Всяка трета жена по света страдат от неволно изпускане на урина – медицински проблем, който погрешно се смята за неизбежен с напредването на възрастта. Инконтиненцията е симптом, зад който се крие определено патологично състояние.

Кои са факторите, които благоприятстват инконтиненцията?

Най-честият рисков фактор е раждането. В някои европейски страни се препоръчва жените да предприемат рехабилитация на перинеума в първите седмици, след като са родили. Става дума за комплекс от специфични упражнения, укрепващи мускулите на малкия таз.

При младите жени интензивното практикуване на спорт като бягането например също може да доведе до инконтиненция.

Рисковете се увеличават при свръхтегло, както и в периода на менопаузата поради спада в хормоналната секреция.

Ефикасна ли е техниката „Стоп на пишкането“?

Тя се състои в блокиране на струята при уриниране. Всъщност с течение на времето това може да наруши функциите на отделителната система. Въпросът е в това, че единствено упражненията за стимулиране на перинеума могат да помогнат при инконтиненция, но повечето жени използват друга групи мускули – на стомаха или на седалището, от което няма полза, а само вреда.

Какви са различните степени на инконтиненцията?

При млади, активни и динамични жени инконтиненцията се проявява с умерено изпускане по време на спортни занимания като тенис и бягане. Най-подходящото третиране се състои в поставянето на лента или мрежа под уретрата.
Има и страдащи от инконтиненция, при които се е стигнало да смъкване на органите. Тук също само хирургията може да помогне.

При жени на средна възраст проблемът е по-силно изразен и често се възприема от потърпевшите като неизбежен. Обикновено първата консултация се провежда с настъпването на менопаузата. Лекарят може да препоръча като начало комплекс от упражнения за мускулите на тазовото дъно.
За напреднала фаза на инконтиненцията се смята тази, при която е наложително носенето на пелени. В случая гимнастиката на перинеума е недостатъчна мярка. Налага се хирургическа намеса.

В какво се състои хирургичната интервенция?

Поставянето на лента под уретрата е лека процедура, която отнема по-малко от час и изисква 24-часов престой в болница. Използва се местна упойка. Тази техника, приложима при изпускане, свърза но с физическо усилие, дава отлични резултати в 90% от случаите.

Вагиналното устройство песар представлява твърд ринг, който се поставя във влагалището. Там той притиска стената на влагалището и близо лежащата уретра, чиято позиция се променя и това води до по-малко изпускане на урина. При поставен песар пациентката трябва редовно да се преглежда, защото същестува опасност от вагинални и уринарни инфекции.

Изкуственият сфинктер

се използва от 1970 година насам при тежки случаи на инконтиненция с неврологичен произход и при условие че пикочният мехур не е свръх-активен. И при тази техника може да се говори за успеваемост в близо 90% от случаите. Единственият проблем може да е отхвърляне на протезата от тъканите.

Био сок от Нони – с доказани ползи за здравето от Таити

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!