Дихателни органи, наранявания на носа

Ние дишаме, като чрез дихателната мускулату­ра на гръдния кош и диафрагмата разширяваме белия дроб. Така през носа, фаринкса, ларинкса и бронхите въздухът прониква в дроба. В носа вдишаният въздух се филтрира, затопля и ов­лажнява. Както и храната, той се пренася през фаринкса. В ларинкса пътищата се разделят: При гълтане епиглотисът затваря трахеята, храната се пренася в хранопровода. При вдишва­не, обратно, епиглотисът е отворен, въздухът прониква през гласната цепка в трахеята и по- нататък в бронхите.

Бронхите са тръбна система, чиито разклоне­ния, подобно клоните на дърво, стават все по- многобройни и по-фини и по този начин транс­портират въздуха до същинската белодробна тъкан: белодробните алвеоли.

Най-фините съдови разклонения обмотават тези алвеоли – тук кръвта отново се обогатя­ва. Кислородът от вдишания въздух попада в кръвта, а образуваният в организма въглероден двуокис преминава от кръвта в белодробните алвеоли и може отново да бъде издишан. При из­дишването дихателната мускулатура се отпус­ка, гръдният кош се „свива“ и въздухът отново се изтласква навън. Гласните връзки в ларинкса при говор карат струящия навън въздух да треп­ти: възниква гласът.

Всички въздухоносни пътища, от носа надолу до най-фините бронхи, са покрити с лигавица. За да се запази тя влажна и еластична, в нея са разположени многобройни малки жлезички, които не­прекъснато произвеждат „слуз“, т.нар. секрет. Той, с помощта на многобройни малки трептя­щи реснички, които също са съставна част на лигавицата, транспортира чужди вещества ка­то прах и сажди по посока на устната кухина. Ако лигавицата се възпали, тя набъбва и произ­вежда още повече слуз, при хрема например – но­сен секрет, при бронхит – слузта, която се откашля. Едно постоянно дразнене, от цигарен дим или увреждащи дробовете вещества, може трайно да увреди лигавицата. Тогава тя произ­вежда допълнително слуз, но разполага с по-мал­ко реснички. Така секретът по-трудно се прид­вижва нагоре към устната кухина и остава като дразнещо вещество в бронхите.

Нос

Носът представлява не само обонятелен орган. За вдишания въздух той е първата спирка по пъ­тя към белодробните алвеоли.

В носния вход въздухът се филтрира посред­ством фини косъмчета, овлажнява се от носната лигавица чрез нейните слузни жлези и се за­топля от кръвта в нежни кръвоносни съдове. От носната кухина въздухът попада по-нататък във фаринкса.

Освен това съществуват свързващи канали от носната кухина към носния слъзен проход, към околоносните кухини и към средното ухо. Околоносните кухини, покрити с лигавица камери в лицевите кости, също така затоплят вдишания въздух.

Наранявания

Носните наранявания могат да бъдат отворе­ни, тоест видими отвън, кървящи наранявания.Те могат да бъдат също така наранявания на фините кръвоносни съдове в носната лига­вица.

При злополуки могат да бъдат наранени дори носната кост или носният хрущял.

Оплаквания

Кървене от носа.

Счупване на носната кост на носа се разпознава по външната деформация на носа така, че носът с болка може да бъде раздвижен по-широкообхватно от обикновеното.

Причини

Най-често причина за нараняването на носа е па­дане или блъсване.

Кървене от носа възниква, когато се наранят фините кръвоносни съдове особено в предната част на носа. Те могат да се разкъсат при сблъ­сък, но също така при силно секнене на носа или от това, че носната лигавица е пресъхнала. При някои хора носът кърви без особена причина (хабитуално).

Риск от заболяване

Хора с високо кръвно налягане или вкалцяване на артериите, както и лица, страдащи от наруше­на съсирваемост на кръвта, са особено склонни към кървене от носа.

Възможни последици и усложнения

Кървене от носа: Въпреки че понякога плаши, най-често е безопасно и може лесно да бъде спря­но. Само в редки случаи кървенето от носа води до тежка кръвозагуба – ако същевременно е на­рушена съсирваемостта на кръвта.

Външни наранявания: Както всички отворени наранявания, и тези могат да се възпалят. Вътрешни наранявания: Счупване на носната кост или разместване на носния хрущял могат понякога да затруднят въздушния поток през носните ходове или да стеснят връзката с околоносните кухини. В редки случаи вътрешният кръвоизлив може да се капсулира и инфектира.

Профилактика

Който е склонен към кръвоизливи от носа, би трябвало да внимава лигавицата на носа да не пресъхва. Сухият стаен въздух, особено в помещения с парно отопление, би трябвало да бъде овлажняван. Да се избягва също силно секнене на носа.

Необходимост от лекарска помощ

• при кървене от носа, само ако не можете да го спрете сам или ако носът кърви по-често без хрема или външно нараняване като видима причина
• при открити наранявания като порезни и разкъсни рани. По-големите наранявания трябва да бъдат зашити с местна упойка
• при нараняване на носната кост или носния хрущял. С рентгенова снимка лекарят може да установи счупване и да прецени дали то трябва да се лекува

Самолечение

Бърза помощ при кървене от носа: При силно кървене от носа да се извие главата напред и в продължение на пет до десет минути здраво да се стисне предната половина на носа с палеца и показалеца. Допълнително може да помогне студена кърпа или торбичка с лед на тила. От студа малките кръвоносни съдове се стес­няват.

Ако носът престане да кърви, по възможност поне дванадесет часа да не се почиства, за да не се наранят кръвоносните съдове отново.

Наранявания: Открити рани в областта на носа би трябвало да покриете със суха, чиста кърпа, докато пристигнете при лекаря. При наранява­ния на носната кост или на носния хрущял не е възможно да си помогнете сами.

Лечение

Кървене от носа: При силно кървене, което не спира чрез притискане отвън, лекарят поставя на мястото на кървене марлена лента, която притиска кървящите съдове. Тази вътрешна притискаща превръзка трябва да остане на сво­ето място дванадесет часа без прекъсване. Само в редки случаи при продължителни кръво­изливи се налага разрушаване на засегнатите кървящи кръвоносни съдове. Най-добре това става с разтвор на сребърен нитрат. По-рано по-чести бяха електрокоагулациите. Те обаче могат да увредят съседната лигавица и така да предизвикат нови кръвоизливи.

Ако кървенето от носа е предизвикано от забо­ляване (високо кръвно налягане или нарушение в кръвосъсирването), трябва да се лекуват тези основни заболявания.

Външни наранявания: Тях лекарят трябва да по­чисти и дезинфекцира, а понякога и да зашие. Вътрешни наранявания: Ако след счупване на носната кост носът трябва отново да се намес­ти, при възрастните е достатъчна местна упойка.

Изкривен носен хрущял в предната част на носа, който не дава оплаквания, няма нужда и от лече­ние. Ако, разбира се, след такова нараняване ди­шането през носа с течение на времето се зат­рудни или започнат да се появяват по-често ин­фекции на околоносните кухини, лекарят може да коригира изкривения хрущял оперативно.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!