30% от възрастното население и 8% от децата в Европа са засегнати от различни хранителни алергии. Тези цифри изглеждат малки, но проблемът е от изключително значение, тъй като някои алергични пристъпи могат да завършат с фатален край.
Защо хранителните алергии са все по-чести?
Днешният начин на живот промени и храната, която достига до чинията. Консумираме продукти, към които човешкият организъм в миналото не е бил пригоден. Някои от тях могат да предизвикат алергия. Сусамът например, използван доста малко преди няколко десетилетия, днес е в основата на над 4% от алергичните реакции.
Нови алергии се появяват и поради трансформацията, която претърпяват хранителните продукти, а също и в резултат на добавянето на различни подобрители. Говори се все повече за маскирани алергии, тъй като не може да се определи към каква съставка на храната е алергичната реакция. Производителите на хранителни продукти са длъжни да изреждат в етикета всички съдържащи се вещества, но невинаги го правят.
Друга причина за зачестяващите алергии от храни е отказът на много майки да кърмят децата си. Майчиното мляко съдържа алергени, но и антитела, които позволяват изграждането на имунологична бариера у бебето. Когато то е хранено от най-ранната си възраст с разнообразна храна, рисковете от екзема се увеличават.
Според друга теория съвременното общество се стреми към все по-стриктна хигиена, която пък води до отслабване на имунната система, тъй като тя има по-малко врагове за унищожаване.
Какъв е механизмът на хранителните алергии?
Контактът на алергена с имунната система предизвиква отделяне на специфични имуноглобулини. Посредством кръвообращението те се фиксират върху кожата и лигавиците, където има клетки, съдържащи хистамин. Условията за алергична реакция са налице, но при този първи контакт няма видими симптоми.
При втори контакт със същия алерген организмът ще реагира с класическа алергична реакция, чиято сила зависи от индивидуалния случай. Най-важната задача е да се установи кой е алергенът. Най-често виновни са протеините, съдържащи се във фъстъците, но също така в яйцата, кравето мляко, соята, орехите, ракообразните морски животни.
В днешно време най-голям проблем представляват алергените, скрити под формата на подобрители и други добавки към готовите храни. Те се съдържат в много малко количество, така че не се нарушават установените нормативи, но пък и в малка доза при продължителна консумация могат да доведат до сензибилизиране, тоест до алергична реакция. Кръстосаните алергии са предизвикани от алергени, които никога преди това не са водели до алергична реакция в конкретния организъм. Хистаминът обаче реагира на вещества, които са подобни на тези, които вече са били в основата на хранителна алергия. Например, ако човек има алергия от фъстъци, трябва да внимава и с консумацията на соя – в 10% от случаите тя също води до алергична реакция. Организмът реагира на алергените по различни начини, включително с алергичен шок или тежък пристъп на астма. В тези два случая има опасност за живота на пациента. За щастие, това се случва сравнително рядко, въпреки че в Европа случаите на алергичен шок са се увеличили пет пъти за последните 15 години – най-много в скандинавските страни и Великобритания.
Обикновено алергични реакции се изразяват със симптомите на гастрита /повръщане, стомашно разстройство, колики/, под формата на екзема или просто със сърбеж и обрив. При децата алергията се изразява най-често с екзема, наречена също атопичен дерматит.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!