Храносмилателен тракт и устна кухина

Обвитият в лигавица храносмилателен тракт представлява канал, преминаващ от устата до ануса – пътят на храната. В устата тя се раз­дробява от зъбите и смесва със слюнката. По нейния по-нататъшен път съставните й части се разлагат на градивни елементи: полизахаридите (въглехидратите) се разграждат до моно­захариди, белтъчините до аминокиселини, маз­нините до глицерин и мастни киселини. Само в такава форма те могат да преминат през чрев­ната стена в кръвта. Организмът ги използува като градивни елементи за собствените си про­дукти като хормони, ензими и т.н. или отново ги синтезира – преди всичко в черния дроб – до собствени мазнини, белтъчини и захари.

През глътката и хранопровода хранителната каша попада в стомаха. Тук тя се примесва със „стомашен сок“, който съдържа солна киселина и ензими. По-късно хранителната каша попада в дванадесетопръстника, първата част на тънки­те черва. В него се вливат изходните пътища на задстомашната жлеза, която прибавя допъл­нителни смилателни сокове (ензими) и на жлъчния мехур. Дългото пет до осем метра тънко черво представлява същинското място на хра­носмилането. Чревните власинки от вътрешна­та му стена всмукват хранителните сокове. В голямата си част по вените и порталната вена те преминават в кръвта. Порталната вена от­вежда хранителните вещества към черния дроб, който ги смила по-нататък. Черният дроб при­ема кръв и от други коремни органи, например отслезката (далака), вляво от стомаха. Там, къ­дето тънкото черво се влива в дебелото черво, е разположено сляпото черво – пет до осем сан­тиметра червеобразен израстък. Хранителна­та каша, на която вече са отнети почти всички хранителни вещества, в края на тънкото черво попада в дебелото черво. Тя преминава по въз­ходящата, напречната и низходящата част на дебелото черво до сигмата. По този път непре­къснато й се отнема вода, докато несмилаеми- те частици се изхвърлят през правото черво и ануса под формата на изпражнения. В изпраж­ненията се намират секрети, изхвърлени клет­ки от лигавицата на червото, минерали и бакте­рии, които са участвували в преработката на храната. Кафявия си цвят изпражненията дъл­жат на жлъчните пигменти.

Устна кухина

Устната кухина обхваща устните, бузите, ези­ка, небцето, основата на устата, челюстите и челюстните стави, дъвкателната мускулатура и зъбите. Взаимодействието на тази система определя не само мимиката и изражението, но и звученето на езика – врата към културата. В на­чалото на живота устата е най-важният орган за опитване и контактуване – врата към удо­волствието.

Като врата към храносмилателния тракт уста­та има важната задача максимално да раздробя­ва храната. Слюнката я разрежда, прави я хлъз­гава и дори разтваря някои хранителни състав­ки. По езика са разположени зоните на вкусова­та чувствителност и той помага при подбора на храната.

Три двойки слюнчени жлези се отварят в устна­та кухина: подчелюстната, подезичната и околоушната. Други жлези лежат разпръснати в устната лигавица, която обвива устната ку­хина.

Слюнката плакне и почиства устната кухина. В нея живеят много бактерии, гъби и други микро­организми в екологично равновесие. Ако то се наруши, могат да възникнат заболявания. Устната лигавица и налепът на езика са огледа­лото за състоянието на организма. Промените по тях могат да насочат към заболявания на чер­ния дроб или стомашно-чревния тракт, към ди­абет, заболявания на кръвотворните органи, но също и рак. Значителните промени по лигавица­та на устата или езика винаги би трябвало да бъдат повод да потърсите лекар или зъболекар.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!