Как се приготвят лечебните билки?

Правенето на билкови препарати в домашни условия е не само лесно, но и удовлетворяващо. За да имате гарантиран успех, следвайте инструкциите по-долу.

Запарките, отварите, тинктурите и сиропите са предназначени за пиене, докато маслените настойки, компресите и лапите са за външно приложение. Някои активни съставки в билките бързо се разтварят във вода, докато други изискват по-силни процеси на екстракция, включващи спирт.

Запарки

Запарката, наричана още инфузия, представлява билков чай, който се прави, като се сипва вряла вода върху пресни или сушени билки. Когато използвате чаено пликче, всъщност правите запарка.

Това е подходящ метод за направа на лек от по-крехките и фини части на растението, каквито са венчелистчетата и листата, и е идеален начин за извличане на водоразтворимите компоненти от растението. Често се използва за по-ароматните билки, които съдържат етерични масла (като мента, резене и лайка).

В предварително затоплена стъклена или порцеланова чаша или каничка сипете препоръчаното количество оронени сухи (например лайка) или ситно нарязани пресни билки.

Залейте ги с около 200 мл вряла вода и разбъркайте. Похлупете съда, за да предотвратите изпарението на етеричните масла. Оставете сместа да престои така 10-15 минути.

Преди употреба отново разбъркайте и прецедете.

Приложение – Пийте по 1 чаша чай 3 пъти дневно в продължение на няколко седмици при хронични (продължителни) заболявания или до 6 чаши на ден за по-кратък период от врме при по-остри състояния.

Съхранение – Не е желателно запарките да се съхраняват дълго време, затова е препоръчително всеки ден да си приготвяте прясна партида.

Отвари

Отварата представлява билков чай, направен чрез варене на билката във вода. Този метод е подходящ за по-твърдите части на растението – например кора, корен, стъбла и семена – и се използва за извличане на възможно най-голямо количество водоразтворими активни съставки.

Стрийте на едро необходимото количество сушени билки (например сушени корени от глухарче). Сипете ги в подходящ съд, залейте с 500 мл студена (не топла!) вода и разбъркайте. Похлупете и сложете сместа да заври на тих огън, след което я оставете да ври 10-15 минути (без да отстранявате капака) на още по-ниска температура.

Преди употреба разбъркайте отново и прецедете.

Приложение – Пийте по 1 чаша чай 3 пъти дневно в продължение на няколко седмици при хронични (продължителни) заболявания или до 6 чаши на ден за по-кратък период от време при по-остри състояния.

Съхранение – Отварите могат да се съхраняват до максимум 3 дни в хладилник. Ако разполагате с време, най-добре е да приготвяте пресни партиди всеки път.

Китайски отвари

Отварите са почитани от китайските лечители не само заради терапевтичното им действие, но и заради многостранните приложения. Те позволяват на лечителя да направи лекарство, което отговаря на нуждите на пациента, както и да адаптира терапията в зависимост от промяната в състоянието на пациента, дължаща се на реакцията му към препарата.

Китайските лечители и аптекари разговаряте пациента и определят подходящите лекове, които да бъдат включени в рецептата – броят на билковите съставки (и дозите им) често е по-голям от броя и дозите, използвани в западното билколечение.

Всяка дневна доза билки се предоставя в отделни пликове и пациентът прави отварата в домашни условия. Необходимото количество вода, времето за варене и количеството и честотата на приема обикновено варират.

По традиция за приготвянето на китайски отвари се използват керамични чайници с капак, защото когато билките са в контакт с метали като желязо, алуминий и мед, са възможни химични реакции.

Тинктури

Много от активните съставки в лековитите билки бързо се разтварят в спирт, който е и ефикасен консервант. Професионалните лечители използват течни билкови препарати на спиртна основа, когато предписват или изпълняват индивидуални билкови рецепти. В медицинската практика течните билкови екстракти се приготвят, като се използва спирт за фармацевтични нужди (етилов алкохол). Обикновено 1 част от билката се извлича в 1 или 2 части спирт. По-ниско концентрирани тинктури се правят от билки с по-силен вкус (като джинджифил или кайенски пипер) или такива, които е по-безопасно да се приемат в много ниски дози (като горчив пелин).

В нашата рецепта е използвана водка вместо етилов алкохол в стандартно съотношение: 1 част билки към 4 части водка. Не забравяйте, че макар домашно приготвените лекове да не са толкова силни, колкото професионално направените от лечител, те все пак са силни лекарства и съдържат спирт. Винаги съхранявайте тинктурите на място, недостъпно за деца; спазвайте стриктно указанията за дозиране и не приемайте тинктури в случаите, когато консумацията на алкохол е противопоказна.

