Търсенето на причините за заболяването е като търсенето на прословутата игла в копа сено. Възможностите са безброй и всеки месец възниква нова теория.
Например шведско проучване предполага, че жените, изложени на високи нива на полени през последния триместър от бременността, е по-вероятно да родят деца с астма, може би поради антителата, които майката произвежда в отговор на полените. Възможно е те да преминат в зародиша и да го предразположат към алергии и астма.
Според друго проучване, свързано с двата горни млечни зъба, които дават добра представа за храненето на плода в утробата, се оказва, че бебета, които не са получавали достатъчни количества желязо и селен, могат да имат повишен риск от хрипове при дишане и вероятност да развият астма по-късно.
С напредването на познанията ни по отношение на генетичната обусловеност на заболяването учените са успели да изолират определени гени, свързвани с астмата, като досега са направени около 300 връзки.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!