Наш баскетболист се лекува със силата на мисълта

Г-н Бояджиев, получавали ли сте тежки травми по време на състезателната ви кариера?

Когато си добре подготвен, се получават по-малко травми. В баскетбола основно се травмират глезените, особено ако след отскок се приземиш върху чужд крак. А аз имах голям отскок и падах отвисоко. Като състезател съм имал само изкълчвания на глезен. Едно от тях беше жестоко. Изревах от болка, а кракът ми беше в локва кръв. Веднага дойде „Бърза помощ“. Докторите в „Пирогов“ не можеха да повярват, че пораженията са от изкълчване. Мислеха, че съм се наръгал с нещо. Направиха ми четири рентгенови снимки, защото търсеха счупена кост. Но не откриха абсолютно нищо. Получило се е голямо усукване на ставата, при което костта излиза от ставата, разкъсва тъканта, но благодарение на здравите ми глезенни връзки и мускулатура се връща обратно и се намества. Остана само дупка от разкъсаната тъкан, от която шурна кръв. В „Пирогов“ нямаха такъв случай. Затова хирургът, който ме заши, ме попита с какво съм си пробил крака. Аз си бях луда глава и не обръщах внимание на болката. Отказах да ми сложи упойка, преди да ме шие. Хирургът ми каза да легна, но аз седнах, защото исках да гледам. С ножчето поотряза кожичката, изчисти раната, заши ме като обувка, превърза ме и ми каза: „Айде ставай, бягай да играеш!“ Прибрах се с трамвая, все пак куцайки, защото си беше рана.

За колко време се възстановихте?

На следващата седмица имахме мач и треньорът ме викна да попълвам бройката. Към края на мача забрави, че съм контузен, и ме пусна да спасявам положението. Аз нищо не можех да направя, за да бъда полезен на

отбора, но не възразих и излязох на терена. За зла участ ме бутнаха и усуках същия глезен. Раната се беше поразшила. На другия ден пак със сакчето си отидох на тренировка. Лекарката, която ме превърза, изкоментира само, че такъв луд човек не е виждала.

Защо сте против упойките?

Не знам защо. Че аз не давам и зъб да ми вадят с упойка. Не ме е страх от болката, издържам. Имах такъв случай на европейско първенство в Братислава. Бях водач на отбора. Заболя ме мъдрец и преводачката ме заведе на зъболекар. Той ме убеди, че трябва да се извади. Когато казах, че не искам упойка, сестрата веднага си излезе да не гледа какво ще става. Зъболекарят запретна ръкави като месар, отворих си устата и пам! – извади мъдреца. После ме покани в съседната стая, извади бутилка коняк, сипа в две чаши и каза „Наздраве! Такова чудо не ми се е случвало!“

Единствено ми прилошава, когато ми взимат кръв. Чувствам, че ще припадна. Но тогава пия чаша студена вода и се оправям. Гледам да съм до чешма и с първата глътка вече нищо ми няма.

Гледам, че походката ви не е съвсем нормална. Какво ви боли?

Износили са се тазобедрените стави. На моята възраст това е нормално. Понеже левият крак ми е отскачащият, лявата става е по-износена. Даже си имам и разширени вени.

Първо ме заболя дясното коляно, все едно съм се ударил. А не си спомням такова нещо. Отидох в МВР-болница при опитен лекар. Каза ми, че хрущялът е износен, не се смазват добре ставите, има по-малко силувиална течност. Предписа ми хранителна добавка, която да взимам два месеца по два пъти на ден. Взимах я 15-тина дни и ми мина, да чукна на дърво. Но в един момент установих, че си обувам по-трудно чорапите на левия крак. От тазобедрената става беше. Болеше ме. И пак отидох при същия доктор. Направиха снимка и се видя, че де факто нямам става. Предложи ми изкуствена става. Щеше да ми струва няколко хиляди лева. Разбрах, че много хора са със сменени стави. Но мен никога не са ме оперирали.

Не ми се видя особено приятно да ми режат бедрената кост, да ми вкарат желязо в нея и да ми слагат изкуствена става. Затова започнах пак да си взимам хранителна добавка. Вярно, че съм си изменил походката, но сега не ме боли, спя нормално. А хора с моя проблем казват, че болката е нетърпима.

