Кисело vs прясно мляко – кое е по-полезно?

Киселото мляко е чудесен пример за това, което се нарича принцип в храненето

 

мляко То е и чудесен пример за взаимодействието на различни продукти, и в резултат на тяхната комбинация се получава нов, по-ценен със своята хранителна стойност на продукти. За киселото мляко можем да кажем, че 1+1 е равно на 3.

Защо киселото мляко е по-полезно от прясното?

1. Основната съставка на киселото мляко е прясно мляко.

2. Основният производствен процес – ферментация.

3. Основното условие на ферментация – прякото участие на живи микроорганизми от рода на млечно-кисели бактерии.

Дори и само тези три кратки довода са достатъчни, за да ви убедят в ползите на киселото мляко. А как стоят нещата с прясното мляко? Наистина ли е толкова вредно, колкото алармират напоследък учените?

В прочутата статия „Към психосоциологията на съвременното хранене“ Ролан Барт въвежда термина „хранителен предразсъдък“. За да го обясни, той припомня комични случаи след десанта в Нормандия през 1944 г. Тогава американски войници са изхвърляли огромни количества френско сирене, смятайки го за развалено. Ученият пише, че някои „хранителни предразсъдъци“ държат в плен отделни нации, други -цялото човечество. Един от най-устойчивите е, че млякото ни е приятел за цял живот.

Това изобщо не е така! Само човекът измежду всички бозайници продължава да пие мляко и като възрастен. В прясното мляко и сирене обаче има бактерии, които от една възраст насетне вече са вредни. Само бактериите в киселото мляко и във ферментиралото сирене засилват имунитета.

Млякото не е просто храна, обект – то е „отношение“, по термина на Барт, между човека и другите биологични видове – крави, овце, треви и пр., в рамките на обща за тях система, наречена хранителна верига (или мрежа). Тя обхваща и целия обратен път до почвата.

Кравето мляко например доста трудно започва кариерата си като човешка храна. Отначало то най-редовно е предизвиквало стомашни разстройства у онези първобитни хора, които са се навъртали при кравите и са пробвали да го пият. Причината е, че при бозайниците след отбиването на бебето се изключва генът, отговарящ за производството на ензима лактаза. Този ензим разгражда млечната захар (лактозата). Той е химическото средство, което превръща млякото в полезна за човека храна. Едва преди около 7000 г. някъде в Източна Европа (може би на Балканите), генът за лактазата претърпява мутация, благодарение на която остава включен. Мутиралият ген се разпространява първо на запад, после и на север в Европа. Преди 3000 г. всеки четвърти е можел да пие мляко. Днес 80% от европейците са с мутирал ген. (В Скандинавия -95%, в Китай обаче само 1 %.).

Така възниква симбиотичнанзръзка между двата вида -човек и крава. Те взаимно си осигуряват храна един на друг, което води до гигантското разрастване на тези две популации в днешно време.

Оценете статията
Оценка 3.3 от 4 гласували

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.