Проф. д-р Кирил Димов прекрачи прага на своето столетие. Той е от онези имена, зад които стоят много български изобретения. По професия е инженер-химик, но е защитил докторската си дисертация още през далечната 1944 г. в Прага. Завършва образованието си в Чехия с пълно отличие и му дават възможност да работи като химик в едно от най-добрите предприятия, което си избере. Проф. д-р Димов обаче избира България. И тъй като не му дават да напусне Прага, той си взема платената отпуска с обещанието да се върне. Осигуряват му вагон, в който пътуват само висшите офицери, както и превоз до дома. И само той, единствен знае, че вече няма да се върне в Чехия. Обажда се и го съобщава на началниците си – оставам в България по семейни причини… Ето какво разказва още той в интервю за в. „Доктор“.
– Проф. Димов вие къде защитихте докторската си дисертация? В Чехия или в България?
– Това се случи през 1944 г. в Прага. Там станах доцент, а по-късно и професор. Професурата си защитих пред представители на научно-техническия фронт в една претъпкана зала пред над 300 души.
– Всъщност, ще ви задам малко необичаен въпрос: какъв сте? Инженер или доктор на химическите науки?
– И едното, и другото! По-важното е, че имам много публикации на френски, руски, немски и английски. Реализирани са в СССР, Япония, Индия, Австралия, САЩ, Бразилия и във всички големи капиталистически държави. И, разбира се, и в бившите републики на Русия. Имам сътрудничество с капацитети от всички тях. Важното е, че внедряванията ми са за милиони. Затова казвам, че съм най-големият беден „милионер“. Милионер с хиляди постижения в науката, но без милиони в банкова сметка.
– Обучавали сте студенти?
– Да, през годините имам обучени над 600 аспиранти. Не съм имал проблем нито с финансирането, нито с научните работи. Работили сме заедно с проф. Димитър Димитров, който е един от най-добрите приложници. С най-много внедрявания. Има над 150 авторски изобретения в сферата на здравеопазването. Той е моето откритие. Малко учени има с толкова приложна практика и внедрявания в народната медицина. Участвали сме в конкурси за финансиране на химически предприятия и здравни програми.
– За кое от вашите съвместни изобретения ще разкажете?
– Наше изобретение са антимикотичните чорапи. Служещите в армията страдат от много болести на краката. И тези чорапи ги предпазват от заразите. Произвеждахме тези чорапи и за морския флот. Към тях проявяваха интерес от цяла Европа – Франция, Германия, Белгия. Годишният износ беше за над два милиона за Алжир и четири милиона за нигерийската армия. За пет години изнесохме от тези медицински чорапи за около 30 мл. лв. Падаше се по два долара на чифт. При такава голяма печалба за държавата на нас ни даваха нищожни премии…
– Къде има внедрено ваше общо изобретение?
– В Полиестерния комбинат в Димитровград, строен от японци. Заводът е с автоматизация на целия процес. Залагат се 30 ч. за завършване на процеса, а ние открихме катализатор, по-добър от швейцарския и тридесетте часа ги съкратихме на петнадесет. Предложихме процеса да се отчита не в часове, а в алкохол. И така увеличаваме двойно производителността на инсталацията. Имаме държавна награда за наука аз, проф. Димитров и генерал Николай Василев, главен хирург на българската армия. Благодарение на нас, тримата, се реши един изключително сериозен здравословен проблем на българската армия.
– Продължавате да работите с проф. Димитров?
– На практика – да! Той е първият български внедрител на новости в здравеопазването. „Петнетрокс“ е веществото, с което правим антимикотичните чорапи. Успяхме да създадем и малко предприятие, в което използваме биологично активни влакна, специално за здравеопазването. По-точно – в хирургията. Става въпрос за хирургическите конци. И тук двамата с проф. Димитров постигнахме много добри резултати, които предизвикаха интереса на западната компания „Джонсън енд Джонсън“. Те дойдоха при нас, за да ни молят да им продадем лиценза. Този лиценз страшно ги интересуваше. А ние им демонстрирахме това, което сме постигнали. Главният хирург на армията изважда импланта от джоба си, слага го в човешко тяло и след седмица не се получават никакви рецидиви. Операциите, извършвани с това наше изобретение, винаги са с много добри резултати…
– От тези конци интересуваха ли се медиците от други държави?
– Да, разбира се. Интересуваха се и от Англия, и от Германия. Но искаха да ни изиграят – караха ни да произведем конците и да им ги дадем те да си ги опаковат. По-нататък те щяха да манипулират с тях. Ние не се съгласихме, защото след като се опаковат хирургичните конци, цената им става 10 пъти по-висока и печалбата остава за тях. Произведохме 18 милиона метра, но само за България. За тези конци идваха от „Етиком“, филиал на „Джонсън енд Джонсън“, както и от филиала на „Юниджърси“, които искаха да закупят ноу-хауто за производството, но ние не се продадохме. Започнахме сериозно производство на конците в България, както и имплант, който се използва в козметиката.
– Днес произвеждат ли се конците в България?
– Разбира се, че се произвеждат. Д-р Сердев започна това производство в Сандански, а сега вече и в Ямбол. Хирурзите правят конци от тел, а Сердев заменя телените с полиамиди, които след две години се резорбират. По тази линия в хазната на държавата са влезли 300 милиона лева.
– Да смятам ли, че сте милионер?
– Внедрявал съм за милиони, а са ми дали само 20 хиляди лева, които трябва да разпределя като премии на екипа, с който работя. Аз като ръководител съм получил 2000 лв., а останалите по 200 лв. Двадесет години държавата произвежда и печели от тези конци. И сега продължава производството им. Импланти са произведени някъде за 80 милиона лева. На тях хирурзите могат да им намерят много интересно приложение. Един от учениците ми стана козметичен хирург. Козметичната хирургия използваше метални нишки, които остават в тялото. Влагат се, за да поддържат красива задната част на увяхващи красавици. Този хирург замени металните нишки с полиамиди – биологично активни хирургични конци. По-здрави са, по-леки и за година се резорбират от човешкото тяло. И тялото се възстановява напълно. Този хирург е обявен за най-добрия козметичен хирург в Европа. Д-р Сердев има клиники в Австралия, в Южна Америка и Бразилия. Та и конците, и имплантите и сега продължават да се произвеждат, използването им се разширява. Чрез тях се решават много проблеми в хирургията. И се печели страшно много…
Но от други хора, не от нас, изобретателите!…
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!