно да увеличава дозата, което също може да доведе до предозиране. Понякога последиците са фатални, като симптомите зависят от вида наркотик. Вещества с депресивно въздействие забавят дишането и пулса, понижават телесната температура и пациентът загубва ответните си реакции.

Стимулантите ускоряват пулса, повишават кръвното налягане и телесната температура и са причина за странно поведение. След употреба на кокаин съществува опасност от мозъчен инсулт.

Други симптоми могат да се появят от използването на неизвестни вещества, смесени с наркотици, купени от улицата. В такива случаи лекарите не знаят какво е попаднало в тялото на пациента, докато не изследват наркотика.

Диагноза

Най-трудният момент при диагностицирането е да се накара пациентът да признае какво е употребил.

Отричането е психологически акт, при който той не може да си позволи да признае реалната ситуация. Наркозависимият може напълно да отрече употребата на наркотик или да подцени проблема и последствията за неговото здраве. Един от най-лесните и разпространени методи за проучване е попълването на въпросник.

– Опитвали ли сте да намалите количеството на приеманото наркотично вещество?

– Дразните ли се, когато някой ви говори за злоупотреба с наркотици?

– Чувствате ли се понякога виновни за това, че употребявате наркотични вещества?

– Необходима ли ви е доза наркотик сутринта, за да започнете нормално деня?

Съществуват и други анкети за определяне на сериозността и ефекта на наркотика върху пациента. От значение е също така дали някой от семейството е страдал от наркотична или алкохолна зависимост.

По време на физическия преглед лекарят може да забележи следи от инжектиране, увреждане на вътрешната част на ноздрите от вдишването на вещества или необичайно широки или стеснени зеници. С разрешението на пациента употребата на наркотик може да се установи след изследване на кръвта, урината или косата му. Точността на резултатите зависи от чувствителността на пациента, вида наркотик и времето, изминало от последния прием.

Лечението има следните цели:

– Да помогне на индивида да се справи с неприятните и в някои случаи животозастрашаващи симптоми, свързани с процеса на отказване от наркотичното вещество – детоксикация или абстиненция;

– Да помогне на пациента да се справи със социалните последствия, предизвикани от употребата на наркотичното вещество;

– Да предотврати повторна злоупотреба с наркотичното вещество.

В тези случаи може да се прибегне до индивидуална или групова психотерапия.

За освобождаване на организма от токсините се препоръчва хидротерапия – редовно къпане с вода, съдържаща сода бикарбонат, морска сол или английска сол. Хидротерапията може да има и органичен ефект, при който се стимулира жизнената сила на организма и всички органи и системи се обновяват.

Фототерапевтите и природните лечители предписват бял трън, репей, който пречиства кръвта, и сладък корен за ускоряване на процеса на детоксикация. Тревожността, причинена от отказването на наркотични вещества, може да се намали с помощта на други билки – валериана, върбинка, байкалска превара и кава-кава.

Други методи на лечение за намаляване на стреса по време на спиране на наркотици или възстановяване.

Върбинка (Verbena officinalis) след прием са акупунктура, хипноза, биофийдбек (обратна връзка), водено от музиката въображение и различни изкуства за медитация – йога, тай чи и др.

В процеса на лечение на наркозависимостите акупунктурата става все по-широко прилаган метод. През 2002 г. бе проведено изследване за лечение чрез акупунктура на ухото на наркозависими с двойна диагноза – хронично психично разстройство и злоупотреба с вещества. Този метод прочиства органите и допринася за намаляване на стресовия фактор, който е основна причина за употреба на наркотици.

В друго клинично изследване през същата година обаче се твърди, че използването само на акупунктурата не е достатъчно ефикасно при лечение на зависими от кокаин. Тя трябва да се прилага в комбинация с други методи на лечение. Нови проучвания сочат, че чи гун терапията може да бъде добро алтернативно решение за пациенти с хероинова зависимост.

Алопатично лечение

Процесът на детоксикация може да отнеме от няколко дни до няколко седмици. Наркотичните вещества се спират изведнъж и напълно или количеството им постепенно се намалява, за да се сведат до минимум страничните ефекти от отказването. При някои вещества е наложително постепенно намаляване на приема, тъй като рязкото спиране може да застраши живота на пациента. В същото време може да се приемат различни лекарствени средства. Те могат да смекчат неприятните и опасните физически симптоми от процеса на детоксикация. Например хероинът може да се замени с метадон, чието количество постепенно се намалява. Всъщност много пациенти могат да бъдат поддържани на метадон и да водят нормален начин на живот.

Поради променливото кръвно налягане, телесна температура, сърцебиене и дишане, както и вероятност за странно поведение и халюцинации, пациентите трябва да бъдат под внимателно наблюдение по време на детоксикацията.

След успешното спиране на употребата на наркотични вещества започва още по-трудният процес на възстановяване, който включва усилия да не се допусне повторно връщане към наркотика. Дори много години след отказването желанието може да е толкова силно, че винаги съществува опасност пациентът да се върне към старата зависимост. Това обикновено се получава в резултат на стрес – проблеми в службата или семейството, смърт на близък човек, финансови проблеми – или под влияние на познат, свързан с употребата на наркотик. Дори след като се излекуват, някои пациенти продължават да поддържат връзка с лекар и да бъдат под негово наблюдение, а други предпочитат поддържащи групи или 12-степенни програми.

Тъй като злоупотребата с наркотични вещества се отразява сериозно върху отношенията в семейството, членовете на семейството могат неволно да подтикнат пациента към злоупотреба с вещества. Затова особено важно е по време на лечението всички те да се включат в този процес.

Превенцията трябва да се насочи основно към тийнейджърите, които са най-застрашената група от злоупотреба с наркотични вещества. Познанията за рисковете и последствията от употреба на наркотици, както и представянето на начини за устояване на натиска на съучениците, са важни елементи от програмата за превенция. Важно е да бъдат идентифицирани деца от високорискови групи – жертви на физическо и сексуално насилие, деца на родители, злоупотребявали с наркотици или алкохол, слаби ученици или деца със синдром на дефицит на вниманието. Такива деца се нуждаят от интензивна програма за превенция. В един доклад от 2002 г. се казва, че програмите за превенция работят с високорискови групи за намаляване на употребата на алкохол, цигари и марихуана.

Източници: health.com,wikipedia,healthline.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!