Някога лежали ли сте в болница?

Не, няма за какво. Но съм получавал бъбречна криза. Когато станах треньор, бяхме с отбора на лагер в Стрелча. Все измислях особени методи за физическо натоварване. Накарах момичетата да тичат в басейна с минералната вода. И аз тичах с тях. Вечерта обаче урината ми имаше цвят на кафе. Питах лекарката и тя ме удари леко в бъбреците. Заболя ме. Малко след това болката стана много силна, направо се гърча. Закараха ме веднага в болницата и ми удариха инжекция с папаверин и още нещо. След половин час вече ми нямаше нищо. След време получих пак бъбречна криза и веднага отидох в „Пирогов“. Още от вратата им викам да вадят инжекция с папаверин. Докторът се смее: „Сестра, той си знае. Слагай му инжекцията!“. Пак ми мина и се прибрах вкъщи. Третият път извиках „Бърза помощ“ вкъщи. Беше през нощта. Отново инжекция и се оправих. Със свата изпих две бири и камъчето излезе. Занесох го за изследване. Оказа се уреатен. После ходих при проф. Патрашков, голямо светило в урологията беше. Той ми обясни, че 99% от хората имат камъни в бъбреците и умират, без да знаят за този проблем. Като съм влязъл в минералния басейн, съм разбутал камъка. Появи се и още един камък. Но пих билки – сакъз, мечо грозде и да чукна на дърво, повече от 30 години бъбречна криза не съм получавал.

Пиете ли лекарства?

Случва се. Но дъвча всяко хапче, дори и най-горчивото, защото иначе може да ми увреди стомаха. Така ми действа по-бързо. Направило ми е впечатление, например взимам аспирин, че още докато го дъвча, без да съм го глътнал, болката преминава.

Аз съм особен случай. Още докато бях баскетболист ме удариха в коляното и кракът ми се поду. Болеше. Отидох при д-р Коко Дагоров в спортния стационар „Дианабад“ (д-р Никола Дагоров е спортен хирург, ортопед и травматолог, роден 1925 г.). Само опипа коляното и установи скъсан менискус. Каза, че трябва да се оперира непременно. Точно тогава не тренирахме, имахме 20 дни почивка. През това време коляното ме болеше и отокът не спадаше. Вече започнахме и тренировки, но аз не отивах да ме оперират. Точно един месец по-късно станах сутринта за тренировка и си погледнах коляното – напълно нормално, все едно никога съм имал проблем с менискуса, нито е подуто, нито ме боли. Мина ми от само себе си за един месец.
Имам и друг такъв случай, когато бях 18-годишен. Тренирахме на сняг в Пампорово, тичахме. Като се прибрах на обяд в 12 ч., глезенът ми се поду, без да съм го изкълчвал. Докторът веднага ме попита дали имам ревматизъм. Нямах. Към 17 ч. се обувах за вечерната тренировка и установих, че глезенът ми е наред.

Може би се самолекувате със силата на самовнушение?

Една лекарка ми каза, че може да се случи психически да си влияя по някакъв начин. Организмът го възприема и го прави. Звучи невероятно. Но явно се случват такива неща. Дори и да ме боли нещо, смятам, че ще мине, и не му обръщам внимание.

Още на 14 години бях чел за такива куриози. Мисля, че беше човек, болен от рак. Хирургът го отваря и вижда, че положението е неспасяемо и без да отстранява туморите, зашива пациента. Но когато отваря очи, човекът пита как е минала операцията. Докторът отговаря, че всичко е добре. Болният си повтаря няколко пъти „всичко е добре“. След часове хирургът гледа показателите му на апаратурата – всички в нормата. Този човек е жив и до днес.

Всичко зависи от нагласата на човека. При мисълта за нелечимо заболяване хората се отпускат и край. Просто трябва да се борят. Аз никога не съм се отказвал, до последния момент съм се борил. Психиката е много важна и за здравето, и за успехите в спорта. Изт.: в.“Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!