Отосклерозата е заболяване, което води до прогресивна загуба на слуха

Отосклерозата е заболяване, което често води до прогресивна загуба на слуха и се характеризира с прекомерно разрастване на оп­ределена костица В средното ухо. Тази костица пречи на нормално­то функциониране на проводните структури в ухото и причинява на­маляване на слуховата сетивност, най-често от проводен тип.

Болестта се предава генетично на децата

Здравейте, каква представлява ш отосклерозата и какви са шансовете ми да се излекувам от това заболяване? Това, което ме притеснява е, че започвам да губя слуха си. В медицинската диагноза лекарят ми е записал отосклероза, но не знам защо тази дума ме плаши. Искам да се консултирам с още един лекар, но не знам дали е правилно. Струва ми се, че така тревогата ми ще изчезне. А сега гълтам лекарства, а нищо в състоянието ми не се променя. Не знам какво ще правя по-нататък.

Йовка Стаменова – Видин

Около 1-2% от възрастното насе­ление страда от отосклероза. 75% от развилите заболяването са жени, като първите симптоми най-често се появяват през пубертета, първа­та бременност, след травма и други ситуации.

Отосклерозата може да предизвика загуба на слуха от различен тип, в за­висимост от засегнатата структура. Най-често това е последната кост от веригата на слуховите костици – стре­ме, което е разположено на входа на вътрешното ухо (в овалния прозорец). Ненормалното разрастване на стре­мето в овалния прозорец води до нама­ляване на провеждането на слуховите вълни към вътрешното ухо. Ето защо отосклерозата обикновено причинява загуба на слуха от проводен тип, т.е. нарушено е провеждането на слуховите вълни. По-рядко отосклерозата може да доведе до загуба на слуха от приемен (сензорен) тип в резултат на увредени сетивни клетки или нервни влакна на вътрешното ухо.

Причините за развитието на отос­клероза не са напълно изяснени, въпреки че изследванията показват тенденция заболяването да се предава в семей­ството и да има наследствен характер. Хората, които имат роднина с отосклероза, са по-предразположени да развият заболяването. Според средностатистическите данни човек, на когото единият му родител страда от отосклероза, има 25% опасност за развитие на болестта. Ако и двамата родители са развили отосклероза, рис­кът се увеличава с 50%. Проучванията показват, че жени от бялата раса на средна възраст са най-изложени на риск.

В последните години се прие теза­та, че съществува връзка между отос­клерозата и хормоналните промени, свързани с бременността. Въпреки че точната причина остава неизяснена, съществуват данни, които свързват вирусните инфекции (например шарка) с развитието на отосклероза.

ВНИМАНИЕ!

Звукова травма в миналото също може да окаже негативно влияние върху слуховия орган и да причини различни дистрофични промени в ухото. Заболяването настъпва незабелязано. Обикновено едно от първите оплаквания е шу­мът в ушите, който болните свързват с трав­ма, преживяване и др, най-често в периода на пубертета и бременността. Шумът вследствие от отосклероза може да бъде мъчителен и да не дава покой на човека. Пациентите го харак­теризират като звънене или свистене в ушите или главата. Подобен род шумове придружават много други заболявания със загуба на слуха и не са строго специфични за отосклерозата.

Освен шума в ушите по-късно болни­те се оплакват от загуба на слуха с бавен прогресивен ход. Първоначално чо­век се оплаква от намаление на слуха на едното, а после и на другото ухо. Много хора с отосклероза забелязват първо, че не чуват звуци с ниски честоти или ше­пот. Освен загубата на слуха, по-рядко болните от отосклероза страдат от световъртеж, загуба на равновесие и други разстройства на вестибуларния апарат.

ЛЕЧЕНИЕТО

Диагнозата трябва да се постави от лекар-специалист по уши, нос, гърло (УНГ), който при прегледа трябва да из­ключи всички останали болести, които могат да причинят подобни симптоми. За целта се провежда отоскопия, която установява нормална тъпанчева мембра­на и дали има признаци за възпаление на средното ухо. В случая важи правилото, че „пациентът нищо не чува и лекарят нищо не вижда“ на отоскопията.

При провеждането на аудиограма се установява загуба на слуха от проводен тип. В заплетените случаи с намаление на слуха от приемен тип може да се на­ложи провеждането на компютърна то­мография (КТ). В тежките случаи често операцията е най-добрият и единствен вариант пред човека да възвърне слуха си. Най-често извършваната оператив­на намеса носи името стапедектомия, при която се заобикаля стремето с помощта на изкуствени протези.

ТОВА Е ВАЖНО!

Преди извършване на операцията е важно да обсъдите с вашия лекар рисковете и възможни те усложнения в резултат на тази процедура. В много редки случаи хирургичната намеса може да влоши допълнително слуха. В леките и непрогресиращи случаи операцията може да бъде избегната. С помощта на правилно подбрания слухов апарат слухът на пациента може да се подобри достатъчно. Затова преди всичко е необходимо да се постави точната диагноза и след това да се избере подходящото за па­циента лечение.

Отговор на д-р Димитрина Костова

Материалът е от в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!