Всичко, което трябва да знаем за обмяната на веществата

Кислородът, водата и храни­телните вещества – белтъ­чини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и микро­елементи – са субстанциите, благодарение на които живе­ем. Чрез биохимични реакции те се включват в кръвообра­щението ни. При дишането например ние поемаме кисло­род и издишваме въглероден двуокис. Храносмилателната ни система превръща храната в изграждащ елемент, който достига всяка клетка. Храни­телните вещества изгарят, за да ни предадат своята енергия. При тези процеси се получават отпадни продукти, които през кръвообращението и белите дробове или други органи се отделят от тялото.

• Когато обмяната на веществата е нарушена

Невинаги комплексните функ­ции на организма протичат без проблеми. Могат да се появят наследствени смуще­ния, например в ензимния или хормоналния баланс. Възмож­ните последствия са диабет, подагра, деменция и депресия. Може да се увеличи рискът от инфаркт и инсулт. Най-голяма роля за здравето играе обмя­ната на мазнините, захарта и въглехидратите.

• Невинаги прекаляването със захар води до диабет

Диабет тип 2 е най-честото за­боляване вследствие на нару­шена обмяна на веществата. Не всички обаче сме изложени на еднакъв риск. Един от факто­рите е повишената продукция на захар в черния дроб, една на­рушена функция на обмяната. При изследвания се установя­ва, че един определен протеин (liver-FABP) направлява този процес. Изследваните лица реагират според генетичната си предразположеност – при поемане на мазнини някои от тях имат повишена продукция на захар, други не. Тези с повишена захар впоследствие напълняват, разбира се. Въпреки повишеното тегло обаче те не са изложени на по-голям риск от диабет. Очевидно гените им ги предпазват. В тази гене­тична наследственост учените виждат причината една тре­та от пълните хора да остават здрави. Другите са изложени на по-голям риск от диабет.

• Намаляването на теглото ще запа­зи ума ни бистър

Нашата обмяна на веществата е закодирана в гените ни. Те определят дали ще останем с бистър ум до дълбока старост, или ще започнем да западаме рано. Но тук вече можем да повлияем на обмяната – като свалим килограми. Възмож­ни последици – при начална деменция можем да подобрим паметта си с 25%. В този ранен стадий помага и приемането на ненаситени мастни киселини, които се съдържат в рибите. Това е и доказателство, че деменцията може да се дължи и на погрешен начин на хра­нене.

• Заболяванията на сърцето могат да предизвикат депресия

Дълго време се приемаше, че душевните страдания увреж­дат сърцето. Днес знаем, че хор­монът на щастието серотонин действа не само в мозъка, но и при кръвните телца и при отделящите инсулин клетки на панкреаса. Затова специа­листите са на мнение, че висо­кият холестерол и нарушената продукция на инсулин може да са не следствие, а причина за депресия. Когато е нару­шена обмяната на мазнини и захари, т.е. черният дроб и панкреасът не работят нормал­но, това може да се отрази на преработката на серотонина в мозъка. Тази теза се подкрепя от наблюденията, че сърдечно-болните по-често страдат от депресия. При едно изследване на 30 374 двойки близнаци се установило, че при сърдечни проблеми в първата година след раждането предразполо­жението към тежки депресии е три пъти по-високо.

• Обмяната на веществата е толкова индивиду­ална, колкото и външният ни вид

За здравите хора е интересно да знаят как е програмирана тяхната обмяна и преди всич­ко какво могат да ядат и какво да избягват, за да са стройни и във форма. Почти всеки знае какво означава здравословно хранене – малко мазнини и захар, повече плодове и зе­ленчуци, от време на време риба. Но защо едни си хапват добре и са слаби, а други още на 40 са със запушени арте­рии въпреки здравословната храна? Защото обмяната на веществата е строго инди­видуална. Всъщност специ­алистите по нутригеномика (науката за влиянието на хра­ната върху гените) смятат, че няма общи правила за това, какво е полезно и какво ни разболява. Ключът е в наслед­ствеността. Приблизително една трета от общо около 23 000-те ни гени е свързана с обмяната на веществата. Правилното хранене може да постигне повече от лекар­ствата в много случаи. Из­следвания при сърдечноболни показват, че опасността от смъртен изход за пет години след инфаркт намалява с 30 до 50% при адекватно хранене. Например по-малко наситени мастни киселини от месо и масло, отказ от маргарин и олио за фритюрници, които съдържат особено опасните трансмастни киселини.

• Бъдещето е на специалистите по хранене

Ще мине още доста време, докато можем въз основа на генен тест да разберем какво можем и какво не можем да ядем, за да останем по-дълго здрави. Затова експертите пре­дупреждават да не се доверя­ваме все още на „специалисти“, които вече предлагат подобни тестове. Науката не е стигнала дотам за съжаление. Още не е изяснена ролята на доста от гените. Когато това стане, тогава хората ще мо­гат да разберат каква тряб­ва да бъде персоналната им диета.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!