5 нови метода в медицината или как ще ни лекуват след 10 години?

Какво трябва да стане, за да може лекарството да действа точно по предназначение? Ето няколко начина, които до 5-10 години ще станат част от рутинната медицинска практика.

Представете си, че сте пощальон и в ръцете ви има писмо, на което пише: „Получател: дядо Константин Иванов, на село“. Процесът на търсене би бил доста дълъг: би трябвало да обиколите няколко близки села и да издирвате човек с такова име.

По подобен начин работят днес лекарствата. Те се разнасят с кръвта по целия организъм и се опитват да открият онези клетки, върху които трябва да въздействат. Този дядо Константин може и да получи писмото от внука си, но повечето такива писма с неясен адрес вероятно ще стигнат до неправилни адресати.

Иначе казано – активните съставки на медикаментите си взаимодействат не само с увредените органи и тъкани, но и с всички останали здрави клетки наоколо. Оттам идват и страничните действия, както и понижената ефикасност на лекарствата. Затова се търсят начини лекарствата да стигат точно до онези клетки, които се нуждаят от тях.

Подбрахме 5-те най-добри метода, които вече се прилагат (или това скоро ще се случи) в клиничната практика.

1. Наночастици и магнит
Как да направляваме движението на веществото от разстояние? Например, бихме могли да използваме магнитното поле.
Принцип на действие. Основата са наночастиците – носеща структура най-често от метални йони – цинк, злато, сребро. Към тази основа се закрепят молекулите на лекарствата, които отгоре могат да бъдат покрити със защитен слой, за да може максимално количество от активното вещество да стигне до местоназначението си.

Ако наночастиците са направени от метал, който се намагнетизира, чрез генериране на магнитни полета тези частици могат да се направляват, а като си свършат работата, да бъдат извеждани от организма.

Област на прилагане. Изследователи от Харвард, САЩ, вече са правили изпитания с наночастици, способни да се свързват с микроорганизми. Това ще позволи да се филтрират бактериите от кръвта с помощта на обикновен магнит и така да лекува сепсис, пише сп. „Здравен журнал“.

2. Липозоми
Един от най-сигурните начини за доставяне на лекарство по назначение е то да бъде в обвивка от липиди.

Принцип на действие. Всяка клетка в нашето тяло е обградена от липидна мембрана. Ако и обвивката на лекарствата се направи от липиди, може да се слее с клетъчната мембрана, което рязко повишава ефикасността на доставката. Освен това липозомите почти не се разграждат в стомаха, което означава, че активното вещество преминава безпроблемно в червата, където се освобождава и абсорбира. Липозомите могат и да се инжектират.

Област на прилагане. Липозомите се използват активно в експерименталната онкология, защото позволяват в тумора да се доставя голяма доза лекарство, като по-малко увреждат здравите тъкани. Сега се извършват експерименти по прилагането на липозоми в лечението на атеросклероза, белодробни и инфекциозни заболявания.

3. Вълшебните мехурчета
Лекарствата могат да се доставят с помощта на миниатюрни въздушни мехурчета, които се пукват точно около нужния орган.

Принцип на действие. В организма се вкарват микромехурчета с газове, покрити с полимерна или липидна обвивка. И тъй като газовете могат да се свиват и разширяват, това позволява лесно да се управлява размерът на мехурчетата. Когато мехурчетата се оказват близо до конкретния орган или тъкан, върху тях локално се въздейства с ултразвукови вълни – да се увеличат до максимум, или ритмично да се свиват и разширяват. И в двата случая клетъчната мембрана близо до мехурчето ще се скъса. Ако именно в тази област се вкара лекарството, то може безпроблемно да влезе в клетката през получения отвор.

Област на прилагане. Най-често този метод се използва в генната терапия, за да се облекчи проникването на нужното ДНК в клетката. Освен това спукването на мехурчето с газ може да предизвика рязко повишаване на температурата и образуване на свободни радикали в една точка. Подобно въздействие унищожава раковите клетки и дава възможност на лекарствата да проникват в онези от тях, които са били смятани за устойчиви на медикаменти.

4. Микрокапсули за клетки
Как да бъдат въведени в организма чужди клетки така, че да не бъдат унищожени от имунната система? Един от вариантите е да бъдат заключени в защитна обвивка – микроконтейнер.

Принцип на действие. Няколко клетки, които отделят нужните вещества, се поставят в обща обвивка от полимер. Тя позволява на затворените клетки да получават кислород и хранителни вещества отвън и да отделят продуктите на жизнената си дейност извън обвивката. При това имунната система не може да преодолее защитата на капсулата и да навреди на клетките в нея.

Област на прилагане. Този подход може да позволи да се присадят в увредения панкреас нови инсулинпродуциращи клетки, за да се премахне нуждата от ежедневни инжекции при диабет. Правят се изследвания и за прилагането на този принцип в лекуването на анемия, при стимулирането на регенерацията на сърдечните мускули, костите или хрущялите, а също и в борбата с туморите.

5. Ваксини и хормони в растителни клетки
Става дума за това, че ролята на таблетки всъщност поемат изсушени клетки на генно модифицирани растения, които съдържат необходимите вещества.

Принцип на действие. Днес много жизненоважни лекарства се изработват от генно модифицирани бактерии. Учените предлагат тази функция да се прехвърли върху растенията – това ще помогне да се освободим от трудоемкия и скъп процес на пречистване на лекарствените вещества. Ще стане възможно просто да изяждаме изсушени клетки на растения и да получаваме необходимите лечебни вещества.

Област на прилагане. Подобни препарати биха били транспортирани много по-лесно, а и за тях не е необходимо съхранение в хладилник, както и помощ от медицинско лице за приема им. Това е особено важно за жителите на развиващите се страни и труднодостъпните региони.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!