Заедно с космите, ноктите и жлезите в нея кожата е част от телесната обвивка (integument). Тя представлява солидна преграда между тялото и околната среда.
Кожата се състои от два основни слоя: повърхностен (епидермис), представляващ най-външния слой, и намиращия се под него дълбок слой (дерма). Дермата е свързана с подлежащите мускули и кости посредством слой подкожна мастна тъкан, както и подкожна съединителна тъкан.
Устройство на кожата
Повърхностният слой на кожата се състои от външен слой от мъртви клетки и по-дълбок слой от живи клетки. Те се делят непрекъснато и бавно се изтласкват към повърхността на кожата, след което умират и се отделят. Външният слой на епидермиса е непропусклив за водата, когато е неувреден, и предотвратява навлизането на болестотворни микроорганизми в тялото. Кожа е защитена от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи посредством пигмента меланин, намиращ се в живите клетки на повърхностния слой. Ако кожата бъде изложена на слънчевите лъчи, други клетки от повърхностния слой започват да произвеждат витамин D. Той е необходим на организма не само за усвояването на калций и съответно за растежа и здравината на костите, но и за мускулните съкращения и функционирането на нервната система.
Съединителната тъкан на дълбокия слой поддържа кожа здрава и еластична; той акумулира вода, за да се предотврати евентуалното й изсушаване. В него са разположени и редица структури, някои от които израстват през кожата:
Ноктите представляват плочки от мъртви, притиснати една в друга и втвърдени клетки. Обикновено те изглеждат розови заради намиращата се отдолу кожа. Евентуалното им посиняване може да означава, че вследствие на заболяване или травма в кръвта няма достатъчно кислород.
Потните жлези се отварят на повърхността на кожата и отделят прозрачна течност. Тя се състои в по-голямата си част от вода, малко кисели продукти и следи от отпадни вещества.
Космите са изградени от мъртви, притиснати една в друга клетки. Те се образуват в космените фоликули, които притежават рецептори за допир, регистриращи съприкосновениескосъма на повърхността на кожата. Към космените торбички се прикрепват сноп- чета гладкомускулни влакна, които движат космите. При студ или страх нервната система ги активира и те изправят космите (настръхване).
Мастните жлези секретират в космените торбички маслоподобна субстанция, която впоследствие се отделя на повърхността на кожата. Тя поддържа кожата мека и влажна и поддържа космите здрави.
Кръвоносните съдове в кожата са разположени изключително в дермата; кислородът и хранителните вещества се транспортират от долния слой към живите клетки на епидермиса. В дермата се намират и малки лимфни съдове, отвеждащи излишните течности от междуклетъчното пространство и участващи в обезвреждането на проникналите в организма бактерии. Този лимфен дренаж може да бъде блокиран от твърде стегната превръзка, при което областта под превръзката отича.
Кожата е гъсто осеяна с нервни окончания. Осезателни рецептори за топло, студено, болка, допир и натиск събират информация за околния свят. Автономни моторни нервни влакна активират мускулните клетки в стените на артериите, за да се намали при нужда притокът на кръв. Те регулират и отделителните функции на потните и мастните жлези и предизвикват контракции на гладкомускулните влакна, прикрепени към космените торбички.
В дермата са разположени много мастни клетки, които предпазват подлежащите тъкани от механично увреждане. При необходимост организмът може да използва тази мастна тъкан като резерв за производство на енергия. Освен това тя участва в терморегулацията.
Кожа и телесна температура
Кожата допринася и за регулирането на телесната температура посредством нервната система, която контролира притока на кръв в кожата и отделянето на секрет от потните жлези. Ако температурата се повиши, кръвоносните съдове в кожата се разширяват. В резултат се увеличава притокът на кръв към потните жлези и потенето се засилва. При изпаряването си потта отнема топлина от кожата и разположените под нея кръвоносни съдове. Кожата става розова или бледа и при допир е хладна и влажна. Ако въпреки това телесната температура продължи да се покачва, нервната система изгубва контрола си над потните жлези и кръвоносните съдове в кожата. Резултатът е гореща, суха и зачервена кожа; пострадалият е изложен на сериозна опасност.
В много горещ ден чрез изпотяване човек може да загуби до 7 л течности. Ако загубата не се възстанови чрез приемане на течности, се стига до обезводняване. Това е опасно за живота състояние.
Ако телесната температура е твърде ниска, нервната система издава команда за свиване на кръвоносните съдове в кожата и с това се намалява притокът на кръв. Така кръвта се задържа в тялото, където не може да се охлажда повече. Кожата става бледа и настръхва.
Оказващият първа помощ трябва да знае, че пострадалите в състояние на шок имат бледа кожа. Тя е студена и потна при допир. Нервната система е затворила кръвоносните съдове в кожата и е предизвикала отделянето на изпаряваща се течност от потните жлези.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!