Краниосакрална терапия – при кои заболявания се препоръчва?

Краниосакралната терапия представлява холистична лечебна терапия с много леко докосване за балансиране на краниосакралната система в тялото, която включва костите, нервите, кръвоносните съдове и съединителните тъкани на черепа и областта на гръбнака.

Първите писмени сведения за движението на гръбначните нерви и значението им в живота, чистотата и „осигуряването покой на сърцето“ се срещат в един китайски ръкопис отпреди 4000 години. Краниосакралната практика е спомената като „изкуство на вслушването“. Лечителите през Средновековието също долавяли леките движения в тялото. Те използвали тези движения, за да помогнат при наместването на счупени кости, при изкълчвания и за лечение на главоболие.

В началото на двадесети век изследването на д-р Уилям Съдърланд, американски лекар-остеопат, описва подробно движението на черепа и таза. Преди неговото изследване се е смятало, че черепът представлява плътна неподвижна маса. Съдърланд заявява, че черепът в действителност е съставен от 22 отделни и подвижни кости, които са свързани със слоеве тъкан. Той нарича работата си краниална остеопатия. Нефи

Котън, американец, който лекува чрез манипулации по гръбначния стълб и ставите и съвременник на Съдърланд, нарича този подход краниология. Последователите на тези две дисциплини усъвършенстват и подобряват първоначалните подходи и ги преименуват на сакротилна техника, терапия с краниално движение, или краниосакрална терапия.

Д-р Джон Ъпледжър, лекар остеопат, както и колегите му в Катедрата по биомеханика в Мичиганския щатски университет, Колежа по остеопатична медицина, се занимават с изследването на Съдърланд и го развиват. Ъпледжър проучва клиничните наблюдения на различни лекари остеопати, което осигурява основата за работата им, която той нарича краниосакрална терапия.

Ползи

Според Ъпледжър краниосакралната терапия е много подходяща за синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието, главоболие, хронична инфекция на средното ухо, различни болки и за поддържане на общото здравословно състояние. Тя се препоръчва при аутизъм, фибромиалгия, сърдечни заболявания, остеоартрит (артроза), пневмония, ревматоиден артрит, хронични синусни инфекции и гастроентерит (възпаление на лигавицата на стомаха и тънкото черво). Освен това се използва съвместно е други терапии при лечението на синдром на хроничната умора, болки в гърба и нередовна менструация. В допълнение, други лекари, практикуващи краниосакрална терапия, съобщават за положителен ефект при нарушена функция на очите, дислексия (нарушен говор), депресия, трудности в координация на движенията, нарушена функция на темпоромандибуларната (челюстната) става (TMD), хиперактивност, колики, астма при бебетата, инфантилна хипотония, контузии на врата, получени от камшичен удар, парализа от централен произход, определени родилни дефекти и други смущения на централната нервна система.

Краниосакралната терапия е насочена към краниосакралната система, която включва черепа, гръбнака и кръста, които са свързани посредством непрекъсната мембрана от съединителна тъкан дълбоко в тялото, наречена дура матер (твърда външна обвивка на главния и гръбначния мозък). Дура матер обхваща също мозъка и централната нервна система. Съдърланд забелязва, че гръбначно- мозъчната течност се покачва и спада в отделението на дура матер. Той нарича това движение „основен дихателен импулс“; днес то е известно като „краниосакрален ритъм“ (КСР) или краниална вълна.

Краниосакралните терапевти могат най-лесно да почувстват КСР в тялото, като докосват леко основата на черепа или кръста. По време на сеанса те се опитват да доловят смущения в скоростта, амплитудата, симетрията и качеството на потока на КСР. Терапевтът използва много леко докосване, за да балансира потока на КСР. След като гръбначномозъчната течност започне да протича свободно, могат да функционират и естествените лечебни реакции на организма.

Един краниосакрален сеанс обикновено трае от 30 до 90 минути. Клиентът остава напълно облечен да лежи върху маса за масаж, докато терапевтът внимателно оценява потока на КСР. Ъпледжър описва няколко техники, които могат да се използват по време на един краниосакрален терапевтичен сеанс. Първият е освобождаване на енергийна киста. „Тази техника е ръчен метод за освобождаване на чужда или разрушителна енергия от тялото на пациента. Енергийните кисти могат да причинят разрушаване на тъканите и органите там, където се намират.“ Терапевтът усеща тези кисти в тялото на клиента и внимателно освобождава блокираната енергия.

Съдърланд първи описва втора практика, наречена насочване на енергия. При нея терапевтът има за цел енергията да премине през една от неговите ръце в ръката на пациента.

Третата техника се нарича миофасциално освобождаване. Това е манипулативна форма на работа по тялото, при която се освобождава напрежението във фасцията или съединителната тъкан на тялото. При нея се използва по-силно докосване.

Четвъртата техника на Ъпледжър е позицията на освобождаване. Това означава да се проследи тялото на клиента в позициите, в които е възникнало нараняване, и да се задържи така. Когато ритъмът на КСР внезапно спре, терапевтът разбира, че травмата е била освободена.

Последната техника е соматоемоционално освобождаване. Тази техника е разработена от Ъпледжър и е разклонение на краниосакралната терапия. Тя се използва за освобождаване на тялото и ума от остатъчните ефекти на травмата, които са „заключени в тъканите“.

Противопоказания

Този внимателен подход в повечето случаи е напълно безопасен. Краниосакралната терапия обикновено не се препоръчва в случаи на остри системни инфекции, скорошна фрактура на черепа, вътречерепен кръвоизлив или аневризъм, или при риск от мозъчно вклиняване. Краниосакралната терапия не изключва използването на други медицински подходи.

Странични ефекти

Някои хора могат да изпитат лек дискомфорт след лечението. Това може да се дължи на повторно преживяване на травма или нараняване или пък изтръпнало и безчувствено преди това място да се върне „към живот“ и да бъде по-чувствително. Тези странични ефекти са временни.

Научни изследвания и одобрение

Публикувани са повече от 40 научни доклада, които документират различните ефекти на карниосакралната терапия. Освен това съществуват 10 авторитетни учебника за тази терапия. Най-известните научни трудове включват работата на Виола М. Фрайман по документирането на успешното лечение на 1250 новородени с родилни дефекти. Една Лей и Стивън Блъд показват ефектите на TMD, а Джон Ууд документира резултатите при психиатрични смущения. Американската зъболекарска асоциация намира краниосакралната терапия за ефикасно допълнение към ортодонтското лечение. Конвенционалната медицинска общност обаче като цяло не подкрепя тези техники.

Обучение и сертифициране

Краниосакралната терапия се предлага като част от стандартното обучение по остеопатия, хиропрактика и ролфинг. Кинезитерапевтите, медицинските сестри, зъболекарите, физиотерапевтите и другите медицински работници могат да бъдат обучени посредством работни срещи и семинари. Институтът „Ъпледжър“ предлага две нива за национално сертифициране, включващи строг изпит от три части – писмен, устен и практически. Институтът „Милн“ сертифицира практикуващите чрез двугодишна програма, която обхваща анатомия, физиология, симптоматология, медитативна практика, психология, перцепция и интуиция. Днес има около 400 000 души, сертифицирани да практикуват краниосакрална терапия.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!