Научете за устройството на кожата на човека и нейното значение

Заедно с космите, ноктите и жлезите в нея кожата е част от телесната обвивка (integument). Тя представлява солидна преграда между тялото и околната среда.

Кожата се състои от два основни слоя: повърхностен (епидермис), представляващ най-външния слой, и намиращия се под него дълбок слой (дерма). Дермата е свързана с подлежащите мускули и кости посредством слой подкожна мастна тъкан, както и подкожна съединителна тъкан.

Устройство на кожата

Повърхностният слой на кожата се състои от външен слой от мъртви клетки и по-дълбок слой от живи клетки. Те се делят непрекъснато и бавно се изтласкват към повърхността на кожата, след което умират и се отделят. Външният слой на епидермиса е непропусклив за водата, когато е неувреден, и предотвратява навлизането на болестотворни микроорганизми в тялото. Кожа е защитена от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи посредством пигмента меланин, намиращ се в живите клетки на повърхностния слой. Ако кожата бъде изложена на слънчевите лъчи, други клетки от повърхностния слой започват да произвеждат витамин D. Той е необходим на организма не само за усвояването на калций и съответно за растежа и здравината на кости­те, но и за мускулните съкращения и функционирането на нервната система.

Съединителната тъкан на дълбокия слой поддържа кожа здрава и еластична; той акумулира вода, за да се предот­врати евентуалното й изсушаване. В него са разположени и редица структури, някои от които израстват през кожата:

Ноктите представляват плочки от мъртви, притиснати една в друга и втвърдени клетки. Обикновено те из­глеждат розови заради намиращата се отдолу кожа. Евентуалното им посиня­ване може да означава, че вследствие на заболяване или травма в кръвта няма достатъчно кислород.

Потните жлези се отварят на повърх­ността на кожата и отделят прозрачна течност. Тя се състои в по-голяма­та си част от вода, малко кисели про­дукти и следи от отпадни вещества.

Космите са изградени от мъртви, при­тиснати една в друга клетки. Те се образуват в космените фоликули, които притежават рецептори за допир, ре­гистриращи съприкосновениескосъма на повърхността на кожата. Към кос­мените торбички се прикрепват сноп- чета гладкомускулни влакна, които дви­жат космите. При студ или страх нерв­ната система ги активира и те изпра­вят космите (настръхване).

Мастните жлези секретират в косме­ните торбички маслоподобна субстан­ция, която впоследствие се отделя на повърхността на кожата. Тя поддържа кожата мека и влажна и поддържа кос­мите здрави.

Кръвоносните съдове в кожата са разполо­жени изключително в дермата; кислоро­дът и хранителните вещества се транс­портират от долния слой към живите клетки на епидермиса. В дермата се нами­рат и малки лимфни съдове, отвеждащи из­лишните течности от междуклетъчното пространство и участващи в обезврежда­нето на проникналите в организма бакте­рии. Този лимфен дренаж може да бъде бло­киран от твърде стегната превръзка, при което областта под превръзката отича.

Кожата е гъсто осеяна с нервни окончания. Осезателни рецептори за топло, студено, болка, допир и натиск събират информация за околния свят. Автономни моторни нервни влакна активират мускул­ните клетки в стените на артериите, за да се намали при нужда притокът на кръв. Те регулират и отделителните функции на потните и мастните жлези и предиз­викват контракции на гладкомускулните влакна, прикрепени към космените тор­бички.

В дермата са разположени много маст­ни клетки, които предпазват подлежащи­те тъкани от механично увреждане. При необходимост организмът може да из­ползва тази мастна тъкан като резерв за производство на енергия. Освен това тя участва в терморегулацията.

Кожа и телесна температура

Кожата допринася и за регулирането на телесната температура посредством нервната система, която контролира при­тока на кръв в кожата и отделянето на секрет от потните жлези. Ако темпера­турата се повиши, кръвоносните съдове в кожата се разширяват. В резултат се уве­личава притокът на кръв към потните жлези и потенето се засилва. При изпаря­ването си потта отнема топлина от ко­жата и разположените под нея кръвонос­ни съдове. Кожата става розова или бледа и при допир е хладна и влажна. Ако въпреки това телесната температура продължи да се покачва, нервната система изгубва контрола си над потните жлези и кръво­носните съдове в кожата. Резултатът е гореща, суха и зачервена кожа; пострада­лият е изложен на сериозна опасност.

В много горещ ден чрез изпотяване човек може да загуби до 7 л течности. Ако загу­бата не се възстанови чрез приемане на течности, се стига до обезводняване. Това е опасно за живота състояние.

Ако телесната температура е твърде ниска, нервната система издава команда за свиване на кръвоносните съдове в кожата и с това се намалява притокът на кръв. Така кръвта се задържа в тяло­то, където не може да се охлажда повече. Кожата става бледа и настръхва.

Оказващият първа помощ трябва да знае, че пострадалите в състояние на шок имат бледа кожа. Тя е студена и потна при допир. Нервната система е затво­рила кръвоносните съдове в кожата и е предизвикала отделянето на изпаряваща се течност от потните жлези.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!