Д-р Султанка Петрова: Недопустимо е лекари да обиждат родилки!

Д-р Петрова, от какво се оплакват вашите избиратели в системата на здравеопазването?

Недоволството на хората е първо от това, което се случва в бившите поликлиники, така наречените ДКЦ, от липсата на направления при личните лекари и опашките пред кабинетите им. Вторият проблем е доплащането за болнично лечение. Още в началото на управлението си министър Петър Москов ни представи неговата визия за това какво трябва да се случи в здравеопазването, за да има наистина качествено лечение и по-лесен достъп на хората. Подкрепихме неговите идеи. Но поставихме и проблема ТЕЛК-овете и с паралелния износ на лекарства. Оказа се, че има хора, които чакат от две до пет години за телково решение. Най-тежък е проблемът в очните и в белодробните експертни комисии, защото няма достатъчно специалисти, които да се занимават само с тази дейност. Заплащането в тези комисии е изключително ниско, около 700 лв., и лекарите предпочитат да работят в здравно заведение или в частни кабинети, но не и в тези експертни комисии.

Затова като народен представител внесох през ноември промяна в чл.126 от Закона за здравето във връзка с ТЕЛК, която мина на първо четене в Комисията по здравеопазване. Надявам се да се придвижи по-бързо в пленарна зала и колегите да я подкрепят. Предложих в работата на ТЕЛК да се включат и други

специалисти, но при условие че няма конфликт на интереси, т.е. пациент, който има нужда да бъде освидетелстван от ТЕЛК, не трябва да бъде лекуван от член на тази комисия. По този начин даваме възможност на повече специалисти и експерти да се включат в комисиите, без да ги ограничаваме да практикуват професията си извън ТЕЛК.

Нашата парламентарна група внесе и законодателна промяна, която се отнася до паралелния износ на лекарства. От пазара изчезват лекарства за онкоболни, за диабетици. Сериозна криза имаше и заради изчезването на препарата „Ривотрил“, който се ползва от хора с психични увреждания и с епилепсия. Установихме, че лекарства се изнасят в съседни страни, защото там са много по-скъпи и се реализират по-големи печалби. А българските пациенти остават без лекарства. Точно затова решихме, че трябва да направим нещо спешно, за да се преустанови паралелният износ. Разработихме този законопроект заедно с директора на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), според който специален съвет ще анализира състоянието на пазара три месеца напред за даден медикамент. Само ако пазарът осигурен, ще се разрешава износ. Предлагаме и солидни наказания, ако някой си позволи да направи износ, без да уведоми ИАЛ. Това са нещата, които сме свършили дотук.

Какво е отношението ви към идеята на министър Москов да слее онко- и психодиспансерите с многопрофилни болници?

По тази точка от реформите преди две седмици имахме изслушване на аргументите на д-р Москов в нашата парламентарна група. Стигнахме до съгласие от негова страна, че при това сливане трябва да има предвид всеки конкретен случай, да се прилага индивидуален подход, за да се избере това, което е най-добро за пациента. Идеята е много хубава – да се осигури комплексно лечение на болния само на едно място, независимо колко заболявания има, вместо да се прехвърля от едно лечебно заведение в друго. Това ще облекчи пациентите. Те ще знаят, че когато отидат в дадено лечебно заведение, ще получат цялостна, адекватна и качествена грижа. Със сливането на диспансери и болници ще се намалят и административните разходи, а парите, които ще се спестят, ще се насочат за лечение.

Какво е нужно, за да спре изтичането на младите лекари в чужбина?

Изключително внимание трябва да се обърне на младите специалисти в България. Според мен една стартова заплата на млад специалист трябва да стане 1000-1500 лв., за да има справедливост в доходите. Трябва да се работи и за реалното остойностяване на труда на всички професионалисти в медицината.

Как ще коментирате случая с починалото бебе на родилката в Тетевен. Оказа се, че този отречен от съвременната медицина метод на Кристелер масово се практикува в българските родилни отделения. Някои акушер-гинеколози не са учили нищо ново, откакто са завършили медицина.