Билкови тинктури могат да се приготвят от почти всяко растение и почти всички негови части, с изключение на билките, съдържащи слузни вещества (като корена на лечебната ружа и кората на хлъзгавия бряст), които се извличат най-добре в студена вода. Използват се два различни метода за направата на тинктури от сухи и дървесни билки или от по-крехки, пресни билки.

Тинктура от пресни билки

С кухненска везна отмерете 40 г пресни билки (например мащерка). Измийте ги добре. Нарежете ги на ситно и ги направете на каша с пасатор (като добавите малко вода). Ако не разполагате с пасатор, нарежете билките възможно най-ситно.

Към кашата добавете 160 мл водка и отново пасирайте. Прехвърлете сместа в стъклен буркан с капачка на винт. Затворете добре и разклатете енергично.

Съхранявайте съда на хладно и тъмно място в продължение на 10-14 дни, като го разклащате 1-2 пъти дневно. След това прецедете сместа през фин тензух.

Изстискайте добре кашата, останала в тензуха. Сипете сместа в тъмна стъклена бутилка, затворете добре и надпишете с името на билката и датата, на която е направена тинктурата. Получават се около 200 мл.

Приложение – С помощта на капкомер отмерете необходимата доза, разтворете я в 60 мл вода и я изпийте (обикновено се взема 3 пъти дневно).

Съхранение – Дръжте в хладилник в продължение на 6-12 месеца. Мястото, където се съхранява тинктурата, трябва да е недостъпно за деца.

Тинктура от сушени билки

Вземете 40 г сушени билки. Стрийте ги, за да се получи по-голяма покривна площ – така течността прониква по-лесно. Сложете билките в голям стъклен буркан с подходящ капак и залейте със 160 мл водка. Течността трябва да покрие изцяло билките. Поставете съда на топло място за 10-14 дни, като го разклащате 1 -2 пъти дневно.

Прецедете сместа през фин тензух. Изстискайте добре билките, останали в тензуха.

Прехвърлете тинктурата в тъмна стъклена бутилка. Затворете добре и надпишете името на билката и датата, на която е направен препаратът. Рецептата е за около 200 мл.

Приложение – С помощта на капкомер отмерете необходимата доза, разтворете я в 60 мл вода и изпийте (обикновено се взема 3 три пъти дневно).

Съхранение – Тинктурата се държи в хладилник в продължение на 6-1 2 месеца. Мястото, където я съхранявате, трябва да е недостъпно за деца.

Билкови кремове

Те помагат за облекчаване на кожни сърбежи, изгаряния и раздразнения; отпускат напрегнати мускули; подпомагат заздравяването на рани и лекуването на инфекции.

За да направите сами лечебен билков крем, ви е необходим обикновен, неароматизиран крем с витамин Е, който да не е мазен. Добавете известно количество билкова тинктура в съотношение 1 част тинктура към 10 части крем или етерично масло (от 1 до 2 процента от грамажа на крема). Разбъркайте до получаването на хомогенна смес. (Някои етерични масла не са подходящи за локална, външна употреба. Ако не сте сигурни, потърсете съвет.)

Домашно приготвените билкови кремове не са трайни, затова направете толкова, колкото ви е необходимо и го използвайте бързо. За да удължите трайността, добавете няколко капки етерично масло от лавандула или съдържанието на няколко капсули витамин Е.

Сиропи

Сиропите се използват предимно за облекчаване на кашлица и възпалено гърло, тъй като гъстата сладка течност действа успокояващо. Най-често включваните билки са лечебна ружа, гол сладник, мащерка и обикновен пчелник. Въпреки че сиропите могат да се направят, като се използва запарка или отвара, в настоящата рецепта се употребява тинктура, за да се получи препарат с по-силно лечебно действие.

Сироп против кашлица

Разбъркайте 100 г захар (или мед) с 50 мл вода в малък огнеупорен съд, на слаб огън, докато захарта се разтвори, а сместа леко се сгъсти. Отстранете от котлона и оставете да изстине. Добавете 50 мл от съответната тинктура и разбъркайте.

Прехвърлете сиропа в тъмна стъклена бутилка и затворете с коркова тапа. Получават се около 200 мл сироп.

Приложение – Съответната доза се приема с лъжица, без допълнително разреждане.

Съхранение – Държи се в хладилник максимум 3 месеца. Захарта може да кристализира заради ниската температура, но сиропът отново ще се втечни, ако бутилката се постави в съд с топла вода за няколко минути.

ВНИМАНИЕ!

• Понякога при съхраняването на сиропи настъпва ферментация, затова е най-добре да приготвяте малки количества и да ги използвате сравнително бързо. Сиропите се държат в бутилки с коркови тапи, за да не се пръсне съдът, ако настъпи ферментация.

