Скелет, функции, устройство на ставите и мускулите

Скелет – опорната структура на тялото. Състои се от череп, гръбначен стълб, ребра, гръдна кост, раменни плешки, ключици, таз, както и кости на горните и долните крайници.

Повечето кости на скелета са свързани подвижно помежду си посредством стави.

Функции на скелета

Скелетът осигурява опора на тялото, предоставя защита на органите и заедно с мускулите функционира като лостова система. Костите представляват съставните части на скелета и същевременно са работилница за нови кръвни клетки. Освен това в тях се складира калций. Те са изградени от мрежа живи клетки, разположени в обвивка от твърд, калциран материал.

Външният слой на кухите (тръбестите) кости представлява плътен непрекъснат костен слой (компактно вещество), който, както при тръбите, обгръща една централна кухина. Удебелените краища на тези кости са изпълнени с подобно на гъба вещество от фини костни пластинки (спонгиоза). В кухините на спонгиозата е разположен костният мозък, който произ­вежда нови кръвни клетки. В някои кухини има и значително количество мастна тъ­кан.

Устройство на ставите

Ставата представлява подвижна струк­тура, която свързва две кости. Съществу­ват също така и непрекъснати неподвиж­ни съединения, напр. при костите на чере­па. Те се наричат синартрози. При тях костите се свързват чрез здрава, влакне­ста съединителна тъкан.

Ставите, т. е. връзките със ставни ку­хини, позволяват по-голяма подвижност на костите една спрямо друга, като обемът на движението може да варира. При шар­нирните стави като коляното формата на костните краищата позволява по съ­щество движение само в една ос. За раз­лика от тях при сферичните стави (напр. тазобедрената) двете съставни части могат да се движат в различни посоки.

Краищата на костите в ставите са покрити с хрущялна тъкан. Между тях има тънък слой синовиална течност. Тя е гъс­та, слузестоподобна и обгръща, но и отде­ля един от друг костните краища и став­ните хрущяли, които ги покриват, форма­та на костните краища допринася за ста­билността на ставата. Костните краи­ща, които се свързват един друг като час­тите на пъзел, не могат лесно да бъдат увредени или да се изкълчат.

Цялостно ставата се укрепва от ставни връзки. Това са здрави, нееластични иви­ци тъкан, които се захващат за костите в ставата и ги държат свързани. Ставните връзки придават стабилност и донякъде ограничават възможностите за движение в определени посоки. Те са осеяни с нервни окончания и са чувствителни на разтяга­не, поради което скъсването или разтяга­нето на ставна връзка е болезнено.

При подвижните стави костните краи­ща са покрити с хруидялна маса, т. е. с тън­ка, много гладка и относително мека съ­единителна тъкан. Това осигурява гладка повърхност без триене и по този начин се улеснява движението. Някои стави прите­жават дори амортисьори от влакнести хрущяли, които подпомагат разпределе­нието на натоварването от едната кост на другата. Добър пример за това е менискусът в коляното. Хрущялната тъкан подлежи на възстановяване само в малка степен.

Синовиалните торбички представля­ват тесни кухини, разположени в особено натоварените места между костите и мускулите или сухожилията, между ставната капсула и сухожилията, както и меж­ду кожата и сухожилията. Те са изпълнени със синовиална течност и разпределят равномерно натоварването. По този начин улесняват приплъзването на различни­те тъканни слоеве един спрямо друг. В близост до ставите може да има и издува­ния на ставната кухина.

Активното движение в ставата се осъ­ществява чрез мускули; пасивни движения могат да се извършват под въздействие на силата на тежестта, друга част на тя­лото или на друг човек. За нормално движе­ние в ставата говорим само тогава, кога­то костните краища, синовиалните тор­бички и ставната торбичка са на обичай­ните си места.

Това са видовете мускули и тяхното действие

Има тpи вuдa мускулна тъкан: напречно-набраздена (скелетна), сърдечна и гладка. В повечето случаи скелетните мускули са свързани с костите на скелета. Сърдечна­та мускулна тъкан участва в устройство­то само на сърцето. Гладката мускулна тъкан изгражда стените на много кухи ор­гани, напр. на дихателната и храносмила­телната система.

Скелетните мускули се закрепват най-малко за две кости и преминават през ед­на или повече стави. Те имат способност­та да се свиват. Тази контракция предиз­виква придвижване на едната кост спря­мо другата (в ставата). Този тип мускули се определя като „волеви“, защото се кон­тролира от волята на човека. Някои воле­ви мускули не водят до движение на кос­тите, а на меките тъкани, с които са свързани. Такива са напр. мускулите на ези­ка и лицевите мускули.