От 12 години съм председател на Националната женска организация на ВМРО и постоянно алармирам за подобни проблеми. Старите методи в акушер-гинекологията са голям минус на българската гилдия – не се обучават кадрите. Трябва да се обърне особено внимание на продължаващото обучение и квалификация на специалистите. Не може след като един лекар завърши медицина, да няма абсолютно никакво професионално развитие. В този смисъл също е много важно да се разработят стандарти и правила за добра медицинска практика по всички специалности, което липсва в нашата страна. Ако имаше стандарти и гилдията следеше те да се спазват, този жесток метод на Кристелер нямаше да се прилага. Чувала съм и изключително обидни думи да се отправят от колеги към родилките. В съвременна България, в 21-ви век, е недопустимо подобно отношение към пациенти. Това е изключително цинично и недостойно.

Възхитих се обаче, че след случая в Тетевен много майки се престрашиха, излязоха открито с лицата си в публичното пространство и казаха какво се случва в родилните отделения.

В последните години се обезличи ролята на акушерката. А преди тя беше първият помощник при раждането и при проследяването на бременността. Сега акушерките почти липсват в цялата верига. Направих кръгла маса в Народното събрание, посветена на майчиното и детско здравеопазване. Големият извод от нея е нуждата от профилактика. В България се дават страшно много пари за лечение, а е пренебрегната профилактиката, която трябва да бъде в основата на здравеопазването. С профилактика можем да открием много заболявания в ранен стадий и тогава ще даваме по-малко пари за лечение.

Как конкретно могат да се спрат лошите практики в медицината?

Особено важно е изработването на регистър за лекарските грешки, чрез който да се коригира качеството и ефективността на лечението. На няколко пъти съм поставяла в личен разговор с министъра въпроса защо не се води такава база данни. България е единствената страна в ЕС, в която няма регистри за повечето заболявания, няма регистър и на хората с увреждания. А регистрите са най-важното нещо, на базата на което може да се управлява здравеопазването, да се планират парите, които да се отпускат за съответните болници, да се избегнат злоупотреби. Надявам се чрез въвеждане на електронното здравеопазване и чрез изработването на национална здравна карта тези проблеми да се изчистят.

Ще излязат ли на светло чрез електронното здравеопазване хората, които се облагодетелстват от системата за сметка на всички останали?

Радвам се, че министър Москов започна доста радикална реформа в здравеопазването, която ще свърши добра работа и в тази насока. Наистина, в системата на здравеопазването има много лобистки интереси. Това го усещам и в парламентарната комисия по здравеопазване. Както виждате, има страшен отпор срещу реформата. Интересите са огромни.

Какво може да направите, за да не се окаже поредната реформа, която не може да стигне до гласуване и да стане практика?

Важното е да направим така, че лобистките интереси да не получат превес над истинските ценности и добрите идеи на този екип на здравното министерство. Длъжни сме, когато човек има нужда от лечение, да му предоставим качествена грижа. Време е да се спре и с доплащането в лечебните заведения. Именно затова подкрепихме идеята за разделянето на медицинската помощ в три пакета – спешен, основен и допълнителен. В основния пакет ще влязат социално-значимите заболявания, за които няма да се доплаща. За нас е много важно да се спре даването на пари под масата, да се спре изнудването на хората да доплащат. Защото голяма част от доплащанията не са регламентирани. Надявам се обаче добрите идеи и стратегии да не останат само на хартия и както често се случва в България никой да не ги изпълнява. Защото хората имат големи очаквания. Трябва да възвърнем доверието към българския лекар. Виждате как негативизмът на цялото общество се излива под формата на агресия над лекари, медицински работници. Това е особено видно в ромските квартали, където агресията над екипите на „Спешна помощ“ продължава. Ако системата заработи в услуга на пациентите и се издигне на пиедестал уважението към работата на медиците, няма да се случват тези неприятни инциденти. Това може да стане само когато има правила, има прозрачност, когато хората знаят за какво плащат здравните си осигуровки, когато системата е наистина ефективна.

Изт.: в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!