Как реагира имунната ни система, когато страдаме от астма или алергия?

Когато става въпрос за причинителите на астма и алергии, забравете за обичайните заподозрени. Това не са инфекциозните болести, т. е. вирусите и бактериите не са виновни. Нито пък претоварването с работа, стоенето под дъжда, пълчищата от комари или прекаляването с мазни храни.

Вместо това обвинявайте себе си – или по-точно имунната си система – същата, която е създадена да ви пази от заболявания и проблеми. Когато страдате от астма или алергии, тя реагира странно: свръхчувствителна е към потенциалните натрапници, съзира врагове там, където трябва да види приятели, и е готова да действа при най-малката провокация или дори при мирно взаимодействие.
За да разберете защо понякога имунната система се престарава, първо трябва да научите как се очаква от нея да реагира по принцип.

Пазител на здравето

Ако някъде сте чели информация за имунната система, вероятно сте я видели илюстрирана като армия от миниатюрни „войничета“, които постоянно са нащрек за нападение. Те са въоръжени с пособията, необходими да се преборят със злите микроби, и винаги са готови за битка. Човек почти би могъл да усети малките копия, които прехвърчат в тялото му.

Но реалността не е толкова враждебна. По-добра илюстрация би била картина на охраната на оживено летище. Ето и причината. При всяка глътка въздух, с всяка хапка храна, с всяко докосване тялото ни среща и обработва милиони чужди клетки и молекули. Както десетките хиляди души, преминаващи през коридорите на летището всеки ден, повечето от веществата, минаващи през организма, са добре дошли и са безопасни. Но от време на време се промъква по нещо вредно – носен по въздушен път вирус, тресчица в пръста, невидима плесен в хляба. Пълноценно функциониращата имунна система използва богат арсенал от тайни тактики и проучвания, за да идентифицира и да се отърве от нежеланите вещества, обикновено оставащи незабелязани за организма.

Точно както при охраната на едно летище, най-голямото предизвикателство пред имунната система е да успее да различи добрите от лошите. Това качество е изключително важно. Слабата имунна система би позволила на вирусите и на бактериите да се развихрят в организма или пък оздравяването от нараняване например ще бъде бавен и труден процес. Ето защо заболявания като СПИН, които потискат имунитета, са толкова опасни.

Другата крайност – свръхактивната имунна система, също крие опасности. Тя може да атакува това, което всъщност е предназначена да пази – вас. Например ревматоидният артрит е заболяване, при което тя напада собствените ви стави. Ако е свръхактивна, би могла да сметне чужди организми, които по принцип са безопасни и безвредни (като белтъчините в храната), за потенциални врагове, които трябва да бъдат унищожени.

При алергиите и в по-малка степен при астмата се получава точно това. За да разберем причините за тези два проблема, е особено важно да осъзнаем механизма на имунната система за определяне на добрите и лошите организми. Тъкмо това се обяснява в следващия раздел.

Различаване на собствено от чуждо

Имунната система функционира на следния принцип: „собствено“ и „чуждо“. В идеалния случай клетките й преследват единствено чужди молекули като бактерии, вируси, гъбички, паразити и дори тумори, а собствените нервни, мускулни и мозъчни клетки са необезпокоявани. Това е характерно за нея в повечето случаи.

Имунната система различава „добрите“ от „лошите“ клетки, защото повърхността на всяка клетка в организма произвежда човешки левкоцитни антигени (HLA). Имунните клетки идентифицират „натрапниците“ и с помощта на характерни форми, наречени епитопи – дискретни части от повърхността на клетките. Представете си, че HLA и епитопите са като пропуск с името на клетката, с който тя заявява правото си да е във вашия организъм или се определя като „чужд агент“. Тъй като имунните клетки циркулират в търсене на чужди тела, за да ги елиминират, те постоянно се „оглеждат“ за HLA, които не разпознават. Ако забележат клетка без нуждата идентификация, започва серия от комплексни действия, която накрая по всяка вероятност завършва с унищожаването на несвойствения агент.

„Чужди“ могат да бъдат всички – от бактериите и вирусите, споменати по-горе, до полените. Даже и химическите вещества, медикаментите и частиците (например пудра от латекс) спадат към тази категория. Общото им наименование е „алергени“ и те служат за аларма, която провокира клетките на имунната система да предприемат действия. Клетките, изпълняващи дейности от типа „откриване и унищожаване на врага“, са белите кръвни телца. Милиони от тях циркулират в кръвта и в тъканите и помагат в защитата на организма от инфекции.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!