Автоимунно заболяване, съпроводено с обрив и ставни болки, засягащо предимно жени преди менопаузата.
Съществуват две основни форми на лупус: дисковиден лупус, който засяга само кожата, и системен лупус еритематозус (CЛE), който засяга също ставите и други органи. CЛE обичайно се нарича системен лупус – еритематозус и означава просто „червен“.
Системният лупус е автоимунно заболяване, което означава, че при него имунната система изработва антитела, които се свързват със собствените тъкани на тялото, вместо да атакуват чужди нашественици. Не е ясно какво точно отключва тази реакция: вероятно причината е в комбинация от фактори, включително инфекции, хормони (заболяването е най-често при жени преди менопаузата) и генетични фактори. Лупусът не е наследствено заболяване.
Системният лупус засяга предимно кожата и ставите, но може да увреди и косата, бъбреците, сърцето и белите дробове, мозъка, а понякога и други органи. Тежестта на заболяването варира значително. За някои пациенти лупус е просто неприятност; за други той представлява сериозен и понякога дори животозастрашаващ проблем.
Какви са симптомите?
Обикновено системният лупус започва с болки и оток, особено на малките стави на дланите и ходилата. Болките могат да се местят от една група стави към друга. За разлика от ревматоидния артрит лупус обикновено не води до увреждане или деформация на ставите, въпреки че при около 5% от пациентите може да се развие по-сериозно ставно засягане, водещо до трайни увреждания.
Кожният обрив е друг характерен симптом. Той се разпространява предимно по повърхностите на тялото, изложени на слънчева светлина – главно лицето и ръцете. Обривът може да засегне и други участъци на тялото. Ако се стигне до нарушения в кръвоснабдяването, причинени от лупус, пръстите на ръцете и краката могат да променят цвета си от бял към син и след това червен – т.нар. феномен на Райно (Reynaud). Редовно появяващите се язви в устната кухина също са често срещан симптом. Към другите възможни симптоми се числят косопадът (алопеция), бъбречното възпаление, високото кръвно налягане, болките в гърдите, мигрената, задухът и анемията (недостиг на червени кръвни клетки). Понякога лупус атакува директно сърцето и белите дробове, причинявайки дразнене на обвивките на органите.
Как се поставя диагнозата?
Лекарите използват набор от кръвни изследвания (текста вдясно), за да установят наличието на лупус. Обикновено се търсят антитела, свързани с лупус, измерва се нивото на хемоглобина в кръвта и се установява активността на някои ензими, участващи в имунната реакция. Изследвания на кръвта служат и за проверка на функцията на костния мозък и бъбреците, тъй като лупус може да засегне и двете. Когато веднъж бъде поставена диагнозата, с помощта на различни други изследвания може да бъде установено кои органи са засегнати – рентгенови снимки, ултразвуково изследване, ЯМР и КТ.
Какви са възможностите за лечение?
Лечението на лупус набляга на контролирането на симптомите. Нестероидните противовъзпалителни средства и променящите активността на заболяването медикаменти като хидроксихлороквин облекчават болките и намаляват отока на ставите. Ултравиолетовата светлина може да обостри кожния обрив, така че избягването на прекалено излагане на слънце ограничава обрива.
При по-тежки усложнения стероидите могат да потиснат автоимунната реакция. Всички тези лекарства имат странични ефекти, някои от които са потенциално опасни, така че трябва да бъдат приемани само по лекарско предписание. При най-тежките случаи се налага интравенозното инжектиране на гама-глобулин или обмен на кръвната плазма.
КАКВО ПОКАЗВАТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА КРЪВТА?
Кръвта съдържа много различни вещества. Кръвните проби, обикновено вземани от вената в областта на лакътя, могат да бъдат изследвани за множество елементи или белези, включително:
Бели кръвни клетки. Повишеният брой на белите кръвни клетки, защитаващи организма от инфекции, предполага наличието на инфекция или автоимунно нарушение. Специфичните антитела често могат да помогнат за разпознаване на конкретното заболяване.
Инфекциозни микроорганизми. Вируси и/или бактерии, по които лекарите определят вида на инфекцията.
С-реактивен протеин (CRP). Този белтък се отделя в повишени количества в отговор на травма, инфекция или възпаление.
Хемоглобин. Ниско съдържание на хемоглобин в кръвните клетки (анемия) може да се развие при някои състояния, включително при ревматоидния артрит.
Ензими. Креатинкиназата, вид мускулен ензим, е повишена при множество възпалителни заболявания; алкалната фосфатаза е повишена при остеомалация и болест на Пейджет.
Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ). Това е скоростта, с която еритроцитите се отделят от плазмената суспензия. Прекалено бързото СУЕ предполага наличието на заболявания като ревматоиден артрит или системен лупус.
Пикочна киселина. Високото й ниво може да е показателно за наличие на подагра.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
Лупус често засяга жени в детеродна възраст. В само един на всеки 10 случая заболяването започва след 50-годишна възраст.
Лупус е поне 9 пъти по-често срещан при жените и 8-16 пъти по-често срещан при чернокожите жени, живеещи в Европа и Америка, отколкото при жените от кавказката раса. В по-голяма степен са засегнати и азиатките. Въпреки това в Африка случаите на лупус са редки.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!