Мария Каварджикова: Имам ниско кръвно, но подсоленият айрян ми помага

Мария Каварджикова е актриса, родена в Крумовград. Завършва „ВИТИЗ“ в класа на проф. Надежда Сейкова. Носител е на множество отличия и театрални награди. В интервю за в. „Доктор“ тя споделя повече за здравето и за начина си на живот.

– Здравейте, г-жо Каварджикова. Как се чувствате?

Да чукна на дърво – добре съм. На моята възраст повечето хора се оплакват от високо кръвно налягане, а аз страдам от ниско. Справям се засега без медикаменти, като пия подсолен айрян.

– Как успявате да поддържате добрата си физическа форма?

Не полагам никакви усилия за това. Най-добре се възстановявам със сън. И физически, и психически – сън и тишина. Когато не вали, ходя пеша. От дома ми до театъра са точно 4 км, месечно изминавам около 100 км. И се чувствам прекрасно, въпреки замърсения въздух в центъра на града.

– Спазвате ли някакъв хранителен режим?

Не бих казала, живея без рецепта. Ям всичко – плодове, зеленчуци, сладкиши, ако се наложи. Може би по-малко хляб, но то е просто защото така съм свикнала да се храня, а не за да не ми отеснеят дрехите.

– Какви грижи полагате още за здравето си?

Признавам си – не обръщам кой знае какво внимание на здравето си. Не бих казала, че съм чак толкова безотговорна, защото все пак се срещам с личния си лекар веднъж на 6 месеца. Прави ми основен преглед – кардиограма, кръвна картина и др.

– Кое ви действа стресиращо?

Професията… Не познавам актьор, който да не е стресиран поне малко преди всяко излизане на сцената. Бих казала, че това е тежка, износваща емоционално и физически професия. Но без нея не мога.

– Имали ли сте някакви сериозни здравословни проблеми?

Досега съдбата е благосклонна към мен. Но както се казва, да не дърпаме дявола за опашката. Почти всяка зима ми се случва да играя представления с висока температура. Но не мога да си разреша да разочаровам зрителя, който е платил, за да се наслади на постановката. Успявам да се стегна, след това вкъщи продължавам да си боледувам.

– На кои лекари се доверявате?

На тези, които се отнасят с любов към пациента. Лекарят е като свещеника – на него трябва да се вярва. А той да те обгрижва с внимание и доброта. Знам, че е трудно в тези изнервени български времена, но няма друг начин – останалото е търговия със здравето ни.

– Използвате ли народната медицина?

„Народната медицина”, слагам я в кавички, защото народът и неговите традиции, колкото и консервативни понятия да са, се променят. Врачки, баячки, знахари и всякакви люде си въобразяват, че вършат добро чрез билките. Животът ни тече с друга динамика. Въздухът е различен. В края на краищата, будя се с будилник, а не с кукуригането на петела. Ползвам народната медицина, доколкото съм възпитана в традициите на моите баби и дядовци. Но академичната медицина е тази, към която се обръщам, вярвам и ценя.

– Какво е мнението ви за здравеопазването в България?

Смятам, че е на високо ниво. Познавам лекари, мои приятели, които са уважавани в европейските професионални гилдии. Но не това е важно. Ние, българите, трябва да си върнем вярата в учения човек. Въобще към вярата, защото без нея боледуваме. Знам, че лекарствата у нас са скъпи, но те са необходими на болния. А болните у нас са масово бедни и не могат да си ги купят. Въртим се в омагьосан кръг, не съм сигурна, че ще се намери изход.

– Според вас защо българите се разболяват?

Защото живеят лошо, защото се хранят с нездравословна храна, чуват лоши новини, масово живеем под страх и стрес. Българинът не вярва на никой освен на себе си. Болен е, защото се обръща към лекар, когато стане късно. Не бих си разрешила никого да посъветвам как би могъл по-добре да живее – би било високомерно от моя страна. Хората са различни. Бих искала обаче да пожелая на читателите ви да се пазят, да се усмихват повече, да елиминират стреса. Да вярват повече, защото безверието е болест. Да ходят да се лекуват, когато се наложи, при лекар – той знае и ще им помогне. Да не се самолекуват със знайни и незнайни илачи.

– В детските си години сте искали да станете лекар. Какво се случи?

Вероятно съм си се представяла в такава роля… В рода ми има много лекари, но един от тях, д-р Лазар Каварджиков, кардиолог в Пловдив, ме беше впечатлил най-много. Обичан и уважаван специалист е и досега. Може би съм искала да приличам на него. Спомням си, когато бях на 7-8 години, моята приятелка се оплака от болки в корема. Казах й, че мога да я „оперирам”, взех една ножичка и направих разрез на корема й. Уж повърхностен и невинен, но потече кръв. Мисля, че това сложи край на амбициите ми да стана лекар.

– Какъв е последният проект, по който работите?

Получих покана за гастрол в „Малък градски театър Зад канала”. Американска пиеса, казва се „Чиста къща”. Режисьор е Влади Люцканов. Още сме в началото, затова няма да се впускам в подробности. В Народния театър съм щатна актриса, но все още не съм се запознала с репертоарния план за следващия сезон. В личен план с нетърпение чакам да свърши сезонът, за да престана да се концентрирам и да си гледам постоянно часовника, т.е. очаквам да си почина.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!