Ирис

Iris spp. Iridaceae (сем. Перуникови)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Перуника

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Ризоми

Отглеждане

За индустриално производство на пудра от ирисови ризоми има два вида: Iris „Florentina“ (syn. I. xgermanica „Florenti- па“), отглеждан от векове край Флоренция, Италия, и далматински ирис (I. pallida subsp. pallida syn. I. pallida var. dalmatica, I. pallida „Dalmatica“), произхождащ от Югозападна Хърватия. Ранноцъфтящият „Florentina“ е високо растение с бели цветове и сладък аромат, а далматинският цъфти в бледолилаво и е с деликатен мирис на грозде. И двата вида стигат до 60-120 см и са устойчиви многогодишни растения, подходящи за цветни бордюри и градини.

Доста по-различен вид е I. versicolor, ценен в медицината. Развива се добре в мочурливи почви и произхожда от Северна Америка. Отглежда се като декоративно растение в градински езера, стига до 60-90 см на височина и има лилави или синьо-лилави цветове с контрастни бели жилки.

Сортове и видове:

Iris pallida има две разноцветни форми, които са декоративни дори когато не са в цъфтеж. ,,Variegata“ е с бели раирани листа, a „Argentea Variegata“ е с жълти ивици. I. versicolor има форма, наречена „Kermesina“, която ражда червено-лилави цветове.

Местоположение – Флорентинските и далматинските ириси се нуждаят от слънце и добре дренирана почва. I. versicolor предпочита богата, влажна до мокра почва или плитки води.

Размножаване – Разделяйте ризомите през лятото, след цъфтеж. Всеки участък трябва да има поне по един лист. Отрежете листата до 15 см и засадете ризомите хоризонтално, така че само долната половина да остане под повърхността на почвата.

Грижи – Контролирайте плевелите и отстранявайте стъблата с прецъфтелите цветове.

Болести и вредители – Ако растенията се засенчват или са засадени прекалено нагъсто, се появява кореново гниене. Флорентинските и далматинските ириси страдат от гъбни болести и се нападат от охлюви, когато се отглеждат в недобре дренирана почва.

Събиране и съхранение – Изваждайте ризомите през късното лято, почиствайте ги и ги изсушавайте. Дръжте корените за добиването на пудра 2 години, за да стане по-интензивен ароматът на виолетки.

Употреба в медицината

Iris versicolor. Използвани части: ризомите. Растението от векове се употребява за лечение от северноамериканските индианци. Сега се прилага главно при кожни проблеми като акне и екзема. В билколечението тези състояния се смятат за резултат от натрупването на токсини в организма, а този вид ирис стимулира черния дроб, червата и лимфната система да се освободят от отпадните вещества още по-ефикасно. Билката често се прилага в комбинация с други прочистващи растения като къдрав лапад и репей. За безопасната и правилна употреба на ириса се консултирайте с лекар или със специалист билкар. Не се препоръчва при бременност или кърмене, освен ако не е указано друго от медицинско лице.

Употреба в дома

Сивата пудра с аромат на виолетки се извлича от корените на флорентинските и далматинските ириси. Но се използва не толкова заради аромата, колкото заради фиксиращите й качества – тя забавя изпаряването на етеричните масла и удължава живота на парфюмите и потпурите. Поръсете пудрата по краищата на килимите или под тях, за да отблъснете молците (помнете, че тя не ги убива).

Внимание! Всички части на ирисите, включително и ризомите, са токсични при поглъщане. При някои хора те причиняват също кожни раздразнения и алергични реакции.

Любопитно:

Изящните ириси включват един вид с медицински свойства и няколко образуващи ризоми, които се сушат и смилат за получаването на пудра с приложения в парфюмерията, билколечението, за овкусяването на джин и дъвка.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!