Ето как се лекуват руските олигарси!

Предлагаме ви да прочетете любопитната изповед на една лекарка-ординатор, попаднала в странно лечебно заведение, където се лекуват олигарсите на Русия. Без да съобщава името си, вероятно от съображения за безопасност, медичката споделя това, на което е била свидетел и до голяма степен – участник.

„Скъпи колеги – се казва в изповедта на младата медичка, – искам да споделя с вас епизод от моя стаж в една от най-големите частни медицински клиники в Москва. Това, което преживях там, никога няма да го забравя. Преди три години защитих дисциплината „ординатор-терапевт“ в една от московските клиники. И естествено, като всеки ординатор силно се нуждаех от допълнителна работа. След шест месеца на безплодно търсене на работа практически се бях отчаяла вече и ми стана ясно, че лекар без лиценз, без сертификат може да разчита само „на повикване“ в някоя фармацевтична компания. И тогава се случи чудо. Моята сестра чрез познати ме настани в много интересно заведение със странно, неруско, въобще непонятно наименование. Няма да го съобщя, защото клиниката съществува и досега. Тя се намира в центъра на Москва, в голяма богата старинна къща. От вътрешния интериор на медицинско помещение наподобява само манипулационната, всички останали стаи приличат на уютните фоайета в скъпите хотели. Дизайнът е изработван от най-известните в света дизайнери, картините на стените са рисувани от модерни художници. На рецепцията в блестящи саксии растат истински орхидеи, подът е покрит с модерен скъп паркет. В манипулационната е поставено специално оборудвано легло за 20 хиляди евро. Цената е точно толкова, знам, защото участвах в процедурата по покупката му. Персоналът се разхожда в костюми немско производство – изключително и изцяло бели, никакви сини якички, никакви розови джобчета и т.н. Като цяло болница – супер!…

Директорката на суперболницата е със съмнително медицинско образование.

„Веднага ме взеха на длъжност… – продължава младата лекарка, – въпреки че каква длъжност може да има девойка-ординатор, току-що завършила медицина, все още без диплома. Затова ме назначиха за помощник на директорката за всичко. Сега е редно да опиша, да се опитам да пресъздам профила на директорката на този скъпарски медицински център. Тя е млада, миловидна дама, която се мисли за благородник от най-висша класа. Има обаче странно медицинско образование за директор на център с терапевтичен лиценз. По специалност е челюстно-лицев хирург, но никога не е практикувала тази специалност. С какво ли не се е занимавала през живота си – и мезотерапия, и стволови клетки на лицето и къде ли още не. И изведнъж дамата решава да открие център за хора с такива печалби и приходи. Малко време ми трябваше да преценя, че интелектът й е толкова, колкото и измислената й професия.

А сега ще разкажа и за пациентите. Те пристигаха кой с ламборджини, кой с джип и с ескорт от охрана. Имаше и такива, които като пристигаха, на медицинския персонал не се разрешаваше да излизат от докторската стая, та да не вземат да ги видят и разпознаят. Рекламата на центъра, придружена с интервю с неподражаемата директорка, течеше в руските издания „Харпес базар“ и „Вог“. Въобще всичко на пръв поглед беше много обещаващо.

Основното направление на центъра е размотаване на богати пациенти с огромни пари. Веднага бързам да кажа следното – продължава младата лекарка. – Проучвайки пазарните предложения, аз разбрах, че с точно такава дейност в Москва се занимават още 3-4 „медицински“ центрове. Нашият център беше сключил договор с някаква европейска лаборатория, където със самолет изпращахме кръвта, урината и част от фекалиите на нашите богаташи. Там им извършваха изследванията и правеха анализите. Тези анализи бяха обединявани в някакви купчини-програми, всяка от които струваше на пациента от 300 до 1000 евро. Така или иначе, все пак техните изпражнения летяха на регулярни рейсове до Европа, за което трябваше естествено да се плаща. Резултатите от анализите се връщаха във вид на красиви графики и заключения с препоръки на английски език. В моите задължения влизаше да ги превеждам на руски и да ги оформям красиво. Но аз, както са ме учили в института, първите резултати преведох почти дословно. Дадох ги за проверка на директорката и тя ми ги върна, зачертавайки половината текст. И, което е направо отвратително, тя запълни тази половина с невярна, несъществуваща информация. Аз се учудих и дори се възмутих: „Как така? Защо зачеркнахте това, че човекът има трансаминаза, повишена цели пет пъти? Ами ако се окаже, че има хепатит?“ На което моята шефка отговаряше: „Защо се притесняваш толкова? По-добре да напишем, че този пациент има дисбактериоза и да му назначим хидроколонотерапия, това сега е модерно“.

Имаше няколко запомнящи се случаи, когато европейските колеги закъсняваха и не изпращаха резултатите в нужния срок. Тогава на персонала му се налагаше да си ги измисля, да, точно така – да ги измисля…

Всички болни лекувахме еднакво с озон – по 100 евро системата.

Лечебните схеми в нашия център за всички болни са еднакви – продължава разказа си терапевтката, – за всички случаи на нозология и на хепатити, и на язви, и на пневмонии, и на исхемичната болест на сърцето и хипертония, въобще за всичко ние прилагахме озонотерапия. Една система струва 100 евро, и то при положение, че говорим за даването на мексидол и витаминчета. И неизвестно защо абсолютно на всички поставяхме човешки имуноглобулин в пъпа. На всяка крачка, във всяка статия и всяко изявление моята шефка подчертаваше, едва ли не го изкрещяваше, че тя била кандидат на медицинските науки. Веднъж съвсем случайно открих в компютъра кандидатската дисертация, 100% писана не от нея.

„Усъвършенстване работата на клинико-експертните комисии в районните и областните болници“ – защитата й беше в някаква там санитарно-хигиенна катедра. Ясно е, че лекуването на пневмония не се учи в тази катедра.

Освен нея в терапевтичния център за олигарси работят още двама лекари – гинеколог-онколог и детски гастроентеролог. Накратко, единственият терапевт бях аз, нищо че още нямах сертификат. И когато се страхувах за някого от болните, че може да умре, шефката ми казваше: „Но какво толкова, у нас олигарсите са много, ако двама вземат че умрат – нищо страшно няма да стане!“

Превод от руски: в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!