Алергиите и астмата са две различни заболявания, които често са свързани, а астмата може да съдържа силен алергичен компонент. Връзката помежду им се нарича алергичен синдром на дихателните пътища или ринобронхит. Въпреки че алергиите са в състояние да причинят астма (около 80% от страдащите от астма развиват алергии, а пациентите с алергии са три пъти по-предразположени към астма от останалите хора), болестта не поражда алергии и не води до тях. Често засегнатите от алергии нямат симптоми на астма, но ако са изложени на студен въздух, физическо натоварване или инфекции, показват значителна бронхиална „свръхчувствителност“ или характерни за нея проявления. Това не е астма в чистия й вид, но белите дробове са с тенденция да реагират по подобен начин в такива ситуации, за разлика от хората без алергии.
Според учените има няколко причини за близката връзка между двата проблема.
– Подобна анатомия
Под микроскоп анатомията на тъканите в носа и в белите дробове е почти еднаква, с много подобни клетки. И двата органа са изложени на същите алергени и дразнители и реагират по сходен начин.
– Назално-бронхиален рефлекс
Нервните влакна, които започват от горните дихателни пътища, стигат до белите дробове и позволяват на алергичните реакции, които протичат в носа, да доведат до рефлекс в дробовете.
– Запушване на носа, водещо до увеличаване на дишането през устата
Това на свой ред означава, че вдишваният въздух не се затопля или филтрира, както това се случва, когато той навлиза през носа, и е възможно да причини спазми, докато се придвижва към белите дробове.
– Постназален дрип (постназално стичане) на възпалителен материал
Възпалителни химически вещества, които обикновено се срещат в носа на хората, страдащи от алергичен ринит, попадат в белите им дробове по време на сън и влошават наличната астма.
Както вече споменахме, астмата и алергиите са две отделни състояния. Нека да разгледаме първо алергиите. Ако страда от тях, човек има свръхчувствителна имунна система, която реагира изключително неадекватно на дразнители, наречени с общото названия „алергени“, като растителни полени, някои треви и плевели, определени храни, латекс, ухапвания от насекоми или даден вид медикаменти.
Алергичният ринит е най-често срещаното състояние и представлява възпаление на лигавицата, което се появява, когато във вътрешността на носа навлязат алергени. Тогава възникват проблеми като кихане, запушване, сърбежи и секрет от носа и дразнене и секрет в очите. Той може да бъде сезонно неразположение и засяга към 18,2% от хората в България, но е възможно състоянието да е целогодишно.
Как да разберете дали страдате от алергия? Ако кихате непрекъснато, подсмърчате и прочиствате гърлото си, ако чувствате главата си натежала, ако клепачите ви са зачервени и подути, а само при вида на фъстъци получавате кожен обрив, вероятно сте засегнати от някакъв вид алергия. Алергиите рядко са смъртоносни и ако се стигне дотам, причината е храна, медикамент или ухапване от насекомо, а не често срещаният алергичен ринит.
От друга страна, астмата може да ви навреди много бързо. Тя е хронично – тоест дълготрайно – заболяване на пулмоналната система (белите дробове) и се влошава от свръхактивна имунна система. Симптомите включват кашлица, хрипове и задушаване. По време на пристъп дихателните пътища (бронхиалните тръби) в белите дробове реагират на някакъв стимул. Те се възпаляват и произвеждат повече слуз от обикновено. Същевременно мускулите около дихателните пътища се стягат и дишането става затруднено. Хора, страдащи от астма, описват пристъпите, като че „дишат през сламка“ или се давят. В известен смисъл това е вярно, защото дихателните им пътища се затварят и дробовете страдат от недостиг на въздух. Въпреки че не съществува лек за астмата, пристъпите могат да се овладеят и контролират.
И алергиите, и астмата се развиват независимо от пола, расата, социално- икономическото и общото здравословно състояние на човека. Няма значение дали сте с килограми под нормата или сте професионален футболист, дали сте дете или 60-годишен мъж или жена, дали живеете на село или в града. Но съществуват доказателства, че възрастта, полът, расата и социално-икономическият статус биха могли да окажат влияние върху риска от развитие на тези заболявания и от степента им на сериозност.
Например според изследвания сред три етнически групи, направени от учени в университета в Единбург, се установило, че африканците имали малко по-високи нива на заболеваемост от астма в сравнение с бялата раса, но били два пъти по-рядко приемани в болница заради заболяването. Доказано било, че децата от Южна Азия проявявали най-малко симптоми, а африканците били два пъти по-често диагностицирани с астма от азиатците.
Вероятно отчасти причините за различията в резултатите са и разликите в начина, по който етническите групи са използвали здравните услуги, липсата на осъзнаване за сериозността на астмата и отсъствието на желание за справяне със състоянието. Това е довело до факта, че азиатците търсят по-често медицинска помощ, но само когато получат пристъп.
Според съвременни проучвания жените са три пъти по-предразположени към остри пристъпи и затова по-често постъпват в болница. По време на детството заболяването е по-често срещано сред момчетата, отколкото сред момичетата. Но тенденцията се обръща през пубертета, когато болестта се проявява за пръв път сред много девойки и до 18 години те са по-засегнати. Обаче изследване, проведено през 2005 г. в университета в Абърдийн, показва, че заболяването се развива еднакво и при двата пола.
Виновна е майката
Задавате ли си въпроса дали нямате някакви алергии? Попитайте майка си кога е получила първата си менструация. При проучвания във Финландия сред 5000 бременни жени ги попитали за възрастта, когато за първи път се е появил месечният им цикъл. Около 30 години по-късно изследвали децата на тези жени за алергия към различни треви и домашни акари. Било доказано, че при майките, получили менструация преди 12-годишната си възраст, вероятността децата им да развият алергии по-късно била почти 1,5 пъти по-голяма в сравнение с тези, чийто месечен цикъл се появил на 16 години. Защо било така? Учените все още не знаят отговора, но имат определени теории. Според една от тях различията в майчината естрогенна среда, които се обуславят от различните възрасти на поява на първата менструация, програмират по някакъв начин имунните системи на зародишите.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!