Кога имунната система среща трудности?

Имунната система не е просто сбор от различни клетки, а разполага със сложна мрежа на транспортиране и дори има свои депа, известни под името лимфна система. Тази съвкупност от лимфни съдове, подобно на кръвоносните, минава през цялото тяло, събира лимфна течност от междуклетъчните пространства и я връща в кръвообращението. На места по пътя й има „спирки“, наречени лимфни възли – малки образувания с бъбрековидна форма, които са разположени по шията, в слабините и под мишниците. Те са изпълнени с лимфоцити и изпълняват ролята на филтри за лимфната течност, като премахват натрупаните в нея микроорганизми и други патогени, така че лимфните клетки да ги унищожат на място. Ето защо когато човек е болен, шията и подмишниците му са особено чувствителни – тогава лимфните възли на тези места работят извънредно, като филтрират и унищожават антигените, отговорни за болестта.

Далакът е част от тази система и функционира като гигантски лимфен възел. Разположен горе вляво на коремната кухина, точно под диафрагмата, той служи като база за имунните клетки, които чакат там да бъдат призовани. На това място се извършва и пречистването на кръвта, ето защо, независимо от факта, че може да се живее и без далак (който много често се наранява при imunna sistema1травматични инциденти и понякога се налага отстраняването му), ако органът е премахнат, човек става по-податлив на инфекции.

Сливиците и аденоидите, малки органи, разположени в задната част на гърлото, също участват в процеса. Там се раждат фагоцитите – имунни клетки, борещи се с бактериите, които навлизат в устата.

Третият основен участник в имунната система на организма е тимусната жлеза. Разположена точно над сърцето, зад гръдната кост, тя действа като пансион за Т-лимфоцитите и секретира хормон, който помага на Т-клетките да достигнат зрелост и да се обособят в съответния вид.

Възпаление

Двата вида бели кръвни телца, наречени базофили и еозинофили, са имунните клетки, които провокират възпалителните реакции. Възпалението е особено важно за имунната система, но е нож с две остриета, особено когато става въпрос за астма и алергии.

Най-просто казано, възпалението протича с подуване и затопляне на даден участък от тялото. Това е реакцията на организма към нападението на вируси или бактерии, към травма, а може да е насочена и към собствените тъкани. Когато са засегнати тъкани, те и клетките, които се събират на мястото на травмата, освобождават химически вещества (включително хистамин, брадикинин, серотонин и други). Тези вещества провокират кръвоносните съдове да пропуснат течност към тъканите, което води до оток, зачервяване и повишена температура. Това на свой ред образува своеобразна бариера около чуждите агенти, като им пречи да проникнат по-навътре в организма и да инфектират и други тъкани. Химическите вещества освен това привличат бели кръвни клетки, които „изяждат“ чуждите, както и мъртвите или увредени клетки. Гнойта, която често се образува на мястото на нараняването, е смес от мъртва тъкан, мъртви бактерии и живи и мъртви макрофаги.

Възпалението увеличава и отделянето на слуз, което води до течащ нос, секрет в очите и хрема, свързани с алергичните реакции. То може да провокира свиването – гладката мускулатура по дихателните пътища и в резултат се появява чувството на стягане и задух, често срещани по време на астматичен пристъп. Възпалението обикновено е полезно за оздравителния процес, но възникват проблеми, тъй като е възможно увреждане на тъканите.

Същността на антителата

Да преминем към антителата, за да разберем всички процеси, свързани с алергиите и астмата. Както вече отбелязахме, белите кръвни

Лула с хималайска сол - природен еликсир при астма и алергии
Лула с хималайска сол – природен еликсир при астма и алергии

клетки, известни като В-лимфоцити, секретират протеини, наречени антитела. В кръвта ни има над 1 трилион от тях и с всяка нова заплаха В-клетките отделят нови форми на антитела, дори и поради непознати досега за организма вируси, какъвто е случаят с този през зимата на 2003 г., причиняващ тежък остър респираторен синдром (ТОРС). Повечето антитела всъщност не разрушават чуждите агенти, те се прикрепят към тях и ги маркират то определен начин, за да може други клетки на имунната система да свършат „мръсната работа“ или пък изпращат химически сигнали до други бели кръвни телца, които се отзовават и предприемат действия.

Антителата са изградени от вериги молекули, образуващи Y-форма. Участъкът, изграждащ върховете на двете разклонения, варира значително от едно антитяло до друго и се нарича „вариабилен“. Той приема уникална форма, основаваща се на тази на антигена, към който е създаден да реагира, така че е в състояние да се „заключи“ за него като ключ в ключалка. Понякога това е достатъчно за неутрализирането на антигена и той става безвреден. Друг път този участък пробива клетките на чуждия агент, а понякога принуждава антигените да се съберат заедно, като така те се превръщат в неподвижна мишена за други имунни клетки. Основата на Y-формата свързва антителата с белите кръвни клетки, които са необходими, за да унищожат патогена. Тази основа е еднаква за всички антитела от един и същи клас и се нарича „константен участък“.

Съществуват пет класа антитела, като всеки е с различна функция и метод на действие. Научното им наименование е имуноглобулини (Igs).

От петте вида имуноглобулини IgE е този, който може да се нарече антитяло за алергия, защото антителата IgE са основните, които я причиняват. В нормално състояние те присъстват в малки количества във всеки организъм и се образуват в отговор на относително големи нашественици като паразитите (например тения и метил). Това е една от причините, поради които алергиите са по-рядко разпространени в по-слабо развитите държави по света и защо някои изследователи смятат, че желанието ни за чистота се е превърнало във вманиаченост. Според теориите им когато хората влязат в контакт с тези паразити, на сцената излиза IgE и си свършва работата. Ако не получи шанс да го направи, започва да се държи хаотично. Вместо да напада паразити, както е редно, се насочва срещу молекули и белтъчини, които би трябвало да разпознава като съвсем безобидни – например тези на домашния прах, фъстъците или полените.

Когато това се случи, IgE свързва алергенната молекула или с базофилите – белите кръвни клетки, описани по-горе, или с мастоцитите, които се срещат в лигавиците на някои тъкани в организма, например в устата, гърлото, носа, белите дробове, кожата или стомашно-чревния тракт. Това провокира мастоцитите или базофилите да освобождават големи количества възпалителни вещества като хистамин, простагландини и левкотриени.

Точно тези химически вещества, а не акарите в домашния прах или животинският пърхот, са отговорни за неприятната кашлица, хриповете, хремата, сърбежа в очите и обривите по кожата по време на алергичен пристъп. Тъй като мастоцитите непрекъснато викат нови подкрепления под формата на базофили и еозинофили, пристъпът може да продължи и доста време след като алергенът е бил отстранен. Всъщност един от начините, по които лекарите определят наличието на алергия, е като измерят нивата на IgE и на еозинофилите в кръвта. Ако те са повишени и в случай, че не сте се завърнали току-що от Африка или от друго място, на което бихте могли да се заразите с паразити, вероятността да имате алергия е голяма.

У кого е вината

Може да сте убедени, че сте алергични към нещо. Но въпросът е – към какво? Единственият сигурен начин да го установите е като си направите кожен или кръвен тест. Имайте предвид, че съществува вероятност да сте алергични към няколко фактора едновременно и ако един вид алергия отшуми, е възможно да се появи друг.

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Това ще ви помогне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *