Арника планинска

Arnica montana Asteraceae (сем. Сложноцветни)

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Цветовете

Отглеждане

Планинската арника е устойчиво многогодишно растение, което образува приосновна розетка с ароматни листа. От късна пролет до късно лято тя фор-мира цъфтящи стъбла с височина до 60 см, като всяко носи по 1-3 златисто-жълти цвята, подобни на маргаритки. Сортове и видове

Повечето сортове произхождат от планинските области на Европа. Планинската арника не бива да се бърка с декоративното многогодишно растение ориенталски дороникум (Doronicum orientale), което е подобно на външен вид.

Характерна е за северната част на Иберийския полуостров и се среща чак до северните части на Скандинавия; естественото й местообитание са неплодородни ливади на височина около 3000 м. Планинската арника става все по-рядък вид поради прекаления интерес към нея и заради разчистването на терените за земеделски земи. Затова в много райони е защитена.

Американският вид A. chamissonis има подобни свойства и понякога замества планинската арника в билколечението.

Местоположение – Арниката се нуждае от хладен климат и слънце и предпочита леко кисела до леко алкална, дренирана почва. В районите с влажна зима я засейте в повдигнати лехи, за да предотвратите развитието на гъбни заболявания.

Размножаване – Можете да отгледате растението от семена, но то ще се нуждае от период на влага и студ. На местата със студена зима засейте семената навън през есента. В районите с мека зима ги стратифицирайте, като ги смесите с мал-ко влажен вермикулит или стерилен пясък. Сложете ги в найлонов плик и го оставете в хладилника за 12 седмици преди сеитбата (вж. също Ехинацея). Размножете зрелите растения чрез разделяне на корените през пролетта.

Грижи – Арниката се развива бавно и не понася близостта на други растения. Мулчирайте я и почиствайте плевелите редовно.

Болести и вредители – Във влажните зими може да се появи гъбно гниене.

Събиране и съхранение – Събирайте цветовете, когато са се отворили изцяло и ги сушете.

Употреба в медицината

Arnica montana, A. chamissonis. Използвани части: цветовете. Те притежават значителни противовъзпалителни и умерени аналгетични свойства. Прилагат се локално под формата на масла, мазила и кремове при охлузвания, навяхвания и изкълчвания, като ускоряват заздравяването и намаляват дискомфорта от болката и отока. Болкоуспокояващите свойства на билката я правят подходящо локално средство при болки в мускулите и ревматични проблеми. Планинската арника се приема вътрешно като хомеопатично средство в много разреден разтвор. Има положителен емоционален ефект при травми и шок.

В някои страни се смята за опасно растение. Не използвайте разтвори от арника вътрешно, освен ако не е част от хомеопатичен препарат и имайте предвид, че не се препоръчва при бременност или кърмене.

Любопитно:

Съществуват около 30 вида арника и всички са многого¬дишни; разпространяват се чрез коренища и имат пъстри, златисти цветове. Растението отдавна се използва в различни хомеопатични средства, в мехлеми и кремове за облекчаване на навяхвания и натъртвания и при мускулни болки.

Наименованието „арника” се свързва с гръцката дума „арника” – „агнешка кожа”, вероятно поради мекотата на листата.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!