Мениеров синдром – как се лекува?

Между три и пет милиона души в Съединените американски щати са с мениеров синдром, а почти 100 000 нови случая се диагностицират всяка година. Диагнозата се поставя въз основа на анамнеза, физикално изследване, тестове на слуха и равновесието, както и изображения от ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

При пациенти с мениеров синдром аудиометричните тестове (тестове относно слуха) обикновено показват вид сетивна загуба на слуха в засегнатото ухо. Способността да се прави разлика между думите, които звучат подобно, често е намалена. При около 50% от пациентите равновесната функция е намалена в засегнатото ухо. Може да се използва електронистагмограф (ENG) за оценка на този баланс. Тъй като очите и ушите си сътрудничат чрез нервната система за координиране на баланса, измерване на движенията на очите може да се използва за тестване на системата. При този тест пациентът седи в затъмнена стая, а записващи електроди, подобни на тези, използвани при монитора за сърце, са разположени в близост до очите.

Топла и хладка вода или въздух са внимателно въведени във всеки ушен канал и очните движения се записват.

Друг тест, който може да се използва, е с електрокохлеограф (ECochG), който може да измери увеличеното налягане на течността във вътрешното ухо.

Лечение

Тъй като няма лечение за мениеровия синдром, повечето терапии са насочени към намаляване на симптомите, особено на шума в ушите. Общите мерки за справяне с този проблем включват слушането на радио или на запис т.нар. „бял шум“ (нисък, постоянен звук). Упражнения за подобряване на кръвообращението и намаляване приема на сол, алкохол, кофеин и никотин могат да облекчат симптомите на мениеровия синдром.

Аюрведа

Аюрведическите лекари смятат, че шумът в ушите е вата-разстройство (вата е един от трите доши, или основни телесно-психични вида). Пациентът може да пие чай, приготвен от 1 ч. л. смес от черен оман, канела и лайка 2-3 пъти на ден. Yogaraj Guggulu (традиционна аюрведическа формула с основна съставка една смола, подобна на тамяна) в топла вода може да се приема два или три пъти на ден. Нежен масаж на мастоидната кост (зад ушите) с топло сусамено масло може да помогне за облекчаване на шума в ушите. Поставянето на три капки от чесново масло в засегнатото ухо през нощта също може да има благоприятен ефект.

Хомеопатия

Хомеопатичните лекарства са съобразени със специфичния набор от симптоми на всеки пациент. Салициловата киселина се прилага за пациенти, които изпитват тътен в ушите, глухота и виене на свят. Дива тиква се препоръчва при главоболие, бръмчене или бучене в ушите, виене на свят, което се влошава при движение. Кокулусът (Cocculus) е предназначен за облекчаване на замаяността и гаденето.

Бучиниш (Conium) се предписва на пациенти, които се оплакват от чувствителност към светлина и виене на свят, което се влошава в легнало положение. Серовъглерод се препоръчва при бучене в ушите, придружено с чувството за изтръпване и запушване на ушите, калиев йодит – при дългосрочен шум в ушите и никакви други симптоми. Theridion (вид паяк) е подходящ за онези, които имат чувствителност към шум и световъртеж, придружен от гадене и повръщане, и който се влошава от най-малкото движение.

Други алтернативни лекарства

Други алтернативни медицински методи, които имат приложение за облекчаването на симптомите на мениеровия синдром, са:
– Акупунктура. Акупунктурните точки на бъбреците (върху ушите), на симпатиковата нервна система, на тила, сърцето и надбъбречните жлези могат да облекчат виенето на свят, свързано с мениеровия синдром. Хроничните случаи могат да бъдат лекувани чрез телесните точки на далака, тройния затоплящ меридиан и бъбречните меридиани. Световната здравна организация (СЗО) определя мениеровия синдром като едно от 104-те състояния, които могат да бъдат лекувани ефективно с акупунктура.

– Ароматерапия. Етеричните масла от индрише, лавандула и сандалово дърво могат да се добавят към водата във ваната. Лавандулата или маслото от немска лайка могат да бъдат използвани като масажни масла.

– Масаж. Хиропрактиците (мануалните терапевти) или остеопатите могат да наместят главата, челюстта и шията с цел облекчаване на ограниченията при движение, които могат да повлияят върху вътрешното ухо. Краниосакралните терапевти могат внимателно да раздвижат костите на черепа, за да намалят напрежението в главата.

– Билки. Гинко (Ginkgo biloba) подобрява кръвообращението, което може да подобри шума в ушите и мениеровия синдром. Гинко е мощен антиоксидант и разрежда кръвта. Билката облекчава шума в ушите при около половината от пациентите, които го използват. Сминдухът, накиснат в студена вода, спира звука, подобен на свирене на щурци, както и звъненето в ушите. Лайката подпомага разтоварването, релаксацията и съня.