Начин на действие на мускулите

Скелетните мускули привеждат в движе­ние костите, за които са прикрепени. На­пример контракцията на мускулите на прасеца от задната страна на подбедрицата предизвиква движение в глезенната става.

Скелетните мускули не се задействат поединично, а в обособени групи. Когато движим ръката, в действие влизат различ­ни мускулни групи, за да можем да коорди­нираме безпроблемно ставите.

Мускулните групи осигуряват равнове­сието, гарантиращо стабилността на разположението в пространството на да­дена става спрямо друга. За да можем да придвижваме писалката по хартията при писане, определени мускули задържат ра­мото и лакътя на местата им, докато други мускули привеждат в движение кит­ката и пръстите.

Често скелетните мускули изпълняват опорна и защитна функция, напр. мускули­те отпред и отстрани на корема предпаз­ват органите в коремната кухина.

Скелетните мускули участват и в регу­лацията на телесната температура, като превръщат в топлина част от енергията, необходима им за съкращенията. Веднага щом телесната температура спадне под нормалната си стойност, започваме да треперим (ритмично съкращаване и от­пускане на скелетните мускули). Така се произвежда топлина, която се пренася от кръвта до другите части на тялото.

Устройство на скелетната мускулатура

Тя се състои от единични, респ. повече мускулни удебеления, които се свързват с костите чрез сухожилия. Те са изградени от мускулни клетки (мускулни влакна), кои­то се съкращават, когато получат сигнал от моторен нерв.

Сухожилието представлява здрава, влак­неста тъканна връзка, свързваща края на мускулното удебеление с костта. Когато мускулът се съкращава, той опъва сухожи­лието, което, от своя страна, привежда в движение костта, с която е свързано.

Понякога дългите сухожилия се намират в обвивка от съединителна тъкан, която се смазва отвътре със синовиална теч­ност. Това предотвратява уврежданията на сухожилията, когато пре­минават върху костни образувания.

Наред със сигналите от централната нервна система, предизвикващи мускулни­те контракции, нервните окончания в ске­летните мускули предават обратна ин­формация за състоянието им. Рядко ске­летните мускули са съвсем отпуснати; дори и тогава се запазва известна кон­тракция. Това „мускулно напрежение“ (мус­кулен тонус) изчезва едва когато съот­ветният нерв повече не е в състояние да предава сигнали; мускулите се отпускат. Това се наблюдава при следните ситуации:

Безсъзнание. При изпадналия в безсъзна­ние липсва мускулен тонус. Не го оста­вяйте да лежи по гръб, тъй като ези­кът (мускул) може да спадне към гърло­то и да блокира дихателните пътища.

В началната фаза след инсулт. Може да липсва мускулен тонус на някои или на всички мускули, понеже е засегнат онзи дял в мозъка, управляващ мускулните контракции. Това може да се случи и до­като пациентът все още е в съзнание.

От какво се нуждае скелетната мускулатура

За да функционира правилно даден мускул, трябва да са изпълнени следните условия:

Нервните връзки трябва да функциони­рат нормално. Уврежданията на мотор­ните нерви водят до отслабване на мускулната сила, а пълното им уврежда­не – до парализа.

Необходимо е достатъчно кръвоснабдяване. Веднага щом се наруши кръвоснаб- дяването на скелетен мускул, възниква спазъм. Намаляването на кръвоснабдя- ването на сърдечния мускул предизвиква болезнен пристъп (ангина пекторис).

Мускулът трябва да преминава без пре­късване от едната точка на свързване до другата. Ако мускулните влакна се откъснат от сухожилието, мускулът се прекъсне или се получи увреждане на са­мото сухожилие, мускулът не може да функционира. Подобни увреждания чес­то са свързани с болка и кръвонасядане. Костите, за които се захваща муску­лът, трябва да са здрави, както и съот­ветните стави. Ако костта е счупена или ставата изкълчена, всяко движение може да предизвика дислокация на кост­ните фрагменти и деформация.

В момента на контракцията на мускула сухожилията трябва да бъдат свободно подвижни. Ако се претоварят поради продължително или многократно повта­рящо се движение, може да се стигне до възпаление на обвивката им и тя да набъбне. По този начин се получава на­тиск върху сухожилията, а това води до ограничаване на движението им.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!