Компреси

Компресът се прави с кърпа, потопена в запарка (или разредена тинктура) и приложена върху кожата. Използва се за облекчаване на главоболие и болка, дезинфекциране на рани и успокояване на уморени очи. Всеки път се приготвя пресен разтвор.

Направете силна запарка от сушени билки (например лавандулов цвят), като сложите 2-3 чаени лъжички сушени билки в 250 мл вода.

Похлупете и оставете да престои 10-15 минути. Отстранете капака, за да изстине запарката до температура, приятна за кожата. Потопете в течността кърпа, след което изстискайте.

Приложение – Сложете върху засегнатото място. Когато компресът изсъхне, го накиснете отново и поставете върху участъка.

Лапи

Лапата представлява локално нанасяне на определена прясна билка. Най-често се употребява за възстановяване на претоварени или наранени мускули и кости (разтежения, навяхвания и фрактури) или за изтегляне на гнойта от кожата (например при отстраняване на тресчица, попаднала в кожата, или за по-бързо узряване на циреи).

Нарежете на ситно достатъчно количество пресни билки (например живовляк). Пасирайте с помощта на пасатор (при нужда сложете малко вода). Трябва да се получи смес, подобна на каша.

Поставете я върху парче сгъната марля. С помощта на шпатула или обратната страна на лъжица я разстелете на тънък пласт върху площ, достатъчна да покрие засегнатия участък.

Преди да приложите лапата, намажете мястото с бебешко олио, за да предотвратите залепването на сместа към кожата. Закрепете с помощта на опаковъчно фолио. За по-голяма стабилност използвайте бинт.

Приложение – Лапата се подменя на всеки два часа или ако е възможно, се оставя за една нощ.

Маслени настойки

Мастноразтворимите съставки се извличат чрез накисване на билката в маслен разтвор в продължение на няколко часа или дни. Получената настойка има външно приложение или се използва за направата на кремове. Лечебните маслени настойки са подобни на кулинарните (макар и доста по-силни от тях), но значително се различават от етеричните масла, използвани в ароматерапията, които се извличат от растенията чрез дестилация.

Студени маслени настойки

Процесът на студено накисване се използва за крехките и по-фини части на растенията като цветчета, венчелистчета и листа. Едни от най-популярните студени маслени настойки са от цветове на невен (за екземи и други кожни проблеми), цветове от жълт кантарион (за облекчаване на нервни болки), цветове от лавандула или листа от розмарин (и двете помагат за облекчаване на болки в мускулите).

Наредете в буркан с широк отвор пресни или сушени билки, като се остави около 1 см разстояние до ръба на съда. Залейте с олио за готвене (или зехтин), така че да се покрият 5 мм от дъното на буркана. Разбъркайте внимателно.

Върху отвора поставете парче тензух. Затворете добре и разклатете енергично. Поставете съда на топло и слънчево място за 3-10 дни. Разклащайте няколко пъти дневно.

Прецедете маслото в чист буркан през фин тензух. Изстискайте остатъка от билките. Ако все пак в маслото попаднат частици, оставете съда за 2 дни, за да се утаят.

Внимателно прехвърлете маслото в тъмна стъклена бутилка, като утайката трябва да остане на дъното на буркана. Затворете добре и поставете етикет с името на билката и датата, на която е направена настойката.

Приложение – Използва се за локално външно лечение или като добавка за направата на крем.

Съхранение – Държи се на хладно и тъмно място, максимум до 6 месеца, но при първи признаци на гранясване или ферментация трябва да се изхвърли.

Горещи маслени настойки

Те се правят от дървесни или твърди растителни части, както и от растения със „загряващи“ характеристики. Популярни примери за горещи маслени нас тойки са направените с кайенски или черен пипер и джинджифил. И трите билки се използват за загряване на схванати, болезнени мускули и стави.

За сушени билки се използва съотношението 1 част билки към 3 части олио. За пресни пропорцията е 1 част билки към 1,5 части олио.

Нарежете или настържете билката на едро. Поставете ги в огнеупорен съд и добавете нужното количество олио, като разбъркате. Похлупете и сложете съда в по-широка тенджера, пълна до половината с вода. Варете на бавен огън 2,5-3 часа. Олиото не бива да завира.

Оставете сместа да изстине, прецедете я и я налейте в чист буркан. Изстискайте остатъка от билките. Внимателно сипете маслото в тъмна стъклена бутилка. Затворете и поставете етикет с името на билката и датата, на която е направена настойката.

Приложение – Употребява се за локално външно лечение или като добавка за направата на крем. Да не се използва масло от люти растения върху възпалена или чувствителна кожа. Да се пази от попадане в очите!

Съхранение – Държи се на хладно и тъмно място, максимум до 6 месеца, но при първи признаци на гранясване или ферментация трябва да се изхвърли.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!