– Рефлексология. Масажът върху точките на врата, шийните прешлени и ушите, намиращи се върху ръцете и стъпалата, и точките в основата и от двете страните на големите пръсти могат да премахнат шума в ушите.

– Техники за релаксация. Биофийдбек, йога, масаж, както и други техники за редуциране на стреса могат да подпомогнат разтоварването и да отклонят вниманието на пациента от шума в ушите. Стресът влошава шума в ушите и може да доведе до пристъп, по тази причина техниките за релаксация са изключително полезни.

– Хранителни добавки. Магнезиевият дефицит може да предизвика шум в ушите. Добавки със съдържание на магнезий могат да облекчат шума в ушите, свързан с мениеровия синдром, и да защитят ушите от увреда в резултат на силен звук. Витамин В12 също подобрява шума в ушите при пациенти с дефицит от този витамин. Други хранителни добавки, които се препоръчват при мениеров синдром, включват витамините С, В1, В2 и В6 и цинк.

– ТЕНС. Транскутанната електроневростимулация намалява шума в ушите при 60% от пациентите с мениеров синдром според едно изследване на болните. Пациентите са получили от шест до десет процедури за две седмици. Няколко (малък брой) от участниците в проучването са съобщили за временно или постоянно влошаване на шума в ушите, обаче причината за тази реакция не е уточнена.

Алопатично лечение

Не е открит лек за мениеровия синдром, но медикаментозното лечение, хирургията, диетичните режими и промените в поведението могат да помогнат за контрол или подобряване на симптомите.

Създаден е специален слухов апарат, който излъчва мек шум, покриващ звъненето и другите шумове, свързани с Мениеровия синдром. Това устройство не пречи на слуха или говора.

Медикаменти
Симптомите на мениеровия синдром могат да се лекуват с различни перорални лекарства или чрез

инжекции. Антихистамините, като Diphenhydramine, Meclizine и Cyclizinе, успокояват вестибуларния апарат. А барбитуратните медикаменти като Pentobarbital могат да се използват за облекчаване на световъртежа. Антихолинергичните лекарства, като атропин или скополамин, могат да спомогнат за намаляване на гаденето и повръщането. За диазепама е установено, че е особено ефективен за облекчаване на световъртежа и гаденето при мениеровия синдром. Има някои сведения за успешно контролиране на световъртежа, след като антибиотични (например гентамицин) или стероидни лекарства (дексаметазон) са инжектирани директно във вътрешното ухо. Някои изследователи са открили, че гентамицинът е ефективен при облекчаване на шума в ушите, както и при световъртеж.

По-нов медикамент, който се появява, за да бъде ефективен при лечение на световъртежа, свързан с мениеровия синдром, е Flunarizine. Flunarizine е калциев антагонист (блокира калциевите канали) и антиконвулсант, който в момента се използва за лечение на мигрена и други циркулаторни нарушения, които влияят върху мозъка.

Хирургически процедури

Може да се препоръча хирургическа процедура, ако световъртежите са чести, изключително тежки или блокиращи болния и не могат да бъдат контролирани чрез друго лечение. Най-честата оперативна интервенция е поставянето на малка тръбичка или шънт, за да се дренира част от течността от канала. Това лечение обикновено запазва слуха и контролира световъртежа при около половината до две трети от случаите, но това не е трайно решение за всички пациенти.

Вестибуларният нерв води от вътрешното ухо към мозъка и е отговорен за провеждането на нервните импулси, свързани с равновесието. Вестибуларната невректомия е процедура, при която този нерв се прекъсва така, че импулсите, причиняващи световъртеж, вече не стигат до мозъка. Тази процедура помага дългосрочно при по-голямата част от пациентите, а слухът е запазен в повечето случаи. Съществува малък риск да бъдат засегнати слухът на болния или контролът върху лицевите мускули.

Лабиринтектомията е хирургическа процедура, при която равновесният и слуховият механизъм във вътрешното ухо се унищожават от едната страна. Към тази процедура се прибягва, когато пациентът е със силно намален слух в засегнатото ухо. Лабиринтектомията постига най-високите нива на контрол на световъртежните пристъпи, обаче води до пълна глухота в това ухо.

Очаквани резултати

Мениеровият синдром е сложно и непредсказуемо състояние, за което няма задоволително лечение. Световъртежът, свързан с него, като цяло може да се управлява или елиминира чрез лекарства и хирургически манипулации. Съществува тенденция слухът да се влошава с времето, освен това част от хирургичните интервенции водят до глухота.

Превенция

Тъй като причината за мениеровия синдром не е окончателно известна досега, няма доказани стратегии за неговото предотвратяване. Намаляването на стреса и релаксацията могат да предотвратят пристъпите. Носенето на тапи за уши, докато болните са изложени на силен шум, ще помогне за предотвратяването на увреждането на слуха и влошаването на шума в ушите.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!