Проф. д-р Петър Манолов: Фитотерапията е безвредна и лекува!

Лечението с лечебни растения се развива все повече и се обособява като научна област в медицината. В настояще време фитотерапията има съвсем нов аспект, за което допринесоха новите познания и изследвания. Няма съмнение, че тя все още се намира в процес на развитие, каквато не може да се каже за друга наука. Това се обяснява с обстоятелството, че лечението с билки е широко разпространено и се ползва с доверие сред народа. И това е съвсем понятно: докато химическите средства представляват в отделни моменти сериозна опасност за организма, лечебните растения и съответните билкови препарати остават най-близки до природата и най-близки до храната. По тези съображения, на растителните лечебни средства се отрежда особено място в лечението на редица заболявания.

Относно схващанията за използването на лечебните растения в медицината съществуват противоречиви становища. Така например, в настояще време се приема, че използването на цялото растение за нуждите на практическата медицина в отделни случаи има предимство пред самостоятелното приложение на изолираното активно вещество. Като се игнорира фактът, че много лечебни растения имат не едно активно вещество, а цяла поредица от такива, каквито са флавоноидите на глога и здравеца или гликозидите на дигиталиса, валепотриатите на валерианата, алкалоидите на беладоната; много от веществата, които се означават като баластни, се оказа, че имат значителен дял в действието на съответната дрога. Така например, предполагаше се, че сапонините на дигиталиса като баластни вещества са неактивни и излишни. Днес е изяснено, че те благоприятстват резорбцията на сърдечните гликозиди и поради това са от значение за интегралния им ефект.

Доказано е за много лечебни растения, че специфичният и максимален лечебен ефект може да се постигне само чрез съвкупността на всички активни вещества – т.нар. тотални смеси, които съдържат баластни вещества.

Разбира се, че там, където е достъпно, за предпочитане е употребата на чистата субстанция пред тинктурата или екстракта, с оглед точната дозировка на фитопрепарата. Това предимство, обаче, далеч не компенсира по-доброто действие в някои случаи на сумата от веществата върху болния организъм, каквато предлага една тинктура или екстракт.
За една поредица от лечебни растения, не е установено специфично или основно активно вещество, което да превъзхожда по своя терапевтичен ефект сумата от всички вещества. Пример в това отношение може да бъде изолираната тотална флавоноидна смес от Кратегус моногина, която притежава еднаква фармакологична активност с тази на индивидуалната съставка – хиперозид, и се отличава от последната с по-ниска токсичност. Подобен е случаят и с тоталната кумаринова смес, изолирана от Пеуцеданум аренариум, от Валериана официналис и др. При всички тези случаи пречистената тотална смес от дрогата е единствено с терапевтични възможности.

И все пак, без да отричаме написаното, трябва да добавим, че определени индивидуални съставки, изолирани от лечебни растения, приложени в пречистен вид, имат някои предимства. Това се отнася преди всичко за силно действащите съставки – главно алкалоиди. Достатъчно е да споменем морфина. Това, разбира се, са изключения, имащи значение при особени начини на приложение. За по-голяма част от лечебните растения важи принципът, че е по-рационално да се прилага не отделна активна съставка, а цялата смес, изолирана от дрогата, още повече, че този продукт в крайна сметка е даже икономически по-изгоден.

В настояще време повечето автори считат, че това е един принцип, който отговаря на представите ни за едно действително и научно издържано природолечение и който се налага все повече във фитотерапията.

Съвременната фитотерапия се развива възходящо и е на път да достигне забележителни резултати. В тази връзка заслужават внимание няколко значителни факта:

Изследователска работа, имаща за обект все по-голям брой лечебни растения, може се увенчае с откриването на редица препарати от лечебни растения. Установи се, че отдавна известни растения придобиват нова стойност в резултат на подобни проучвания от модерната фитохимия, фармакология и клиника. Рауфолвията, кокичето, глогът, жълтия мак, валерианата и др. са типични примери в това отношение. На второ място – създадоха се добри и стандартизирани препарати от лечебни растения, които са от голяма полза за практическата медицина.

Днес медицината е буквално затрупана от препаратите на модерната химия. Изключително големите възможности, с които разполага фармацевтичната химия, изправя терапевта пред лавина от все нови и нови модерни синтетични медикаменти. И ако голяма част от тези нови и модерни средства се оказват съвсем необходими при острите заболявания, едва ли има специалисти, които да поемат риска от тяхното приложение при хронични заболявания. Тук може би се намира водоразделът между фармакотерапията и фитотерапията, чиито арсенал от средства са подходящи за продължителен курс за лечение, с минимални странични явления. Ето защо в ежедневната лечебна дейност на терапевта на настоящия етап, не бива да се пренебрегват обикновените растителни средства и фитопрепарати.

Тази съвременна концепция трябва да се възприеме и да се създаде терапевтична школа, която предполага запознаване с основните принципи и същността на лечението с лечебни растения, каквато до този момент не съществува. От само себе си се разбира, че терапевтът трябва да има представа за всяко използвано растение, както за фармакодинамията му, така и за някои основни фармакогностични данни. Лекарят трябва да има най-малкото приблизителна, но доста ясна представа за съдържанието на веществата в растението, начина на действие и възможностите за приложение, а не само да се задоволява да препоръчва и предписва известните готови фитопрепарати или билкови смеси.

Както беше изтъкнато, фитотерапията е предназначена за широката практика. Това намира своето основание, че именно общата практика предлага възможности за лечение на извънредно голям брой хронични заболявания, които се нуждаят от продължително лечение. При това, за терапевта е важно да знае, че при предписването на лечебното средство от растителен произход не означава лечение с по-малка стойност, тъй като се касае за пълноценна терапия. С други думи, при предписването на фитотерапевтична рецепта и препарати, терапевтът трябва да се отнася с най-голямо чувство за отговорност. Фитотерапията изисква обаче от лекаря значителни познания и умение, които трябва да бъдат усвоени така, както всеки метод на лечение. Това умение има свой собствен специфичен характер, който се подчинява на свои собствени правила. Фитотерапията не бива да бъде противопоставяна на синтетичната химия, а тъкмо обратно – те взаимно се допълват и съчетават. Ако постъпваме по този начин и се позоваваме на постиженията на науката, фитотерапията ще постигне онова значение и място в практиката, което тя действително заслужава.

За Lekuva.net – проф. д-р Петър Манолов

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!