Възможно ли е кръвта да е синя?

Словосъчетанието „синя кръв“ се появява в лексикона на населението на Европа относително неотдавна – през XVIII век

синя кръв Смята се, че изразът е възникнал в испанската провинция Кастиля. Именно там изтънчените благородници гордо демонстрирали бледата си кожа с прозиращи синкави жилки, явяващи се доказателство, че не са осквернени с примеси от „мръсна“ мавританска кръв.

За осигуряването на жизнената дейност организмът трябва да употребява кислород и да отделя въглероден двуокис. Една от главните функции на кръвта е преносът на кислорода и въглеродния двуокис. За това са „приспособени“ специални елементи в кръвта – дихателни пигменти, които съдържат йони на метала, способни да свързват молекулите на кислорода и при необходимост да ги отдават. При повечето животни дихателният пигмент на кръвта е хемоглобинът, в чийто състав влизат йоните на двувалентното желязо. Благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена.

Синя кръв у някои гръбначни за първи път описал знаменитият холандски натуралист Ян Свамердам още през 1669 година, но не успял да обясни природата на този феномен. Едва след два века, през 1878 година френският учен Л. Фредерико изучил веществото, което придавало на кръвта на мекотелите син цвят, и по аналогия с хемоглобина го нарекъл хемоцианин.

По това време било изяснено, че носители на синя кръв са паяците, скорпионите и някои мекотели. Такъв цвят придавали намиращите се в нея йони на медта. В хемоцианина една молекула кислород се свързва с два атома мед. При такива условия кръвта посинява.

От гледна точка на снабдяването на организма с кислород хемоцианинът значително отстъпва на хемоглобина, в който преносът се осъществява от желязото. Хемоглобинът се справя с тази най-важна за жизнената дейност на организма задача пет пъти по-добре.

Но въпреки това природата не се е отказала напълно и от медта, а за някои животни и растения я е направила напълно незаменима. Интересното е, че родствени групи живи организми могат да имат различна кръв, въпреки че са произлезли един от друг. Например при мекотели се среща червена, синя, кафя7ва кръв с различни метали. Излиза, че съставът на кръвта не е толкова важен за живите организми, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *