Загуба на вкус и обоняние – какви са най-честите причини?

Вероятно не е изненада, че хората, губещи усещането за мирис и вкус, изпадат в депресивни състояния. Връзката, изглежда, е валидна и в обратния случай – депресираните хора имат понижена чувствителност към вкус и мирис.

Трудно е да се каже кое е първо, тъй като повечето пациенти, страдащи от депресия, не са изследвани за нарушения на сетивата преди настъпването на състоянието им, а хората със засегнати сетива не си правят рутинни прегледи за депресия.

Израелски учени, изучавали група жени, открили, че депресираните сред тях обикновено губят обонянието си. Специалистите взели под внимание ефектите от автоимунни отклонения като лупус и ревматоиден артрит, при които автоантителата отслабват чувствителността към миризмите и провокират депресия, което обяснява защо тези симптоми са толкова често срещани сред засегнатите.

Вкусов тест

Британски учени са открили и основните химически промени, свързани както с депресията, така и с вкуса. Депресията се свързва с намаляване на синтеза на две вещества в мозъка, наречени серотонин и норадреналин. Тъй като ги има и във вкусовите луковици, учените заключават, че те засягат и осезанието за вкус.

Специалистите дали на доброволците различни антидепресанти, които повишават нивата на едно от тези вещества, и открили, че повишените нива на серотонин подобряват и чувствителността към сладките и горчиви вкусове, докато по-високата концентрация на норадреналин подобряват усещането за горчивите и киселите вкусове. Плацебото не се отразява върху вкуса.

Това увеличава възможността за използване на вкусов тест не само за диагностициране на депресия, но и за да се установи кои хормони в мозъка са засегнати и така да се определи кой медикамент осигурява най-ефикасно лечение.

Открийте причината

Вкусът и обонянието могат да се притъпят с напредването на възрастта, загубите обикновено са частични и съществуват много начини за компенсирането им и дори за предотвратяване или обръщане на процеса. Затова посетете личния си лекар, преди да се примирите, че загубата на тези сетива е неразделна част от

остаряването.

Кашлици и настинка

Настинките, грипът и останалите инфекции на дихателни пътища могат временно да засегнат усещането ни за вкус и мирис. А понякога малки рецептори в носа са увредени и загубата на обонянието постоянства вероятно защото вирусите пречат на клетките да се обновят. Около 20% от нарушенията в обонянието и вкуса се дължат на вирусни инфекции, като най-често се проявяват на средна възраст и жените са по-засегнати от мъжете. Повечето хора имат само частична загуба на обоняние, която може да се придружава от изкривяване на миризмите (познатите неща не миришат както трябва), а понякога усещат постоянна лоша миризма или вкус. След няколко месеца състоянието може внезапно да се подобри.

Инфекции на ушите

Хората, които страдат от хронични инфекции и възпаления на средното ухо, усещат и притъпяване на вкуса. Тъй като могат да бъдат засегнати както слухът, така и вкусът, е важно да проведете подходящо лечение за ушните инфекции.

Сенна хрема и други алергии

Има няколко форми на ринит – медицински термин, който означава, че мембраните в носа са възпалени и раздразнени. Рецепторите за мирис са или запушени, или безчувствени. Най-често това се дължи на алергии като сенната хрема, която причинява симптоми на настинка – запушен течащ нос, кихане и възпалени очи. Сред останалите причини са инфекции или замърсители и дразнители като тютюневия дим.

Има множество лечения, които могат да облекчат част или всички симптоми, затова посетете личния си лекар, ако проблемът се задълбочи и поискайте направление за алерголог.

Синузит

Възпалението на покритието на синусовите кухини – малки пространства, изпълнени с въздух, които се намират в костите около носа – обикновено се дължи на инфекция като настинка и преминава до няколко седмици. Но понякога синузитът вследствие на остра инфекция може да продължи над три месеца, особено ако човекът пуши или страда от алергичен ринит, полипи в носа, астма или нарушен имунитет (в резултат на СПИН например или по време на химиотерапия). Може да бъде и резултат от възпален зъб. Ако мукусното покритие на синусите е увредено, има вероятност да се натрупа секрет и дренажните канали да се запушат. Често настъпва загуба на обонянието, но както ще разберете от следващата глава, има различни лечения, медикаментозни или оперативни, които могат да бъдат ефикасни.

Полипи

Това са образувания в носните пътища, които могат да причинят загуба на обонянието, като препречат въздушния поток в носа, така че молекулите на миризмите във въздуха не могат да достигнат рецепторите в горната част на органа. Понякога загубата на усещането за мирис е първият признак за наличието на налепи. Тъй като те са успешно лечими, добре е да попитате лекаря си дали проблемът ви се дължи на тях. Рядко това състояние може да причини загуба на обонянието, без да се отрази на осезанието за вкус, тъй като ретроназалното обоняние не е засегнато – молекулите на миризмите, освободени при дъвчене, могат да преминат по скрит път, зад носа, тъй като самите рецептори не са увредени.

Медикаменти

Много лекарства, както с рецепта, така и без, могат да се отразят на усещането за мирис. Сред тях са антибиотици, антихистамини, амфетамини, контрацептиви и виагра. Продължителната употреба на спрейове за нос също могат да увредят носната лигавица и да доведат до проблеми с обонянието, затова прочете внимателно инструкциите и не ги използвайте по- дълго от предписаното. Ако лекарство по рецепта причинява загуба на мирис или вкус, говорете с личния си лекар дали може да промени назначението.

Неврологични и психиатрични отклонения

Няколко увреждания на нервната система като мигрена, множествена склероза, болест на Паркинсон или Алцхаймер се свързват с нарушения в обонянието и вкуса и често са пренебрегвана причина за понижен апетит, загуба на тегло и депресия.

Хората, които страдат от психиатрични заболявания като шизофрения и анорексия, също могат да изпитат загуба на обоняние и вкус. Шизофренията често причинява обонятелни халюцинации (това може да се случи и при епилептични припадъци).

Черепни травми

Сред всички възрастови групи най-честата причина за пълна загуба на обонянието – аносмия – е черепна травма, обикновено получена при автомобилна катастрофа. Приблизително един на всеки двадесет пациенти с черепна травма развива аносмия, а други 30% страдат от отслабено обоняние. Те често усещат миризмите неправилно – безвредните вещества миришат лошо – понякога в съчетание с неприятен вкус.

Симптомите са резултат от увреждане на нервните влакна в областта на горната част на носа, където са разположени рецепторите за мирис, а понякога причината е увреждане на самия мозък. Колкото по-сериозна е черепната травма, толкова по-вероятно е да бъде засегнато обонянието. Понякога загубата може да бъда необратима или да е нужна повече от година за възстановяване.

Хирургия

Някои видове операции могат да засегнат обонянието и вкуса, особено тези на ушите, носа или синусите, както и радиотерапията на определени типове рак на главата и шията. Тумор зад носа или в мембраните около мозъка може да увреди или дори да унищожи обонянието.

Други състояния

Няколко медицински проблема, свързани с увреждане на сърцето и сърдечносъдовата система, също се свързват с нарушенията на обонянието, включително инфаркт, инсулт, диабет и високо кръвно налягане. Някои учени считат, че проблемите с обонянието могат да бъдат симптоми на тези заболявания.

Нарушенията на обонянието могат да се проявят както при недохранване, така и при затлъстяване, недостиг на витамин А, хормонален дисбаланс и лоша хигиена на устната кухина.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!