Астмата е основната причина, поради която деца постъпват в болница, като тези в предучилищна възраст са три пъти по-застрашени от болничен прием в сравнение с по-големите деца и шест пъти повече спрямо възрастните.
Преди 30-40 години в болниците почти не е имало специалисти алерголози, а пациентите, постъпили с астма, са били доста по-малко. Случаите на хранителен анафилактичен шок (силно изразена животозастрашаваща алергична реакция към определена храна) са били изключително редки. Понастоящем спешните отделения приемат стотици пациенти с анафилактичен шок, причинен от храна, латекс, медикаменти или алергии от насекоми. През последните пет десетилетия станахме свидетели на значително увеличаване в броя на имунните заболявания. Потенциално опасните за живота, но рядко срещани алергии (например към фъстъци) сега засягат едно на всеки 70 деца в Европа. Атопичният дерматит (сърбящ обрив или екзема) е най-често срещаното кожно заболяване при деца под 11 години, като в момента 20% от тях живеят с този проблем, а през 70-те години на миналия век са били едва 7%.
Според специалистите едно на три 13- или 14-годишни деца съобщават за симптоми на астма, 9% имат екзема и 40% страдат от алергичен ринит. В периода 1990-2001 г. броят на приетите в болница с анафилактичен шок се е увеличил седемкратно и се е наблюдавал 500% ръст в случаите на хранителни алергии. Проявите на кожни обриви (уртикария) са се удвоили и хоспитализирането на пациенти с алергичен оток (ангиоедема) е нараснало със 70%. Що се отнася до астмата, според скорошно проучване на Европейската комисия, британците са най-засегнати от проблема в сравнение с останалите европейци.
В сравнение с периода преди 30 години седмичните проявления на астмата са се увеличили от три до четири пъти при възрастните и до шест пъти при децата. Смъртността поради заболяването не е спаднала значително през последните 20 години и се овладява трудно въпреки междувременния напредък на медицината. Относно бързото разпространение на алергиите и астмата особено тревожен е фактът, че никой не е наясно какво точно се случва. Обаче съществуват много теории. Според някои причината е генетична, но ако гените са виновни за тези проблеми, генетичните ни белези всъщност се променят прекалено бавно и не обясняват внезапния бум на заболяванията. А и някои алергични реакции, например към растения, бои, метали и химикали, не са геннообусловени. Според други теории:
– Ние прекарваме все повече време на закрито и по този начин сме по-податливи на алергените и замърсителите от въздуха в затворените помещения.
– Светът ни е прекалено чист и имунната система на човека не може да функционира правилно.
– Затлъстяването възприема епидемични размери и като се добави силно намалената консумация на пресни плодове и зеленчуци, това се отразява пагубно на имунната система на организма.
– Отделящите се във въздуха отпадни продукти от изкопаемите горива (например изгорелите газове от моторните превозни средства или пушека от индустриалните производства) вероятно увреждат лигавиците на носа и белите дробове и увеличават алергичните реакции. Това е заключението от японско проучване.
– Усложненията по време на бременност, особено тези, свързани с маточни проблеми като прееклампсия, кръвоизлив след раждане или преждевременни контракции биха могли да повишат риска от алергии и астма за децата, родени при подобни обстоятелства.
– Имунната система дефектира и според учените това води до алергии и астма, които вероятно са заложени в човека още през утробния му период и са заключени в „имунологичната му памет“. През последните години учените са изолирали няколко гена, отговорни за тези два проблема, и са открили, че гените действително влияят на развитието на астмата и освен това определят степента на сериозност на заболяването.
Ако отпадните газове от автомобилите увеличават случаите на алергични реакции, както заключават японски учени, решението да се намалят вредните емисии във въздуха ще има положителен ефект върху проблема. Според доклад, публикуван през март 2002 г., дори и след десетилетия на проучвания и наличието на данни учените все още не са се доближили съществено до разкриването на първопричините за епидемичните размери на астмата. Пречи им липсата на стандартизирана система за наблюдение на различните тенденции, както и на точни и непротиворечиви данни.
Самата сложна същност на заболявания като астмата и алергиите също затруднява откриването на първопричините им. Всъщност е доста вероятно да не съществува един-единствен проблем, наречен „астма“, а да има множество заболявания, които се обобщават с това наименование, както например са налице много и различни проявления на главоболието. Освен това, както и при други сложни хронични състояния като сърдечносъдови проблеми, диабет и артрит, никога няма да се открие една-единствена причина и само един вид лечение. С напредъка на познанията ни за гените на различните хора е по-възможно терапиите да стават строго индивидуализирани.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!